“Имам седем тона умора по себе си. И едно недоверие, на

“Имам седем тона отмалялост по себе си.
И едно съмнение, на всичко от горната страна.
Продължавам да пиша по звездните дневници,
а по този начин да не ми се приказва...
Да си хвана багажа и потегли на някъде...
Май на на никое място по- е за мене.
Стига към този момент търпене и очакване.
Имам потребност от свое си време.
Тази седемтонна отмалялост - хитруша
ми тежи по клепачите вечер.
И сама се почувствах на себе си странна.
А пък тя ми лежи във ръцете.
Ще ми писне на шапката, още малко остава.
И тогава ще хукна на някъде.
Като стана отново себе си, ще се върна вероятно.
Ако има кой да ме чака. ”