Имаше една Нула кръгла като О, тя не беше сторила никому зло, но тъй

Имаше една Нула
кръгла като О,
тя не беше сторила
никому зло,
но защото нямаше стойност, горката,
щом я съглеждаха, пищяха числата:
— Извинявайте! Бързам! Ще закъснея! —
да не би да ги видят със нея.
Но ето, тя срещна цифрата Едно,
което не беше с доста стойност и то
и също се усещаше тъпо,
понеже бе доста малко.
И сподели му Нулата: — Я, със мене ела! —
И купиха двамата една остаряла кола
и самоуверено поеха — пам-пам-пам — по шосето.
И ето:
Четворката, Двойката, Тройката
веднага променят си стойката,
Пет ухилен ги гони,
Шест им прави поклони.
Какво бе се там случило?
Десет бе се получило.
(Нали колата бе дребна,
само с една седалка,
от Единица
наред със Нула
Десетица
се бе надула).
И стана така, че от този момент
за Нулата потръгна популярност,
всички числа я канеха,
подир нея се кланяха
и я хвалеха гласно
и я слагаха вдясно
(защото скрито
беше ги боязън,
да не мръдне инцидентно
на ляво от тях!)
и въобще извадиха те умозаключение
че и дребните нули имат свое значение.

Превод от италиански: Валери Петров