Имаше времена, когато Мюнхенската конференция по сигурността излъчваше сигнали на

...
Имаше времена, когато Мюнхенската конференция по сигурността излъчваше сигнали на
Коментари Харесай

Матиас фон Хайн: Предстоят нови конфликти

Имаше времена, когато Мюнхенската конференция по сигурността излъчваше сигнали на съгласие и на вяра. На тази 54-та конференция по сигурността обаче сходно нещо не се случи. " Към пропастта и назад? " - това беше мотото на форума и то прекомерно добре разказва сегашната обстановка в света. След полемиките в Мюнхен, траяли три дни, стана ясно, че предстоят нови спорове. А въпросът дали светът ще се оттласне от пропастта към момента няма финален отговор.

Конференцията по сигурността за следващ път се потвърди като място, на което се посочват, разискват и проучват разнообразните опасности, застрашаващи света. Но опциите на дипломацията към този момент наподобяват съвсем изчерпани. Неоспорима е огромната заслуга на ръководителя на конференцията Волфганг Ишингер, който за следващ път съумя да събере на едно място най-различни представители на неведнъж враждуващи лагери. Само че залата за конференции в това време е замязяла на сцена за изнасяне на конфликтни позиции, които наподобяват непримирими. Къде са белезите на същинското съгласие, къде са градивните опити за намиране на решение по противоречиви въпроси? Няма ги, сходно нещо не бе видяно.

Особено ясно това пролича през последния ден на конференцията (18.02.). Израелският министър председател Бенямин Нетаняху, иранският външен министър Мохамад Джавад Зариф и външният министър на Саудитска Арабия Адел ал Джубейр не стопираха да се засипват с взаимни обвинявания. Това за следващ път ни сподели какъв брой безнадеждно е заплетена обстановката в Близкия изток. Дори Волфганг Ишингер, който като посланик би трябвало да може да изрази най-малко внимателен оптимизъм, в края на форума беше заставен да установи, че е имало прекомерно малко съответни оферти за неутрализирането на многочислените рискови обстановки в света.

Краят на дипломацията, разбирана и като изкуство да се борави с езикови средства, показва да вземем за пример полският министър председател Матеуш Моравецки. На журналистически въпрос, обвързван с полския закон за Холокоста, Моравецки призна, че и поляци са правили закононарушения по времето на нацистката окупация, с цел да добави незабавно по-късно следното: "...също както е имало и евреи, и руснаци, и украинци, които са правили закононарушения. Не са били единствено германците. "

Не дипломацията, а взаимните обвинявания преобладаваха и тематиката за украинския спор. Украинският президент Порошенко показа Москва като източник на всички несгоди в Европа и настоя Западът да оказва по-силен напън над Русия. Той се разгласи против разхлабването на глобите против Москва и за бързото приемане на неговата страна в Европейски Съюз и НАТО.

Видимо раздразненият от това съветски външен министър Сергей Лавров на собствен ред съобщи, че Европа се прибирала към времето на нацизма. Той назова американските обвинявания за съветска интервенция в президентските избори " празни приказки " и разгласи, че откакто Америка имала желание да развива атомния си боеприпас, Русия щяла да откри съответен отговор.

Американската делегация пък, като се изключи някогашния външен министър Джон Кери, очевидно смяташе, че има право да показва морално предимство. Без диря от самокритичност и без никакъв опит да се прояви схващане за непознати позиции, американците гневно упрекваха Русия и Иран и залагаха на недодялан напън и военна мощ. Европейците нееднократно със страдание са отбелязвали обстоятелството, че за сегашните ръководещи във Вашингтон очевидно дипломацията има прекомерно ниска стойност. Там очевидно не схващат, че воденето на диалог от позицията на военното предимство не е никакъв разговор, а чист диктат.

И въпреки всичко: паралелно с 30 работни съвещания, чиято атмосфера постоянно бе отчайваща, в границите на Мюнхенската конференция за сигурността се организираха и над 1000 двустранни срещи. Затова и Волфганг Ишингер съпостави формалната част от форума с " върха на айсберга ". Остава вярата, че този връх не е внушителен за това, което се случва под повърхността. /БГНЕС

-----------------------------------------

Коментар на Матиас декор Хайн от Дойче веле
Източник: dnesplus.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР