Панчо
„ Имам страхотна другарка, ужасно семейство, специалност, която обичам, пътувам постоянно, няма нещо, което да ми липсва и по тази причина не ми се постанова да се възнамерявам какъв брой благополучен съм и дали съм благополучен “. Това споделя за себе си Панчо Карамански, на 28 години от Пловдив , който от към 15 години е в музикалната сфера, работи като DJ и музикален продуцент . И въпреки всичко дефинира себе си като благополучен човек.
Историята на Панчо е втората, която NOVA и Netinfo описват, в границите на подкрепената от двете медии акция на УНИЦЕФ „ С очи за всички “ , отдадена на децата и младежите с разнообразни качества.
УНИЦЕФ
Панчо се ражда с повредено зрение , а след случай в учебно заведение изгубва зрението си изцяло. „ Когато изгубих зрението си, открих диджейството и се увлякох от тази специалност, това дефинира целия ми живот “, споделя младият мъж. Първо почнал да пуска музика по клубове и празненства , а след това се научил да прави и лична музика . След време Панчо решил да научи и други младежи с повредено зрение по какъв начин да вършат това, което той умее най-добре - да основава музика и да радва с нея хората. „ Един от тях стана по-добър и от мен в някои неща. Когато осъзнах, че аз съм му дал началото, а той е станал толкоз добър... няма равно на това чувство “, спомня си той.
Мечтите му за бъдещето също са свързани с работата и предпочитание за повече реализация освен в България . „ Несравнимо е, не мога да намеря нещо, което да ме кара да се усещам по-жив и повече себе си, в сравнение с когато пущам музика за доста хора, отпускат целия стрес и се усещат щастливи “, споделя Панчо Карамански.-->
Той обича също да пътува, да се среща с непознати култури, да пробва разнообразни храни.
УНИЦЕФ
Макар да споделя, че хората, родени разнообразни, не са с „ дефекти, а в действителност имат преимущество “ , Панчо счита, че в България обществото е малодушно и не демонстрира нужното схващане . „ Често сме неразбрани от обществото, слепотата не е заразна болест “, споделя той. „ Инфраструктурата и средата, в която живеем, постоянно не е пригодена за нас, не знаеш по кое време някой е решил нещо да си разкопава, да прави ремонт “, отбелязва още младият мъж.
И добавя, че му се желае хората, когато видят човек с нарушено зрение на улицата, да го попитат просто дали има потребност от помощ, а да не се плашат.
Историята на Панчо е втората, която NOVA и Netinfo описват, в границите на подкрепената от двете медии акция на УНИЦЕФ „ С очи за всички “ , отдадена на децата и младежите с разнообразни качества.
УНИЦЕФ Панчо се ражда с повредено зрение , а след случай в учебно заведение изгубва зрението си изцяло. „ Когато изгубих зрението си, открих диджейството и се увлякох от тази специалност, това дефинира целия ми живот “, споделя младият мъж. Първо почнал да пуска музика по клубове и празненства , а след това се научил да прави и лична музика . След време Панчо решил да научи и други младежи с повредено зрение по какъв начин да вършат това, което той умее най-добре - да основава музика и да радва с нея хората. „ Един от тях стана по-добър и от мен в някои неща. Когато осъзнах, че аз съм му дал началото, а той е станал толкоз добър... няма равно на това чувство “, спомня си той.
Мечтите му за бъдещето също са свързани с работата и предпочитание за повече реализация освен в България . „ Несравнимо е, не мога да намеря нещо, което да ме кара да се усещам по-жив и повече себе си, в сравнение с когато пущам музика за доста хора, отпускат целия стрес и се усещат щастливи “, споделя Панчо Карамански.-->
Той обича също да пътува, да се среща с непознати култури, да пробва разнообразни храни.
УНИЦЕФ Макар да споделя, че хората, родени разнообразни, не са с „ дефекти, а в действителност имат преимущество “ , Панчо счита, че в България обществото е малодушно и не демонстрира нужното схващане . „ Често сме неразбрани от обществото, слепотата не е заразна болест “, споделя той. „ Инфраструктурата и средата, в която живеем, постоянно не е пригодена за нас, не знаеш по кое време някой е решил нещо да си разкопава, да прави ремонт “, отбелязва още младият мъж.
И добавя, че му се желае хората, когато видят човек с нарушено зрение на улицата, да го попитат просто дали има потребност от помощ, а да не се плашат.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ