Иманярите у нас търсят богатства, намирали се в древността в

...
Иманярите у нас търсят богатства, намирали се в древността в
Коментари Харесай

Иманяри търсят 30 римски банки у нас

Иманярите у нас търсят благосъстояния, намирали се в древността в съществувалите тогава 30 римски банки. Те считат, че несметните съкровища са закопани около трите съществени пътни артерии, които римляните са построили у нас. Намирали се на избрани дистанции и в избрани региони.

Картите на античния свят демонстрират, че павираните трасета минавали през Родопите, Тракия и Мизия и водели към всички краища и направления в Европа.

Най-интересни за иманярите са правите през запуснати села, където имало малко полиция и копачите работили необезпокоявано. Според данни на историци и златотърсачи легионите са закопавали златото си наоколо до пътищата. Така не се е налагало да носят непрекъснато стотици килограми скъпоценности, когато тръгнат на поход. Просто минавали по построеното трасе и съгласно напътствията изравяли закопаното имане, написа Монитор.

Преданията сочат обаче то най-често било защитавано от „ безконечна отрова “. Това била примес от разнообразни химикали, които с годините не изветрявали и даже единствено да се опитва някой неосведомен да влезне, без да има „ нишан “, както се споделя на напътствията за намирането на закопаното богатство, то той мигновено умирал. Преди епохи това се считало за проклинание, само че с времето се открило, че просто става въпрос за отрова, която е във въздуха в кухината, където е заровено златото.

От Министерство на вътрешните работи даже записали през годините няколко случая на починали хора, за чиято кончина обаче не ставали ясни аргументите. В множеството случаи патоанатомите установили, че става въпрос за натравяне с незнаен източник. За иманярските нападения удостоверяват и прокурори от ВКП, които водят работата на правораздаването против този тип противозаконна активност. Те нееднократно били сезирани от полицията за иманярски разкопки наоколо до остарели римски пътища.

За открито имане не се загатва, само че се виждат дупки дълбоки повече от 20 метра, в които златотърсачите са очаквали да намерят имане. Най-много имало в региона на Мизия, на север от Стара планина, където минавала една от главните артерии. Сигнали се получавали и от крайдунавския район. От там минавал пътят Сингидунум, който тръгвал от Белград и стигал до Костолац в Сърбия. Оттам се отправял към село Връв във Видинско. Именно и там имало голям брой инспекции за необяснимо изникнали изкопи, които иманярите са разкопали. Проверки се правели и край Видин, прочут на тогавашните римляни като Бонония, огромният град Рациария, който е край село Арчар, както и Алмус, който носи днешното име Лом. В село Гиген, Плевенско, също имало нападения. Такива не липсвали и край село Кривина, Тутракан и най-много край Силистра, където се счита, че е бил позициониран за дълго легионния лагер Доросторум. За намерено имане обаче към момента не се оповестява публично, макар че се счита, че такова е било открито.

Търсачите на съкровища постоянно атакували и манастири. Според изявления в пресата от преди няколко години на такова нахлуване станал жертва и духовник от храма в Трън „ Св. Архангел Михаил “, където има златодобивна мина от епохи. Смята се, че римляните са добивали благородния метал от близката планина Злата, както и от реката Пръвня, която минава от там. Иманярите считали, че Марк Антоний е оставил нишан в региона на манастира, който водел до несметни благосъстояния. Те помолили тогавашния свещеник да им даде да копаят в храма. В подмяна една трета от откритото щяло да отиде за църквата. Той обаче отказал.

Паметникът с надпис от Марк Антоний, сенатор и почитан общественик от рода на огромния поробител, който носи същото име, стои под купола на манастира "Св. Архангел Михаил " в Трън и до през днешния ден. В непосредственост минава и римски път, което кара иманярите да считат, че точно някъде наоколо е закопана следващата римска банка, която крие несметни благосъстояния.

200 000 души у нас копаят за съкровища. Не всеки обаче от тях обаче е професионален иманяр, чиято цел е бързо замогване от културни полезности. Повечето от тях са хора, които копаят наоколо до домовете си, които се намират в богати на находки терени, коментират от полицията. Най-много такива има в регионите към Пловдив, Карлово и Созопол. Според Министерство на вътрешните работи единствено за година броя набъбнала фрапантно. На наша територия са се развивали няколко велики цивилизации - тракийска, елинска, римска и византийска и има доста находки от тези интервали, които били прекомерно забавни и елементарно продаваеми на пазарите за културни полезности. Откритите у нас предмети от тези интервали съставляват интерес за експорт, защото тук се търгуват съвсем без пари. Сребърни човечета, съдове от глина, златни украшения се продават за не повече от 1000 лв. на нашия пазар. В международен мащаб обаче могат да стигнат милиони.
Източник: novini.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР