„Имам своите позиции и е нормално те понякога да са

...
„Имам своите позиции и е нормално те понякога да са
Коментари Харесай

От Росен на Румен и от трън на глог

„ Имам своите позиции и е обикновено те от време на време да са близки до тези на Българска социалистическа партия, които издигнаха кандидатурите ни с Илияна Йотова. Времето, в което президентът беше безкритичен наблюдаващ на държавното управление и Народното събрание, отмина. “

Само с тези две фрази президентът Румен Радев влезе в съществено вътрешно несъгласие. И защото забележката му беше прицелена към неговия предходник, наподобява не си даде сметка, че в действителност е напът да повтори главната политическа неточност на Росен Плевнелиев като държавен глава.

Иронията е забележителна, тъй като елементарно можем да си напомним какъв брой милосърден беше Плевнелиев във връзка с ръководството на ГЕРБ. Той явно също смяташе за „ обикновено “ позициите му да са близки до тези на издигналата го партия, макар че фигурата на президента е надпартийна. Нещо повече, доколкото член 92, алинея (1) на Конституцията й вменява задължението да въплъщава единството на нацията, освен не беше обикновено за един държавен глава да дава рамо на политическите си ментори, само че и блестящо опонираше на главния ни закон.

Че година след встъпването му в служба хората възприемаха Плевнелиев само като фигурант на ГЕРБ, ясно се видя на 24 февруари 2013 година Първото държавно управление на Бойко Борисов преди малко беше подало оставка, а президентът отиде да успокоява пристрастеностите на митинг против монополите, където беше позорно освиркан. Качен на буса на уредниците, той се опита да насочи някакво обръщение, само че единствено след две минути бе пропъден с дюдюкания и крясъци „ Мафия “ и „ Оставка! “.

По-късно назначеният от него длъжностен кабинет не извади истината за ръководството на кабинета „ Борисов 1 “, което завърши с опоскан фискален запас и „ изчезването” на 1,5 млрд лева от здравната каса, с десетки хиляди унищожени компании и едвам дишащ бизнес поради невиждания рекет от страна на „ калинковата” администрация. Плевнелиев не изиска проверка, а още в встъпителната си тирада министър председателят Марин Райков заявява, че няма да се преценява с недоволните жители. „ Ще чувам повече безмълвното мнозинство”, сподели дипломатът, в случай че към оня миг социологическите проучвания записаха към 70-80% социална поддръжка за протичащото се на улицата. А „ на улицата” към този момент се бяха самозапалили няколко души, което идеше да подскаже на държавното управление, че поема ръководството на страната в изключително тежка обстановка.

Само след няколко месеца обаче се случи тъкмо противоположното. Изведнъж от предходния „ безкритичен наблюдаващ на държавното управление и Народното събрание “ не остана и диря!

Макар да проспа измененията, които новото парламентарно болшинство вкара в Закона за ДАНС, Плевнелиев настръхна против скандалното предопределение на Делян Пеевски за началник на организацията. И макар че пусна целия закон, като не оспори и онази му част, която лишава правото на президента да има последната дума за ръководителя на ДАНС, смъкна доверието си от кабинета на марионетката Орешарски. Хората излязоха на улицата, рецесията стартира да ескалира, а на 9 юли президентът направи послание към нацията. Обявявайки се за предварителни избори („ тъй като никой не може да ме убеди, че изборите са нещо лошо”), влезе и в директна борба с кабинета и Народното събрание, нищо че не бе оторизиран да се произнася за легитимността на държавното управление и за предварителен избор. Недопустимата му интервенция в работата на други държавни институции пося подозрения, че продължава да бъде подвластен от издигналата го политическа мощ, която не се усещаше уютно в ролята си на съпротива.

Разбира се, тогавашното ръководство беше синоним на безобразието, а от президента никой не очакваше да стои безгласен пред една насмешка с държавността. Но лицемерието на Росен Плевнелиев нямаше по какъв начин да не лъсне по трагикомичен метод, когато ГЕРБ още веднъж взе властта, вследствие на което същата корпулентна безочливост продължи да издевателства над нея. А в случай че не и повече, единствено дето за това той не обели и дума, до момента в който към момента обитаваше „ Дондуков “ 2. Нито след излизането си от институцията – събитие, което несъмнено му дава по-голяма независимост да бъде кардинален и сериозен. Не реваншистки надъхан поради това, че не беше повдигнат за втори мандат (което разумно би го възмездило за напъните му да обслужи дневния ред на ГЕРБ), а точно тъй като заемаше позата на герой за бистрота и морал в управлението…

Оттук и откровението на неговия правоприемник Румен Радев за позициите на президентската двойка, които от време на време били обикновено близки до тези на Българска социалистическа партия, основателно буди неразбиране. Обединителят на нацията няма по какъв начин да не е схванал, че следва да е надпартиен, само че излиза, че работи в интерес на социалистите, чувствайки се „ техен “ човек. Излиза още, че когато споделя: „ Вотът на съмнение е част от напъните на обществото за справяне на казуса с корупцията. Оценявам това изпитание “, и го споделя в разгара на разискванията по импортирания от Българска социалистическа партия избор за корупцията, никога не е неутрален. Съвсем меко дефинирано, прочее, тъй като даже и да е прав в забележките си, че „ постоянно прокламираната непоклатимост звучи като церемониален марш на място “, че „ парламентарната република атрофира “, че Народното събрание „ се трансформира в нотариат, който единствено официализира решенията на държавното управление “, той още веднъж престъпва правилото да е равно далечен от всички политически сили. И разпозналото се в упреците парламентарно болшинство с право стачкува, че рецензията съставлява взимане на страната на опозицията и интервенция в работата на законодателната и изпълнителната управляващи – и то в случай, че България въпреки всичко не е президентска република.

Не съм тръгнала да защищавам ГЕРБ, само че в този ред на мисли ще попитам:

А взетото на мрачно решение за „ избора “ на Пеевски не беше ли отново спуснато на Народното събрание от партийна централа? Не атрофира ли Народното събрание в мига, когато го одобри покорно и с това вбеси отвратените от подмолните игри жители? Няма ли заслуга Българска социалистическа партия и за ниското ниво на сегашния парламент, тъй като – оттатък репченето и празните заявления – необичайно за какво постоянно дава опция на политическите си съперници да се прегрупират (хрумването за референдум по Истанбулската спогодба е сладкодумен образец в това отношение)? И да, прокламираната непоклатимост в действителност е марш на място, само че по-добър вид ли е политическа рецесия, обслужваща интереса на алените редици?

Всъщност методът, по който тези редици издигнаха Румен Радев за кандидат-президент, към момента е обгърнат в плътна мъгла. Което ме подсеща за едно изявление на Стефан Данаилов за уеб страницата „ Епицентър “, където цъфна на 4 август 2016 година То провокира същинска стихия в Българска социалистическа партия, тъй като в така наречен столетница под цялостна пара вървяха вътрешнопартийните номинации за претенденти. Съвършено демократична процедура, би трябвало да признаем, само че на въпрос по какъв начин е препоръчан ген. Радев, Данаилов искрено изясни:

„ В един диалог преди три-четири седмици с Корнелия, тя ми показа за първи път концепцията си за ген. Радев. Аз имам един спомен от държанието на ген. Радев – преди доста години той беше посетител в „ Шоуто на Слави”. Там той се държа необикновено, държа една тирада – малко и ясно съобщи какво желае да каже за политиката и отношението на политиците към армията и така нататък И когато Корнелия ми подаде това име, незабавно ми прозвучаха тези негови думи. Разбира се, не съм се интересувал дали е воден диалог с него. После разбрах, че е воден. Тогава споделих на Корнелия: „ Говори по-бързо с него, тъй като може да те отреже”. След известно време тя ми показа, че е говорила уединено с него и той е склонен. Аз доста се зарадвах! “

Тъкмо от това словоизлияние тогава разбрахме, че до момента в който структурите из страната обсъждаха номинации, решението за ген. Румен Радев към този момент е било взето. Дали то е било еднолично, на Корнелия Нинова, бе значимо да се разбере, само че надалеч по-важно беше друго. Българска социалистическа партия водеше конфиденциални политически диалози с към момента настоящ военачалник, който имаше достъп до класифицирана натовска информация. А това бе нарушаване на закона, което някои даже нарекоха „ обществено установен политически скрит план, в който взе участие върховен офицер. “

И без да са обсъждани военни секрети и проекти обаче, държанието на генерала бе абсолютно укоримо, тъй като командирът на Военновъздушните сили подаде оставка едвам след оповестяването на възможното му издигане за кандидат-президент. За похлупак не бе освободен от поста, а след това научихме, че даже излязъл в годишен заплатен отпуск, преди да подаде рапорта си за овакантяване.

Тогава Радев се въздържа от публични мнения под предлог, че съблюдава военния закон, само че претекстовете в рапорта му по-късно откриха отзив в съветския в. „ Правда “, и то под заглавие „ НАТО унищожава българската войска “. И въпреки този доклад да не бе оповестен публично, източници от военното министерство потвърдиха, че генералът фактически се е оповестил срещу взаимния еър-полисинг с НАТО и го е нарекъл „ по-унизителен даже от Ньойския контракт “. Цитатът в „ Правда “, затова, бе прецизен, а съвсем незабавно след избирането на Радев шефът на Руския институт за стратегически проучвания ген. Леонид Решетников съумя да забърка президента и в нова конспирация. След като в прав текст разузнавач-анализаторът разгласи, че кандидатурата му е била контрактувана сред водача на Българска социалистическа партия и Москва, близо месец страната се тресеше от гневните опровержения на Корнелия Нинова и на самия Радев, че той не е скрита кремълска лимонка…

Тези опасения сигурно бяха мощно пресилени, само че без подозрение не се оправдаха и чутовните упования към новия президент. Назначеното от него служебно държавно управление освен не направи същинска проверка на предходното ръководство, ами до момента в който самият Радев пътуваше за Брюксел в „ спартански “ условия, с цел да покаже съпричастието си към бедните, кабинетът „ Герджиков “ се захвана да урежда фрагменти на Българска социалистическа партия (включително от времето на Пламен Орешарски) и реанимираното за нов живот Национална движение „Симеон Втори". Междувременно си изпоназначи и съветници, като броя беше внушителна – 42-ма души, измежду които „ носители на експертиза “ и механически сътрудници. В последна сметка опитът патериците да бъдат разставени по места, с цел да доведат до служебна победа на парламентарните избори, не съумя. Но за сметка на това бързо се видя, че уверенията за спестовност и болежка за „ живота на вересия “ са популистки лупинги и лицемерно сиромахомилство.

Румен Радев е безапелационен в изказванието си, че „ няма война сред институциите, има ценностни разминавания “, единствено че отново той наскоро стигна до извода: „ ГЕРБ търсят борба с мен! Ще си я получат! “ Далеч съм от изказванието, че гербаджиите бяха почтени, само че сходни закани от страна на един надпартиен президент изглеждаха изцяло несвоевременно. И какви са ценностните разлики, апелирам – „ бедността, корупцията, демографската злополука “, за които непрестанно приказва, а не предлага решения? Поправете ме, в случай че бъркам, само че персонално аз не знам за такива, които да му дават учредения за самоуверения апел: „ Очаквам държавното управление и Народното събрание да запретнат ръкави и да си свършат домашното “. Че от кой момент Румен Радев стои над всички тях, да не е имало смяна в Конституцията, за която да не сме чули?

И въпреки всичко най-после имам намерение да поздравя президента за това, което означи в доклада си за първата година от встъпването си в служба. „ На третото десетилетие от измененията е под въпрос едно фундаментално демократично право – свободата на словото “, сподели той, за което ще призная, че е безусловно прав. Нито почитателите на Плевнелиев, нито феновете на самия Радев обаче, са склонни да демонстрират приемливост към сериозните гласове, когато става дума за техните кумири. И се получава малко като в оня анекдот от времената на соца:

Американски публицист е на посещаване в Москва. В редакцията на „ Московский комсомолец” американецът пита съветските си сътрудници дали могат да подлагат на критика властта, както самият той може да подлага на критика президента Рейгън. „ Естествено! – дали отговор публицистите, – Ние сме изцяло свободни! Всеки ден подлагаме на критика президента Рейгън… “

Та никой не би трябвало да е свещена крава – това желая да кажа. Особено пък в българската политика, където влязоха ред инцидентни хора по инцидентен (или най-малко привидно) метод. Някои се самозабравиха до степен да приказват за себе си в трето лице, само число; други си фантазират, че могат да уголемяват пълномощията си до там да дърпат ушите на депутатите. Трети са уверени, че владеят страната и подскачат като ужилени от всяка забележка за властническия им жанр. И в действителност единствено свободата на словото може да ги озапти, само сериозното отношение е в положение да ги спре да не се вземат толкоз насериозно. Защото таман наблюдаването на дейностите и на приказките им под лупа ще спре атрофията на държавността, а не възторгът на техните клакьори от следващата до-нищо-неводеща политическа борба.

Коментарът е оповестен в "Редута.бг "
Източник: fakti.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР