Имаше период от живота ми, в който живеех в мъглив

Имаше интервал от живота ми, в който живеех в мъгляв квартал в предградията на Сан Франциско. Тъй като съм израснала на Хаваите, моята жадност за слънчеви лъчи може да се съпостави по активност само с тази, която феновете на кафето изпитват заран.

Тогава концепцията за завръщане към корените ми се стори блестяща и аз взех решение да аплайвам за позицията на екскурзовод в туристическата компанията Club Med. За моя наслада аз получих работното място и единствено няколко седмици по-късно се озовах на карибските острови Търкс и Кайкос.

Това беше нещото, от което имах нужда… за към седмица. Малко по-късно осъзнах, че компанията има токсична фирмена просвета. Въпреки това аз си поварях, че би трябвало да покажа резистентност и да потвърдя на себе си, че нищо не може да ме спре. „ Това е предизвикателство! “, си споделях ден след ден. „ Трябва да се оправиш! “, не спирах да си мисля.

Две седмици по-късно ме уволниха.

Няколко години напред във времето се озовах във постоянно сивият и заоблачен Вашингтон, където започнах работа в дребен стартъп. Един ден през юни шефът ми ме извика в офиса си, с цел да ме уведоми, че ще се наложи да ме освободи, защото компанията е останала без финансира.

„ О! “, ахнах аз. Не чаках това да се случи толкоз скоро, само че не бях и изцяло сюрпризирана, защото стартъпът имаше финансови проблеми още когато започнах работа там.

„ Времето прекарано тук си заслужаваше, мисля, че се справихме добре “, споделих на моя самоуверен и деятелен началник, които трябваше да изясни протичащото се на редица вложители. Това несъмнено не беше най-хубавото лято в кариерата му.

„ Да… “, сподели той. „ Слушай, скърбя за това… какво смяташ да правиш в този момент? “

В този миг започнах да премислям за това какво в действителност желая от живота и от работата си. Месец по-късно се реалокирах в Лос Анджелис.

Понякога животът ни слага в изцяло непредвидени обстановки, за които няма по какъв начин да се приготви. Както си вървите в офиса, заблудени от илюзията, че държите всичко под надзор, и БАМ! Изведнъж се оказва, че към този момент сте без работа.

Това прекарване може да бъде дезориентиращо и да ви накара да започнете да се съмнявате във вашите дейности, благоприятни условия, решения. Ако му позволите, то може да разяде вашето самочувствие и да ви накара да повярвате в най-лошите неща за себе си.

Ако обаче методите към случилото се по верния метод, то може да ви донесе смяна, от която даже не осъзнавате, че се нуждаете. Нова посока, по която да тръгнете.

Този празничен сезон аз отстранявам много време за размишления за измененията в живота ми и за нещата, за които би трябвало да бъда признателна. С ръка на сърцето мога да кажа, че съм признателна за тези две обстановки, в които изгубих работата си.

Защо ли? Защото и в двата случая аз бях доста, но доста по-щастлива в дните, след уволнението.

В случая с Club Med бях толкоз облекчена от новината, че няма да работя повече за тази компания, че даже не попитах каква е повода за моето освобождение. Единственият въпрос, който съумях да задам тогава, беше дали може да ме изпратят в Ню Йорк, вместо да ме върнат в Сан Франциско.

От компанията извършиха желанието ми и това даде начало на нов интервал от моя живот, фаза, за която бях повече от подготвена. Исках да се изучавам и да се развъртвам, да бъда изправяна пред съществени провокации и да употребявам цялостния капацитет на опциите си. Освен че бе белязана от токсичната фирмена просвета на компанията, работата ми в Club Med не можеше да бъде избрана като „ интелектуално стимулираща “. Бях изцяло отегчена от това, което правех.

Ню Йорк е антипода на скуката. Животът в мегаполиса ме принуди да подобавам към работата по изцяло непознати за мен способи и да схвана за себе си неща, за които даже не съм подозирала. За къс интервал аз израснах професионално повече, в сравнение с за всички предишни години от моята кариера.

Що се отнася до историята със стартъпа, въпреки и бях удовлетворена от работата си и харесвах екипа, с които работех, последвалото уволняване се трансформира в решителния фактор, който ме накара да се преместя от Вашингтон в Лос Анджелис. Не съм сигурна, че бих подхванала тази стъпка, в случай че не бях освободена от работа, и се веселя, че нещата се стекоха тъкмо по този метод, тъй като това се оказа едно от най-хубавите решения в живота ми.

Какво желая да кажа с всичко това?

Искам да кажа, че човек не постоянно има надзор върху нещата, които се случват в неговия живот. Много постоянно животът ни взема решенията вместо нас и от време на време това е за наше положително. Макар че може да ви се коства, че нещо е било откраднато от вас, в дълготраен проект в действителност сте спечелили доста повече, в сравнение с сте изгубили.

Иначе казано, в случай че подхождате към смяната с отворени ръце, може да се понесете по вълната на непознатото и новото, вместо да бъдете затрупани от нея.

Разбира се, аз не мога да кажа, че ми беше прелестно да чуя думите „ Налага се да те освободим “ нито първия, нито втория път. Не мисля, че в миналото бих се зарадвала на тези думи. Възможно е обаче те да бъдат признати като знак, че е пристигнало време за смяна, и че в последна сметка за всяко нещо си има причина.

Не мога да предскажа бъдещето и не зная пред какви нови провокации ще ме изправи живота, само че съм безусловно несъмнено, че ще пристигна ден, в който още веднъж ще се случи нещо изцяло ненадейно и кариерата ми ще поеме в нова посока. Мога да се обзаложа, че това ще е за положително.

................

Мелани Къртин за Inc.com

Редактор: Георги Георгиев