Една ненужна, но безкрайно забавна „Соло“ история
„ Имам неприятно предусещане за това “. Под една или друга форма този откъс е намерил място във всеки един филм от поредицата „ Междузвездни войни “ и даже във всяка видеоигра от този приказен свят, създадена от LucasArts. Но истинският създател на фразата, първият воин от поредицата, който я произнася, е Хан Соло.
Това още повече задълбочава иронията, че с тази фраза постоянно се обобщават упованията към „ Соло: История от Междузвездни войни “. Лентата, хронологично ситуирана сред третия и четвъртия епизод от сагата, мина през много затруднения по време на своята продукция.
Рон Хауърд размени истинските режисьори Фил Лорд и Крис Милър по средата на снимачния развой и филмът едвам бе подготвен в точния момент за авансово плануваната си премиерна дата, 25 май. Дори първият филмов откъс за лентата излезе доста по-късно, в сравнение с първите такива рекламни клипове за епизодите от главната поредност.
Е, целесъобразно ли е „ неприятното предусещане “ на болшинството от почитатели за „ Соло: История от Междузвездни войни “?
Ако търсите къс отговор, той е към 25 % „ да “ и 75 % „ не “. Филмът не свети с особена художествена дълбочина и не извършва функционалността на предистория на Хан Соло. Когато срещаме героя, изигран този път от Олдън Еренрайх, който поема щафетата от живата легенда Харисън Форд, той към този момент е чаровният несретник с престъпни пристрастености и подозрителен честен компас, който познаваме и от дълго време обичаме.
С други думи, „ Соло: История от Междузвездни войни “ не придава особена трагична дълбочина на основния си воин. Филмът е основан, не с цел да показа трагичното минало на Хан Соло, което го е трансформирало в индивида, който е, а с цел да донесе пари на „ Дисни “ и с цел да започва нова трилогия, която да донесе още повече пари на „ Дисни “. Мотивите зад изработката му не са артистични, а чисто финансови.
След като повторите това задоволително пъти, до момента в който спре да ви нервира и до момента в който осъзнаете, че то в действителност е в действие за най-малко три четвърти от американските студийни продукции по киносалоните, тогава можете обективно да изгледате „ Соло: История от Междузвездни войни “ и... ами, да му се изкефите.
Лентата може да не драматизира изключително младостта на Хан Соло, само че за благополучие, персонажът е задоволително забавен, живописен и добре построен в предходни филми, с цел да бъде изпълнено предишното му със запленяващи, динамични и завладяващи истории. И съгласно мен новият филм по кината в целия свят ни показва една точно такава история.
„ Соло: История от Междузвездни войни “ в реалност е гангстерски филм в космоса.
Всеки е податлив да съобщи всеки, действието се върти към кражби и задължения, а злодеят е главата на галактическа незаконна организация, а не император или боен пълководец.
Точно по тази причина е от огромна значимост фактът, че основният воин Хан Соло е прочут на аудиторията и дава на фена ясна еднолична вероятност, за разлика от протагонистите в „ Rogue One: История от Междузвездни войни “, които от самото начало действаха като разлъчен, спорен колектив от конфликтни персони и това подхождаше до съвършенство на лентата, която на собствен ред можеше да се дефинира като достоверен боен филм за бунтовници в космоса.
Специфичната престъпна жанрова идентификация на „ Соло: История от Междузвездни войни “ разрешава на кино лентата да бъде и новаторски в редица от екшън сцените си. Двата грандиозни, дръзки обира във кино лентата, първият от които се прави на движещ се високоскоростен трен, не наподобяват по нищо на дуелите със светлинни мечове или престрелките сред летящи изтребители, които сме привикнали да гледаме в поредицата.
Лентата изобилства и с задоволително препратки и намигвания към останалите филми от сагата, с цел да откри хронологичното си място в нея и с цел да достави наслаждение на отколешните почитатели. Всъщност считам, че най-слабият миг от цялото деяние е шокиращо разобличаване в края, което сигурно ще зарадва доста почитатели на трилогията от предистории на Джордж Лукас, излезли сред 1999 и 2005 година, само че съгласно мен изневерява на цялостния жанров звук на кино лентата и няма безусловно никаква разумна основа.
Поддържащите персонажи извършват функционалностите си в сюжета безупречно и измежду изпълнителите им несъмнено най-вече изпъква Уди Харелсън с типичния си южняшки сексапил и разпознаваемо лъчение. Доналд Гловър в ролята на Ландо Калрисиан е сигурно занимателен, само че и безпределно прехвален в американските медии за преобразяване, което значително е лимитирано до блестящи костюми и къси шеговити реплики.
Емилия Кларк пък извършва ролята си ефикасно главно през първата една трета от лентата, след което губи ясна визия за траекторията на героинята си и това очевидно се отразява в играта ѝ, за което идентична виновност носят и самата тя, и сценаристите.
Но над всички от актьорския състав без конкуренция застава Олдън Еренрайх в именитата основна роля.
Младият артист с математическа точност заковава всяка усмивка, всяка провлачена имитация, всяко духовитост и всеки жест на своя воин, съвсем както го играе Харисън Форд в най-младата му позната до момента версия в „ Междузвездни войни: Епизод IV – Нова вяра “. „ Домашната работа “ на Еренрайх по изследването на героя и на маниерите на Форд е очевидно и чудесно свършена. Същевременно артистът изпълва ролята с задоволително личен сексапил, с цел да я направи своя и да ни накара да желаеме да гледаме още от него в амплоато на Хан Соло.
Положителните фактори натежават много повече от негативните, а с това и крайната ми оценка за „ Соло: История от Междузвездни войни “ несъмнено е доста повече позитивна, в сравнение с негативна.
С лекост бих предложил лентата повече от „ Дедпуул 2 “, другият огромен шлагер по кината сега, на всеки, който не е почитател на комиксовото кино и заради това няма да разбере към половината смешки и препратки във кино лентата на Райън Рейнолдс.
За още любопитно наличие от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
Това още повече задълбочава иронията, че с тази фраза постоянно се обобщават упованията към „ Соло: История от Междузвездни войни “. Лентата, хронологично ситуирана сред третия и четвъртия епизод от сагата, мина през много затруднения по време на своята продукция.
Рон Хауърд размени истинските режисьори Фил Лорд и Крис Милър по средата на снимачния развой и филмът едвам бе подготвен в точния момент за авансово плануваната си премиерна дата, 25 май. Дори първият филмов откъс за лентата излезе доста по-късно, в сравнение с първите такива рекламни клипове за епизодите от главната поредност.
Е, целесъобразно ли е „ неприятното предусещане “ на болшинството от почитатели за „ Соло: История от Междузвездни войни “?
Ако търсите къс отговор, той е към 25 % „ да “ и 75 % „ не “. Филмът не свети с особена художествена дълбочина и не извършва функционалността на предистория на Хан Соло. Когато срещаме героя, изигран този път от Олдън Еренрайх, който поема щафетата от живата легенда Харисън Форд, той към този момент е чаровният несретник с престъпни пристрастености и подозрителен честен компас, който познаваме и от дълго време обичаме.
С други думи, „ Соло: История от Междузвездни войни “ не придава особена трагична дълбочина на основния си воин. Филмът е основан, не с цел да показа трагичното минало на Хан Соло, което го е трансформирало в индивида, който е, а с цел да донесе пари на „ Дисни “ и с цел да започва нова трилогия, която да донесе още повече пари на „ Дисни “. Мотивите зад изработката му не са артистични, а чисто финансови.
След като повторите това задоволително пъти, до момента в който спре да ви нервира и до момента в който осъзнаете, че то в действителност е в действие за най-малко три четвърти от американските студийни продукции по киносалоните, тогава можете обективно да изгледате „ Соло: История от Междузвездни войни “ и... ами, да му се изкефите.
Лентата може да не драматизира изключително младостта на Хан Соло, само че за благополучие, персонажът е задоволително забавен, живописен и добре построен в предходни филми, с цел да бъде изпълнено предишното му със запленяващи, динамични и завладяващи истории. И съгласно мен новият филм по кината в целия свят ни показва една точно такава история.
„ Соло: История от Междузвездни войни “ в реалност е гангстерски филм в космоса.
Всеки е податлив да съобщи всеки, действието се върти към кражби и задължения, а злодеят е главата на галактическа незаконна организация, а не император или боен пълководец.
Точно по тази причина е от огромна значимост фактът, че основният воин Хан Соло е прочут на аудиторията и дава на фена ясна еднолична вероятност, за разлика от протагонистите в „ Rogue One: История от Междузвездни войни “, които от самото начало действаха като разлъчен, спорен колектив от конфликтни персони и това подхождаше до съвършенство на лентата, която на собствен ред можеше да се дефинира като достоверен боен филм за бунтовници в космоса.
Специфичната престъпна жанрова идентификация на „ Соло: История от Междузвездни войни “ разрешава на кино лентата да бъде и новаторски в редица от екшън сцените си. Двата грандиозни, дръзки обира във кино лентата, първият от които се прави на движещ се високоскоростен трен, не наподобяват по нищо на дуелите със светлинни мечове или престрелките сред летящи изтребители, които сме привикнали да гледаме в поредицата.
Лентата изобилства и с задоволително препратки и намигвания към останалите филми от сагата, с цел да откри хронологичното си място в нея и с цел да достави наслаждение на отколешните почитатели. Всъщност считам, че най-слабият миг от цялото деяние е шокиращо разобличаване в края, което сигурно ще зарадва доста почитатели на трилогията от предистории на Джордж Лукас, излезли сред 1999 и 2005 година, само че съгласно мен изневерява на цялостния жанров звук на кино лентата и няма безусловно никаква разумна основа.
Поддържащите персонажи извършват функционалностите си в сюжета безупречно и измежду изпълнителите им несъмнено най-вече изпъква Уди Харелсън с типичния си южняшки сексапил и разпознаваемо лъчение. Доналд Гловър в ролята на Ландо Калрисиан е сигурно занимателен, само че и безпределно прехвален в американските медии за преобразяване, което значително е лимитирано до блестящи костюми и къси шеговити реплики.
Емилия Кларк пък извършва ролята си ефикасно главно през първата една трета от лентата, след което губи ясна визия за траекторията на героинята си и това очевидно се отразява в играта ѝ, за което идентична виновност носят и самата тя, и сценаристите.
Но над всички от актьорския състав без конкуренция застава Олдън Еренрайх в именитата основна роля.
Младият артист с математическа точност заковава всяка усмивка, всяка провлачена имитация, всяко духовитост и всеки жест на своя воин, съвсем както го играе Харисън Форд в най-младата му позната до момента версия в „ Междузвездни войни: Епизод IV – Нова вяра “. „ Домашната работа “ на Еренрайх по изследването на героя и на маниерите на Форд е очевидно и чудесно свършена. Същевременно артистът изпълва ролята с задоволително личен сексапил, с цел да я направи своя и да ни накара да желаеме да гледаме още от него в амплоато на Хан Соло.
Положителните фактори натежават много повече от негативните, а с това и крайната ми оценка за „ Соло: История от Междузвездни войни “ несъмнено е доста повече позитивна, в сравнение с негативна.
С лекост бих предложил лентата повече от „ Дедпуул 2 “, другият огромен шлагер по кината сега, на всеки, който не е почитател на комиксовото кино и заради това няма да разбере към половината смешки и препратки във кино лентата на Райън Рейнолдс.
За още любопитно наличие от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ