Президентът наложи вето върху промените за принудителното отчуждаване
Имаше подозрения, че президентът Радев ще се поколебае да наложи несъгласие върху измененията в режима на отчуждаването, с цел да не го упрекнат, че саботира инфраструктурни планове. В претекстовете си той подчертава, че поддържа построяването на значими национални обекти, само че тъкмо тези промени не ги подсигуряват, като се изключи че са противоконституционни.
© Цветелина Белутова Президентът Румен Радев наложи несъгласие върху измененията в Закона за държавната благосъстоятелност, с които се основава скоростна процедура за авансово осъществяване на акта за наложително отчуждаване на недвижими парцели, което към този момент да може да става и в полза на частни предприятия - индустриални зони и тех паркове, оповестени за национални обекти от държавното управление. Държавният глава възразява и против неравнопоставеността сред дребните и едрите притежатели на аграрни земи и гори, които ще бъдат обезщетявани по друг метод за парцелите им, отчуждени за създаване на народен обект. Президентът се стимулира с противоконституционност на новите текстове, което значи, че в случай че Народното събрание отхвърли ветото, той би следвало да сезира Конституционния съд. (Мотивите на ветото вижте тук).
Поредният импортиран от ГЕРБ и незабавно прокаран през Народното събрание закон
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Законът беше импортиран на 16 април т.г. от депутати от ГЕРБ, отпред с Александър Ненков, и мина през парламентарната процедура за по-малко от месец - без публично разискване и без сериозен спор даже в правната комисия и пленарната зала, където бе гласуван дефинитивно на 15 май. Първоначално планът предвиждаше незабавна процедура за изговаряне на съда по искане за авансово осъществяване на актове за отчуждаване, направени в отбрана " на изключително значими държавни или публични ползи " – в седемдневен период от постъпване на настояването на вложителя или на органа, издал акта за отчуждаване.
После обаче трима други депутати от ръководещите – Тома Биков, Станислав Иванов и Николай Александров, предложиха новият ред да важи и за отуждаване на парцели за създаване на индустриални зони или софтуерни паркове с нужната техническа инфраструктура за привличане на вложения, като се дава право на Министерски съвет да афишира такива обекти за национални по предложение на министъра на стопанската система.
А по предложение на Александър Ненков преди второто четене се внесоха и промени в Закона за кадастъра и имотния указател, съгласно които уведомяването за промени в кадастъра при повече от 50 парцела ще се вършат посредством Държавен вестник, публикация в локалната работа по кадастъра, в общината и кметството, а не самостоятелно до всеки притежател.
Юристи възразиха против нарушаването на парламентарен принцип
Юристи показаха съществени възражения против измененията, които прекатурват конституционния принцип, че отчуждаване за държавни и публични потребности може да става единствено след авансово и равностойно обезщетение, само че причините им не получиха гласност поради незабавната процедура по приемането и неналичието на спор. Веднага след гласуването им от експертната общественост имаше апели към президента да наложи несъгласие, само че в същото време и скептични отзиви, че той ще се въздържи, с цел да не рискува укори, че спъва инфраструктурни планове. Верятно по тази причина в претекстовете си президентът прави експлицитна спогодба, че кардинално поддържа главната цел на измененията да се усъвършенства и форсира построяването на значими национални обекти, както и вложенията в индустриалния бранш. Същевременно той сочи, че направените промени " отдалечават уредбата от съществени конституционни полезности, понижават интензитета на отбраната на съществени права на жителите и основават сериозен риск да се забавя построяването на значими национални обекти ".
Освен това и сега " ускорената процедура е използвана за основните инфраструктури планове - автомагистрали, пристанища, летища, газопроводи и други обекти, които имат характерностите на национални обекти " - когато с влезнал в действие обстоен организационен проект парцелът е предназначен за създаване на народен обект. Затова не излиза наяве кое постанова разширението на приложното й поле, са споделя в претекстовете.
Въведеното ново разбиране " обект с национално значение ", където ще влизат капиталовите зони и тех парковете, не съдържа ясни критерии и това основава риск сякаш въведеното като изключение авансово осъществяване на отчуждителните актове да се трансформира в предписание и да обхване голям брой частни парцели, доколкото Министерският съвет получава пълномощие да афишира такива обекти.
Промените също по този начин плануват определянето на парична гаранция при предварителното осъществяване на отчуждаването, която да е една трета от избраното обезщетение и да служи за погашение на нараствания от съда размер на компенсацията по акта за отчуждаване, както и на другите компенсации за компенсиране на вредите и пропуснатите изгоди на притежателя на отчуждения парцел. До момента гаранцията се дефинира съгласно размера на директните и непосредствени вреди, оценени от съда, и няма ограничавания – до една трета, до една втора и т. н. Още повече, че спорен е самият размер на компенсацията, по отношение на който се пресмята гаранцията – той се дефинира не спряма пазарната цена, а от органа, постановил отчуждаването, и доста постоянно в мощно занижен размер.
Същевременно предварителното осъществяване дава опция на вложителя да влезе във притежание на един частен парцел и да стартира да строи там, което при една възможна анулация на отчуждаването от съда слага и въпроса за обезщетяване на вредите и пропуснати изгоди.
Привилегии за притежатели на земи и гори
Промените предвидиха специфичен режим за компенсациите при отчуждаване на аграрни земи и горски територии, когато един притежател – бил той жител, компания или едни и същи съсобственици - има голям брой отчуждени по-дребни парцели, само че с обща повърхност над 50 декара. Общият принцип на закона е, че при отчуждаването на дребни терени земя (по-малки от 3 дка за ниви, 2 дка за ливади, 1 дка за трайни насаждения и 1 дка за гора), не се позволява обезщетяване с различен парцел, а единствено с парична отплата. В контраст на това предписание измененията плануват изключение – притежателят на такива голям брой дребни парцели, само че с обща повърхност над 50 дка, може да се обезщети с различен парцел, което на процедура значи да му се извърши комасация.
" В претекстовете на импортирания законопроект няма причини за какво се визират тъкмо парцели с обща повърхност над 50 декара, което поражда подозрения, че тази смяна обслужва съответни ползи ", написа в настояването на президента за несъгласие.
Той показва подозрение дали тази смяна фактически ще докара до ускорение на построяването на автомагистрали, пристанища, газопроводи и други национални обекти или в противен случай – ще го забави. Според президента условието за обезщетяване с равносилен парцел може да се окаже по-трудно, в сравнение с паричното обезщетяване. Причината е, че то допуска нескончаем развой на доказване, че едни и същи парцели принадлежат на едни и същи притежатели или съсобственици, което основава сериозен риск от закъснение на целия развой.
© Цветелина Белутова Президентът Румен Радев наложи несъгласие върху измененията в Закона за държавната благосъстоятелност, с които се основава скоростна процедура за авансово осъществяване на акта за наложително отчуждаване на недвижими парцели, което към този момент да може да става и в полза на частни предприятия - индустриални зони и тех паркове, оповестени за национални обекти от държавното управление. Държавният глава възразява и против неравнопоставеността сред дребните и едрите притежатели на аграрни земи и гори, които ще бъдат обезщетявани по друг метод за парцелите им, отчуждени за създаване на народен обект. Президентът се стимулира с противоконституционност на новите текстове, което значи, че в случай че Народното събрание отхвърли ветото, той би следвало да сезира Конституционния съд. (Мотивите на ветото вижте тук).
Поредният импортиран от ГЕРБ и незабавно прокаран през Народното събрание закон
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Законът беше импортиран на 16 април т.г. от депутати от ГЕРБ, отпред с Александър Ненков, и мина през парламентарната процедура за по-малко от месец - без публично разискване и без сериозен спор даже в правната комисия и пленарната зала, където бе гласуван дефинитивно на 15 май. Първоначално планът предвиждаше незабавна процедура за изговаряне на съда по искане за авансово осъществяване на актове за отчуждаване, направени в отбрана " на изключително значими държавни или публични ползи " – в седемдневен период от постъпване на настояването на вложителя или на органа, издал акта за отчуждаване.
После обаче трима други депутати от ръководещите – Тома Биков, Станислав Иванов и Николай Александров, предложиха новият ред да важи и за отуждаване на парцели за създаване на индустриални зони или софтуерни паркове с нужната техническа инфраструктура за привличане на вложения, като се дава право на Министерски съвет да афишира такива обекти за национални по предложение на министъра на стопанската система.
А по предложение на Александър Ненков преди второто четене се внесоха и промени в Закона за кадастъра и имотния указател, съгласно които уведомяването за промени в кадастъра при повече от 50 парцела ще се вършат посредством Държавен вестник, публикация в локалната работа по кадастъра, в общината и кметството, а не самостоятелно до всеки притежател.
Юристи възразиха против нарушаването на парламентарен принцип
Юристи показаха съществени възражения против измененията, които прекатурват конституционния принцип, че отчуждаване за държавни и публични потребности може да става единствено след авансово и равностойно обезщетение, само че причините им не получиха гласност поради незабавната процедура по приемането и неналичието на спор. Веднага след гласуването им от експертната общественост имаше апели към президента да наложи несъгласие, само че в същото време и скептични отзиви, че той ще се въздържи, с цел да не рискува укори, че спъва инфраструктурни планове. Верятно по тази причина в претекстовете си президентът прави експлицитна спогодба, че кардинално поддържа главната цел на измененията да се усъвършенства и форсира построяването на значими национални обекти, както и вложенията в индустриалния бранш. Същевременно той сочи, че направените промени " отдалечават уредбата от съществени конституционни полезности, понижават интензитета на отбраната на съществени права на жителите и основават сериозен риск да се забавя построяването на значими национални обекти ".
Освен това и сега " ускорената процедура е използвана за основните инфраструктури планове - автомагистрали, пристанища, летища, газопроводи и други обекти, които имат характерностите на национални обекти " - когато с влезнал в действие обстоен организационен проект парцелът е предназначен за създаване на народен обект. Затова не излиза наяве кое постанова разширението на приложното й поле, са споделя в претекстовете.
Въведеното ново разбиране " обект с национално значение ", където ще влизат капиталовите зони и тех парковете, не съдържа ясни критерии и това основава риск сякаш въведеното като изключение авансово осъществяване на отчуждителните актове да се трансформира в предписание и да обхване голям брой частни парцели, доколкото Министерският съвет получава пълномощие да афишира такива обекти.
Промените също по този начин плануват определянето на парична гаранция при предварителното осъществяване на отчуждаването, която да е една трета от избраното обезщетение и да служи за погашение на нараствания от съда размер на компенсацията по акта за отчуждаване, както и на другите компенсации за компенсиране на вредите и пропуснатите изгоди на притежателя на отчуждения парцел. До момента гаранцията се дефинира съгласно размера на директните и непосредствени вреди, оценени от съда, и няма ограничавания – до една трета, до една втора и т. н. Още повече, че спорен е самият размер на компенсацията, по отношение на който се пресмята гаранцията – той се дефинира не спряма пазарната цена, а от органа, постановил отчуждаването, и доста постоянно в мощно занижен размер.
Същевременно предварителното осъществяване дава опция на вложителя да влезе във притежание на един частен парцел и да стартира да строи там, което при една възможна анулация на отчуждаването от съда слага и въпроса за обезщетяване на вредите и пропуснати изгоди.
Привилегии за притежатели на земи и гори
Промените предвидиха специфичен режим за компенсациите при отчуждаване на аграрни земи и горски територии, когато един притежател – бил той жител, компания или едни и същи съсобственици - има голям брой отчуждени по-дребни парцели, само че с обща повърхност над 50 декара. Общият принцип на закона е, че при отчуждаването на дребни терени земя (по-малки от 3 дка за ниви, 2 дка за ливади, 1 дка за трайни насаждения и 1 дка за гора), не се позволява обезщетяване с различен парцел, а единствено с парична отплата. В контраст на това предписание измененията плануват изключение – притежателят на такива голям брой дребни парцели, само че с обща повърхност над 50 дка, може да се обезщети с различен парцел, което на процедура значи да му се извърши комасация.
" В претекстовете на импортирания законопроект няма причини за какво се визират тъкмо парцели с обща повърхност над 50 декара, което поражда подозрения, че тази смяна обслужва съответни ползи ", написа в настояването на президента за несъгласие.
Той показва подозрение дали тази смяна фактически ще докара до ускорение на построяването на автомагистрали, пристанища, газопроводи и други национални обекти или в противен случай – ще го забави. Според президента условието за обезщетяване с равносилен парцел може да се окаже по-трудно, в сравнение с паричното обезщетяване. Причината е, че то допуска нескончаем развой на доказване, че едни и същи парцели принадлежат на едни и същи притежатели или съсобственици, което основава сериозен риск от закъснение на целия развой.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ