Колонката на Ричард Брансън: Началото винаги е трудно
Имаше дълъг интервал от време, когато най-честият въпрос, който ми задаваха по улиците на Съединени американски щати беше: „ Хей, ти си оня човек от „ Приятели “?
Да, продадох шапка с „ Юниън Джак “ на Джоуи и разговарях с Чандлър в един епизод на добре познатия на всички американски ситком, само че към този момент мина много време, откогато за финален път ми беше заложен този въпрос.
Днес е доста по-вероятно да бъда питан за нашата американска самолетна компания Virgin America. Когато започнахме този бизнес, хората авансово ни бяха отписали, без даже да ни дадат късмет да покажем това, на което сме способни. Бяхме една от първите самолетни компании в Съединени американски щати, основани след 11 септември, като множеството специалисти чакаха, че ще бъдем и измежду първите, които ще затворят порти.
Всеки път, когато летях до Америка, ставах очевидец на същите проблеми, които бяха присъщи за всички други места, които посещавах. Услугата беше неприятна, цените високи, а храната съвсем не ставаше за ястие. Като че ли беше признато, че вътрешните полети в Съединени американски щати не са прелестно преживяване, а нещо, което би трябвало да бъде изтърпяно.
В Virgin видяхме възможност да внесем промени в бранш, в който към този момент имахме опит, и на пазар, където марката Virgin беше харесвана, само че недотам одобрена, с цел да няма опция за развиване и напредък в нова посока. Помислихме си, за какво да не създадем пътуването в Съединени американски щати занимателно, когато толкоз доста компании третират клиентите си като животни?
В началото на 2004 година наехме дребен екип в Ню Йорк, който имаше за задача да трансформира Virgin America в същинска самолетна компания. Фред Рийд, който неотдавна беше напуснал президентския си пост в Delta Airlines, се причисли към компанията, заемайки позицията на основен изпълнителен шеф.
Първото значимо решение пред нашия екип беше обвързвано с избора на седалище за нашата нова самолетна компания. Разгледахме опциите за започване на бизнес в няколко американски града, в това число Вашингтон и Бостън, само че в последна сметка избрахме Сан Франциско.
Имаше доста причини против избора на Сан Франциско – местното летище непрекъснато бе препълнено с хора и имаше потребност от доста вложения, времето бе мъгливо и ненадеждно, а пазарът на труда бе доста конкурентен и сложен. Останах сюрпризиран, когато разбрах, че градът, който е на прага на Силициевата котловина и целогодишно посреща туристи, не разполага със своя лична самолетна компания.
Както подхожда на нашия нов дом, Virgin America стартира работа с манталитета, характерен на стартъпите от Силицивата котловина, още през цялото време. След няколко дълги и тежки месеца на работа успяхме да представим първия си аероплан през октомври 2006 година Като знак на респект към една от именитите рок групи, образувани в Сан Франциско, нарекохме самолета си Jefferson Airplane.
Извеждането на аероплан на пистата обаче не е задоволително, с цел да може една самолетна компания да стартира работа. Това важи в особена мощ в Съединени американски щати, където законодателството е извънредно строго. Може да звучи необичайно за страната, която се показва като най-свободния пазар в света, само че наредбите в Съединени американски щати са едни от най-строгите, които съм срещал.
Нашите съперници, които най-вероятно са били обезпокоени от бъдещата загуба на доходи, а не от патриотичните си подбуди, започваха да слагат под въпрос нашата принадлежност и преданост към Америка. Те пробваха да ме показват като екстравагантен английски бизнесмен, който няма работа в Съединени американски щати.
Нямах никакъв проблем с първата част от определението, само че второто обвиняване беше просто неуместно. Според американското законодателство, хората, които не са жители на Съединени американски щати, не могат да имат повече от 25% от акциите с право на глас в американска самолетна компания, предписание, към което прецизно се придържахме. Ние считахме Virgin America за част от нашето семейство, само че самолетната компания не бе под контрола на Virgin Group. Въпреки това, съперниците ни продължиха да ни нападат и съумяха да забавят доста откриването на нашия бизнес.
Освен това те ни принудиха да се откажем от блестящият си основен изпълнителен шеф, откакто регулаторните органи на Министерството на превоза настояха за отстраняването на Рийд до края на февруари 2008 година, като изискване за издаване на нашия документ за полет. Като причина за това искане бе показано изявлението за работа, което организирах с Фред Рийд на остров Некер, където пребивавам. Интервюто бе употребявано като доказателство за това, че съм прекомерно непосредствен с Риийд, като някои от нашите съперници даже твърдяха, че съм го наел за заслон и че аз ще управлявам бизнеса. Въпреки тези обвинявания, Фред не изгуби своя оптимизъм.
„ Датата ми на овакантяване наближава, най-добре е да побързаме “, сподели той на последната среща, в която заемаше позицията на изпълнителен шеф на компанията.
Прегърнах го и му благодарих за страхотната работа, само че всички бяха разочаровани от неговото овакантяване. До средата на 2006 година бяхме наели всичкия необходим личен състав и имахме клиенти, които чакаха нашите самолети да стартират полети, само че към момента нямахме разрешението, да стартираме работа.
В края на краищата, това, което ни избави, бе прелестният американски народ. През януари 2007 година излязохме на улиците на Сан Франциско, с цел да разбираем на хората за нашата самолетна компания и да ги оставим сами да решат дали желаят да летят с нас. До края на месец май повече от 75 000 писма бяха изпратени до Конгреса на Съединени американски щати в наша поддръжка. В последна сметка се оказа, че компанията ни е „ задоволително американска “ и получихме нужното утвърждение от Министерството на превоза.
През юли започнахме да продаваме билети, а през идващият месец трябваше да бъдат и първите ни полети. Дори организирахме огромна медийна акция, с която да отпразнуваме идните ни първи полети от Ню Йорк и Лос Анджелис с кацане в Сан Франциско. Имаше обаче един проблем, макар че бяхме получили позволение да летим на американска територия, същинският документ на Министерството на превоза към момента не беше публикуван.
На 7 август, ден преди първия полет, към момента не разполагахме с формалните документи. По това време давах изявление на летище JFK в Ню Йорк от името на Virgin Atlantic и отбягвах въпросите за първите полети на новата компания.
За благополучие, малко по-късно получих позвъняване от нашия юрист, който сподели, че сме получили нужните документи. Скочих от мястото си и поръчах шампанско за всички в летището, макар че беше 10 часа сутринта. Нашите първи полети от Ню Йорк и Лос Анджелис излетяха и Virgin America отвори порти.
Независимо дали ви харесва или не, работата, обвързвана държавните разпореждания и закони е едно от главните отговорности на всеки бизнесмен, изключително когато става въпрос за интернационалните компании. В тези случаи е от сериозно значение вашият екип да познава настоящите локални правила и закони, засягащи вашата промишленост. Пренебрегването или неправилното разчитане на някой от тях може да се окаже съдбовно за вашата компания.
Бъдете деликатни!
Всеки четец на „ МениджърНюз “ може да задава своите въпроси към Ричард Брансън на имейл: [email protected]. Сътрудниците на международно известния бизнесмен поучават да посочвате името си, страната, имейл-адреса и уеб страницата където четете колонката.
© 2017 Ричард Брансън (Разпространява се от The New York Times Syndicate)
СОБСТВЕНИЦИТЕ НА ПРАВАТА THE NEW YORK TIMES SYNDICATE ПРЕДУПРЕЖДАВАТ, ЧЕ НИКАКВА ЧАСТ ОТ КОЛОНКИТЕ НА РИЧАРД БРАНСЪН НЕ МОЖЕ ДА съдебна експертиза ИЗПОЛЗВА, КОПИРА И ПРЕРАЗКАЗВА без тяхното категорично документално единодушие. Текстовете на Ричард Брансън в България се контролират по правилата на авторското право.
Да, продадох шапка с „ Юниън Джак “ на Джоуи и разговарях с Чандлър в един епизод на добре познатия на всички американски ситком, само че към този момент мина много време, откогато за финален път ми беше заложен този въпрос.
Днес е доста по-вероятно да бъда питан за нашата американска самолетна компания Virgin America. Когато започнахме този бизнес, хората авансово ни бяха отписали, без даже да ни дадат късмет да покажем това, на което сме способни. Бяхме една от първите самолетни компании в Съединени американски щати, основани след 11 септември, като множеството специалисти чакаха, че ще бъдем и измежду първите, които ще затворят порти.
Всеки път, когато летях до Америка, ставах очевидец на същите проблеми, които бяха присъщи за всички други места, които посещавах. Услугата беше неприятна, цените високи, а храната съвсем не ставаше за ястие. Като че ли беше признато, че вътрешните полети в Съединени американски щати не са прелестно преживяване, а нещо, което би трябвало да бъде изтърпяно.
В Virgin видяхме възможност да внесем промени в бранш, в който към този момент имахме опит, и на пазар, където марката Virgin беше харесвана, само че недотам одобрена, с цел да няма опция за развиване и напредък в нова посока. Помислихме си, за какво да не създадем пътуването в Съединени американски щати занимателно, когато толкоз доста компании третират клиентите си като животни?
В началото на 2004 година наехме дребен екип в Ню Йорк, който имаше за задача да трансформира Virgin America в същинска самолетна компания. Фред Рийд, който неотдавна беше напуснал президентския си пост в Delta Airlines, се причисли към компанията, заемайки позицията на основен изпълнителен шеф.
Първото значимо решение пред нашия екип беше обвързвано с избора на седалище за нашата нова самолетна компания. Разгледахме опциите за започване на бизнес в няколко американски града, в това число Вашингтон и Бостън, само че в последна сметка избрахме Сан Франциско.
Имаше доста причини против избора на Сан Франциско – местното летище непрекъснато бе препълнено с хора и имаше потребност от доста вложения, времето бе мъгливо и ненадеждно, а пазарът на труда бе доста конкурентен и сложен. Останах сюрпризиран, когато разбрах, че градът, който е на прага на Силициевата котловина и целогодишно посреща туристи, не разполага със своя лична самолетна компания.
Както подхожда на нашия нов дом, Virgin America стартира работа с манталитета, характерен на стартъпите от Силицивата котловина, още през цялото време. След няколко дълги и тежки месеца на работа успяхме да представим първия си аероплан през октомври 2006 година Като знак на респект към една от именитите рок групи, образувани в Сан Франциско, нарекохме самолета си Jefferson Airplane.
Извеждането на аероплан на пистата обаче не е задоволително, с цел да може една самолетна компания да стартира работа. Това важи в особена мощ в Съединени американски щати, където законодателството е извънредно строго. Може да звучи необичайно за страната, която се показва като най-свободния пазар в света, само че наредбите в Съединени американски щати са едни от най-строгите, които съм срещал.
Нашите съперници, които най-вероятно са били обезпокоени от бъдещата загуба на доходи, а не от патриотичните си подбуди, започваха да слагат под въпрос нашата принадлежност и преданост към Америка. Те пробваха да ме показват като екстравагантен английски бизнесмен, който няма работа в Съединени американски щати.
Нямах никакъв проблем с първата част от определението, само че второто обвиняване беше просто неуместно. Според американското законодателство, хората, които не са жители на Съединени американски щати, не могат да имат повече от 25% от акциите с право на глас в американска самолетна компания, предписание, към което прецизно се придържахме. Ние считахме Virgin America за част от нашето семейство, само че самолетната компания не бе под контрола на Virgin Group. Въпреки това, съперниците ни продължиха да ни нападат и съумяха да забавят доста откриването на нашия бизнес.
Освен това те ни принудиха да се откажем от блестящият си основен изпълнителен шеф, откакто регулаторните органи на Министерството на превоза настояха за отстраняването на Рийд до края на февруари 2008 година, като изискване за издаване на нашия документ за полет. Като причина за това искане бе показано изявлението за работа, което организирах с Фред Рийд на остров Некер, където пребивавам. Интервюто бе употребявано като доказателство за това, че съм прекомерно непосредствен с Риийд, като някои от нашите съперници даже твърдяха, че съм го наел за заслон и че аз ще управлявам бизнеса. Въпреки тези обвинявания, Фред не изгуби своя оптимизъм.
„ Датата ми на овакантяване наближава, най-добре е да побързаме “, сподели той на последната среща, в която заемаше позицията на изпълнителен шеф на компанията.
Прегърнах го и му благодарих за страхотната работа, само че всички бяха разочаровани от неговото овакантяване. До средата на 2006 година бяхме наели всичкия необходим личен състав и имахме клиенти, които чакаха нашите самолети да стартират полети, само че към момента нямахме разрешението, да стартираме работа.
В края на краищата, това, което ни избави, бе прелестният американски народ. През януари 2007 година излязохме на улиците на Сан Франциско, с цел да разбираем на хората за нашата самолетна компания и да ги оставим сами да решат дали желаят да летят с нас. До края на месец май повече от 75 000 писма бяха изпратени до Конгреса на Съединени американски щати в наша поддръжка. В последна сметка се оказа, че компанията ни е „ задоволително американска “ и получихме нужното утвърждение от Министерството на превоза.
През юли започнахме да продаваме билети, а през идващият месец трябваше да бъдат и първите ни полети. Дори организирахме огромна медийна акция, с която да отпразнуваме идните ни първи полети от Ню Йорк и Лос Анджелис с кацане в Сан Франциско. Имаше обаче един проблем, макар че бяхме получили позволение да летим на американска територия, същинският документ на Министерството на превоза към момента не беше публикуван.
На 7 август, ден преди първия полет, към момента не разполагахме с формалните документи. По това време давах изявление на летище JFK в Ню Йорк от името на Virgin Atlantic и отбягвах въпросите за първите полети на новата компания.
За благополучие, малко по-късно получих позвъняване от нашия юрист, който сподели, че сме получили нужните документи. Скочих от мястото си и поръчах шампанско за всички в летището, макар че беше 10 часа сутринта. Нашите първи полети от Ню Йорк и Лос Анджелис излетяха и Virgin America отвори порти.
Независимо дали ви харесва или не, работата, обвързвана държавните разпореждания и закони е едно от главните отговорности на всеки бизнесмен, изключително когато става въпрос за интернационалните компании. В тези случаи е от сериозно значение вашият екип да познава настоящите локални правила и закони, засягащи вашата промишленост. Пренебрегването или неправилното разчитане на някой от тях може да се окаже съдбовно за вашата компания.
Бъдете деликатни!
Всеки четец на „ МениджърНюз “ може да задава своите въпроси към Ричард Брансън на имейл: [email protected]. Сътрудниците на международно известния бизнесмен поучават да посочвате името си, страната, имейл-адреса и уеб страницата където четете колонката.
© 2017 Ричард Брансън (Разпространява се от The New York Times Syndicate)
СОБСТВЕНИЦИТЕ НА ПРАВАТА THE NEW YORK TIMES SYNDICATE ПРЕДУПРЕЖДАВАТ, ЧЕ НИКАКВА ЧАСТ ОТ КОЛОНКИТЕ НА РИЧАРД БРАНСЪН НЕ МОЖЕ ДА съдебна експертиза ИЗПОЛЗВА, КОПИРА И ПРЕРАЗКАЗВА без тяхното категорично документално единодушие. Текстовете на Ричард Брансън в България се контролират по правилата на авторското право.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ