По деца не се плюе, само по учители може
Имаме дете в трети клас, което редовно тормози другите, закъснява за учебно заведение. В деня на случая не носи принадлежности за учене, сбива се с един от съучениците и наплюва различен. Имаме госпожа, която от дълго време понася нападателните му прояви, и на която й е писнало другите да бъдат унизени от него, и е принудена да го възпитава вместо родителите му. Имаме и клас, който проведено наплюва дребния дразнител. Последното не е несъмнено - съгласно едни учителката е споделила на наплютите деца да отвърнат със същото, съгласно други - всички се строили в редица и минали да заплюят съученика си.
Избухва скандал, всички са възмутени от решението на педагожката. По случая е ангажирана и прокуратурата, която открива, че няма данни да осъществено закононарушение и няма да образува досъдебно произвеждане. Сезирана e и организацията за отбрана на децата. Всякакви допустимо институции са вдигнати на крайник. Разбира се, намесват се и психолози.
Бабата на въпросното дете, единствената застанала пред камери от фамилията, прецизира, че е допустимо то да е провокирало сходно отношение, само че не може един преподавател да реагира с сходни способи. Учител не може, само че пердах у дома може. Детето си е наше и ще го възпитаваме както сметнем за добре. Внучето е преместено в друго учебно заведение, да плюе и тормози други деца. В учебно заведение " Проф. Иван Батаклиев ", където се развиват " възмутителните " събития, могат да си отдъхнат, а госпожата, която апропо е била номинирана за " Учител на годината ", е с последно предизвестие за уволняване. Нея другите родители я харесват и почитат и по тази причина провеждат подписка в поддръжка.
С някогашния съученик на децата им работи психолог. Изобщо доста се работи със психолози по всевъзможни мотиви в последно време в учебните заведения ни. И малко се работи с родителите, които отглеждат плюещо и биещо потомство.
Няколко дни преди този " абсурден " случай едни дечица се забавляват, състезавайки се кой ще скочи по-високо. Друго детенце снима с телефона си. Две от момчетата провокират съученика си да скочи и когато го прави, го удрят през краката. Голяма веселба, всички са развеселени. До момента, в който виждат, че ръката на потърпевшия е в неестествена поза и схващат, че са сгафили съществено. Момчето е с счупена ръка, претърпяло интервенция, с импланти, с цел да се овладеят следствията от рухването. Тази занимателна преживелица обаче е оповестена в мрежата, макар нещастния процес на събитията или тъкмо поради него.
Пред директорката учениците, провокирали случая признали, че имитирали видео от известно мобилно приложение.
Оказва се, че в този момент били доста на мода този тип " скечове ", които учениците снимат с телефоните си и качват в интернет. Според психиатър помолен да разяснява тази мода младежите избирали някой по-слаб, предизвиквали го да бъде един от тях и да прави каквото му споделят. Това било нов метод за малтретиране и оскърбление. Психиатърът посъветва родителите да преглеждат клипчетата, които децата им качват в интернет.
Според тревожната статистика, която цитираме всякога при сходен мотив, всекидневно у нас 30 деца стават жертва на експанзия в учебно заведение. Тази статистика е малко поовехтяла, тъй като е отпреди две години, само че по-сериозно изследване по тематиката в последно време не е правено. Предвид събитията, на които ставаме очевидци непрестанно, евентуално ще е правдиво да кажем, че наклонност към понижаване на нападателните прояви няма. Факт е, че тормозът се придвижва в интернет и там сме на едно от първите места в освен в Европа, само че и в света. Според специалисти от Центъра за безвреден интернет 97% от децата (на процедура всички) са онлайн. Първото влизане в мрежата към този момент е на 7 години, през смарт телефоните, които са им купили родителите им.
През 2018 година година завършва едно проучване на експанзията и издевателството в учебно заведение, осъществено с поддръжката на Европейската комисия, по стратегия " Еразъм+ ". Участват три организации от Унгария, Малта и България, които започват пилотен план за развиване и разбор на стратегия за смесени общински учебни заведения, обвързвана с издевателството и експанзията.
Макар планът да е закрепен върху избран вид образователни заведения, анализът на резултатите е забавен, защото анкетите са извършени измежду учители, родители и възпитаници.
Според родителите, причина за демонстрация на експанзия в учебно заведение е желанието да се притегли вниманието на другите (87%); проява на мощ (60%); поведенчески усложнения (47%). 40% от запитаните считат, че децата следят сходно държание у дома.
В мненията на учителите констатациите са малко по-различни, само че още веднъж господства аргументът за привличане на вниманието на другите (71%). Също толкоз са показали като причина за прояви на експанзия в учебно заведение - сходното държание у дома.
Какви са отговорите на учениците? Макар и те да дефинират като съществена причина привличането на вниманието, идващите отговори се разграничават както от тези на родителите, по този начин и от отговорите на учителите - " мислят се за по-добри от останалите ", " не харесват другите от тях ", " показват мощ ".
Анкетиращите са попитали и къде децата са най-уязвими за експанзия и тормоз. Учителите дават отговор - в обществените мрежи, в учебния двор, в коридорите. Родителите са уверени, че това се случва в класната стая, обществените мрежи и в тоалетните. Учениците настояват, че най-често деянията на експанзия се случват в учебния двор или кулоар и в обществените мрежи.
Учителите са запитани и дали са ставали очевидци на прояви на тормоз и са се заели със обстановката, което би било идната им стъпка. Според отговорите множеството наблюдават събитието и единствено 4% от тях споделят, че го оставят да се разсее.
Родителите не са доста дружелюбни да отговорят на въпроса каква би била реакцията им, когато детето им взема присъединяване в демонстрация на тормоз (като жертва или като извършител). Само няколко отговора акцентират, че биха се свързали с основния преподавател, с цел да изискат помощ, или с родителите на другото забъркано дете. Други родители споделят, че биха се справили със случаи сами като беседват с детето си и опитат да схванат каква е повода за казуса.
Интересно е да се означи, че повече от половината родители чакат учебното заведение да се оправи с деянията на тормоз. 53% от родителите считат, че учебното заведение ще предприеме дейности, т.е. че администрацията ще бъде известена, учебните психолози ще се включат или ще се приложат други ограничения. В същото време 47% от тях не знаят дали учебното заведение ще вземе някакви ограничения. Само един родител показва, че " могат да се създадат доста неща, само че всичко зависи от съдействието сред учители и родители ", настояват създателите на плана.
Помолени да напишат какво би помогнало на класа им или на учебното заведение да понижи експанзията и издевателството, учениците показват като най-ефективна мярка да се организират диалози по тези въпроси с присъединяване на родители; на второ място се желаят по-сериозни санкции за агресорите; " нищо не може да се направи ", споделят доста от децата.
Авторите на проучването цитират мнение на възпитаник, съгласно което " учителите се опасяват от някои възпитаници и не могат да спрат издевателството. Има възпитаници, които се държат зле с други възпитаници, както и с учителите. Учителите си мълчат, а би трябвало да ги рапортуват. Има възпитаници, които би трябвало да бъдат изключени ".
В същото време запитани дали биха взели участие в събития проведени от учебното заведение, свързани с издевателството, експанзията над децата, 64% от родителите са дали отговор с " не ".
Защо им е да се ангажират с сходни събития, като могат да влязат във фейсбук и да изразят мощното си отвращение от някой " самозабравил " се възпитател, който провежда групово храчене да вземем за пример. Други може и пред камера да застанат да изконсумират 30-те си секунди известност, с цел да видят всички какъв брой са загрижени за децата си, до момента в който с тях работят психолозите.
Защото преподавател може да се плюе. Последствия няма. Виж дете е друго - незабавно се сезира прокуратурата.
Избухва скандал, всички са възмутени от решението на педагожката. По случая е ангажирана и прокуратурата, която открива, че няма данни да осъществено закононарушение и няма да образува досъдебно произвеждане. Сезирана e и организацията за отбрана на децата. Всякакви допустимо институции са вдигнати на крайник. Разбира се, намесват се и психолози.
Бабата на въпросното дете, единствената застанала пред камери от фамилията, прецизира, че е допустимо то да е провокирало сходно отношение, само че не може един преподавател да реагира с сходни способи. Учител не може, само че пердах у дома може. Детето си е наше и ще го възпитаваме както сметнем за добре. Внучето е преместено в друго учебно заведение, да плюе и тормози други деца. В учебно заведение " Проф. Иван Батаклиев ", където се развиват " възмутителните " събития, могат да си отдъхнат, а госпожата, която апропо е била номинирана за " Учител на годината ", е с последно предизвестие за уволняване. Нея другите родители я харесват и почитат и по тази причина провеждат подписка в поддръжка.
С някогашния съученик на децата им работи психолог. Изобщо доста се работи със психолози по всевъзможни мотиви в последно време в учебните заведения ни. И малко се работи с родителите, които отглеждат плюещо и биещо потомство.
Няколко дни преди този " абсурден " случай едни дечица се забавляват, състезавайки се кой ще скочи по-високо. Друго детенце снима с телефона си. Две от момчетата провокират съученика си да скочи и когато го прави, го удрят през краката. Голяма веселба, всички са развеселени. До момента, в който виждат, че ръката на потърпевшия е в неестествена поза и схващат, че са сгафили съществено. Момчето е с счупена ръка, претърпяло интервенция, с импланти, с цел да се овладеят следствията от рухването. Тази занимателна преживелица обаче е оповестена в мрежата, макар нещастния процес на събитията или тъкмо поради него.
Пред директорката учениците, провокирали случая признали, че имитирали видео от известно мобилно приложение.
Оказва се, че в този момент били доста на мода този тип " скечове ", които учениците снимат с телефоните си и качват в интернет. Според психиатър помолен да разяснява тази мода младежите избирали някой по-слаб, предизвиквали го да бъде един от тях и да прави каквото му споделят. Това било нов метод за малтретиране и оскърбление. Психиатърът посъветва родителите да преглеждат клипчетата, които децата им качват в интернет.
Според тревожната статистика, която цитираме всякога при сходен мотив, всекидневно у нас 30 деца стават жертва на експанзия в учебно заведение. Тази статистика е малко поовехтяла, тъй като е отпреди две години, само че по-сериозно изследване по тематиката в последно време не е правено. Предвид събитията, на които ставаме очевидци непрестанно, евентуално ще е правдиво да кажем, че наклонност към понижаване на нападателните прояви няма. Факт е, че тормозът се придвижва в интернет и там сме на едно от първите места в освен в Европа, само че и в света. Според специалисти от Центъра за безвреден интернет 97% от децата (на процедура всички) са онлайн. Първото влизане в мрежата към този момент е на 7 години, през смарт телефоните, които са им купили родителите им.
През 2018 година година завършва едно проучване на експанзията и издевателството в учебно заведение, осъществено с поддръжката на Европейската комисия, по стратегия " Еразъм+ ". Участват три организации от Унгария, Малта и България, които започват пилотен план за развиване и разбор на стратегия за смесени общински учебни заведения, обвързвана с издевателството и експанзията.
Макар планът да е закрепен върху избран вид образователни заведения, анализът на резултатите е забавен, защото анкетите са извършени измежду учители, родители и възпитаници.
Според родителите, причина за демонстрация на експанзия в учебно заведение е желанието да се притегли вниманието на другите (87%); проява на мощ (60%); поведенчески усложнения (47%). 40% от запитаните считат, че децата следят сходно държание у дома.
В мненията на учителите констатациите са малко по-различни, само че още веднъж господства аргументът за привличане на вниманието на другите (71%). Също толкоз са показали като причина за прояви на експанзия в учебно заведение - сходното държание у дома.
Какви са отговорите на учениците? Макар и те да дефинират като съществена причина привличането на вниманието, идващите отговори се разграничават както от тези на родителите, по този начин и от отговорите на учителите - " мислят се за по-добри от останалите ", " не харесват другите от тях ", " показват мощ ".
Анкетиращите са попитали и къде децата са най-уязвими за експанзия и тормоз. Учителите дават отговор - в обществените мрежи, в учебния двор, в коридорите. Родителите са уверени, че това се случва в класната стая, обществените мрежи и в тоалетните. Учениците настояват, че най-често деянията на експанзия се случват в учебния двор или кулоар и в обществените мрежи.
Учителите са запитани и дали са ставали очевидци на прояви на тормоз и са се заели със обстановката, което би било идната им стъпка. Според отговорите множеството наблюдават събитието и единствено 4% от тях споделят, че го оставят да се разсее.
Родителите не са доста дружелюбни да отговорят на въпроса каква би била реакцията им, когато детето им взема присъединяване в демонстрация на тормоз (като жертва или като извършител). Само няколко отговора акцентират, че биха се свързали с основния преподавател, с цел да изискат помощ, или с родителите на другото забъркано дете. Други родители споделят, че биха се справили със случаи сами като беседват с детето си и опитат да схванат каква е повода за казуса.
Интересно е да се означи, че повече от половината родители чакат учебното заведение да се оправи с деянията на тормоз. 53% от родителите считат, че учебното заведение ще предприеме дейности, т.е. че администрацията ще бъде известена, учебните психолози ще се включат или ще се приложат други ограничения. В същото време 47% от тях не знаят дали учебното заведение ще вземе някакви ограничения. Само един родител показва, че " могат да се създадат доста неща, само че всичко зависи от съдействието сред учители и родители ", настояват създателите на плана.
Помолени да напишат какво би помогнало на класа им или на учебното заведение да понижи експанзията и издевателството, учениците показват като най-ефективна мярка да се организират диалози по тези въпроси с присъединяване на родители; на второ място се желаят по-сериозни санкции за агресорите; " нищо не може да се направи ", споделят доста от децата.
Авторите на проучването цитират мнение на възпитаник, съгласно което " учителите се опасяват от някои възпитаници и не могат да спрат издевателството. Има възпитаници, които се държат зле с други възпитаници, както и с учителите. Учителите си мълчат, а би трябвало да ги рапортуват. Има възпитаници, които би трябвало да бъдат изключени ".
В същото време запитани дали биха взели участие в събития проведени от учебното заведение, свързани с издевателството, експанзията над децата, 64% от родителите са дали отговор с " не ".
Защо им е да се ангажират с сходни събития, като могат да влязат във фейсбук и да изразят мощното си отвращение от някой " самозабравил " се възпитател, който провежда групово храчене да вземем за пример. Други може и пред камера да застанат да изконсумират 30-те си секунди известност, с цел да видят всички какъв брой са загрижени за децата си, до момента в който с тях работят психолозите.
Защото преподавател може да се плюе. Последствия няма. Виж дете е друго - незабавно се сезира прокуратурата.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ