Имам конструктивно предложение към всички членове и членки на управителни,

Имам градивно предложение към всички членове и членки на управителни, публицистични, програмни, публични и впрочем препоръки на БНР и на Българска национална телевизия, национални, централни или домсъвети, не на последно място към премъдрия Съвет за електронни медии и неговите пет медийни съветнички да вземат да решат практично, свободолюбиво и дипломатично най-парещия въпрос на нашето българско съвремие или безвремие (както ви се харесва). А също и на интернационалното състояние, изключително в нервното положение, в което се намира в този момент, тъй като Путлер от Москва го заплаши с Трета международна война, а то горкото интернационално състояние още се колебае дали това е същинска или подправена вест. Но има една надалеч по-важна алтернатива за решение. И тя е: какво да се прави с Петър Волгин, колосът на свободното слово, който от години стърчи в държавния радиоефир с правото си на друга позиция. Упражняваше го с упорството на свещена крава, недосегаема за укор или за рецензия. И някак оцеля. Какво че през това време дузина негови сътрудници бяха изхвърляни на улицата за правото да питат просто „ КОЙ “, когато този КОЙ вилнееше из медиите, властта и политиката, до момента в който ги обезкости напълно. Но Волгин не спря да разцъфтява в държавната радиооранжерия с етикета на антиглобалист и реакционер, който се гаври с Европа на либерастите и провижда в Путин конструктора на нов международен ред. Така под знака на „ другата позиция “ следващото му предаване се трансформира в противоположната страна на европейската концепция. Дори на тъмната й страна. Защото тя ужасно хареса на ченгета, сътрудници и криптокомунисти, обладани от месианския дух на Русия и от носталгията по Съветския съюз, естествено... Така легитимиран като герой за свободата на словото на държавна заплата, Волгин изигра ролята и на войник на тихия фронт в информационно-хибридната война на Путин, която нанесе маса пакости на западния либерален свят. Но маските се срутиха в този момент - с стандартния боен удар на Русия против Украйна. И по този начин влезе в действие 14-а глава от българския Наказателен кодекс, озаглавена „ Престъпления против човечеството и мира “. Правото на друга позиция се трансформира в съучастничество с експанзия, с военни закононарушения, с мародерство, с етническо пречистване. Русофилията се изроди в путинофилия, а путинофилията с ескалацията на съветската нуклеарна опасност против Запада към този момент се обрисува като престъпно действие, сравнимо с хитлеризма. И тук монументалният профил на свободомислещия Волгин стартира да се спихва до най-старомоден високоговорител на кремълската агитация за жал. Оперна прима Александрина Пендачанска най-накрая не устоя на това непристойно саморазголване и напусна с тропот публичния съвет на БНР. Защо чак в този момент, не знам? Друг е въпросът каква му ролята на тоя публичен съвет, с изключение на на смокиново листо за управническа отпадналост. Явно е, че този модел дава фира в рискови обстановки като тази рискова война на триста километра от България с нейните пробити системи за сигурност, в това число и осведомителната такава. Но забележете, Пендачанска не изиска Волгин да бъде уволнен, осъден, обезглавен. Сама си потегли, несъгласна името й да се асоциира с антиевропейския бяс, стартиран в националния ефир като мнение, друго от „ генералната линия “, както се присмя общественото опълчение в отбрана на Волгин. Но аз до момента не чух някой началник да е изискал да му „ подпали “ трудовата брошура. Напротив, санкционират го със забележка. А самодивите от Съвет за електронни медии по този начин са се заинатили да му превържат раните и в уста да го целунат бърже, че в опита си да го произведат в левент, сами се трансформират в законодателен проблем. Александрина Пендачанска с нейния магически глас, с чужбинската й кариера, с неотстъпчивите й проевропейски позиции, даже с градското й лустро, което вбесява пейзанските мозъци, няма да пострада от намеци, че щом е певица, не вдява от медии. Това е толкоз жалко и пролетарско заяждане, че единствено по себе си слага под въпрос претенциите на медийни джуджета да моделират публичното мнение по путински модел. Скандалът ги експонира и няма по какъв начин да заглъхне от единствено себе си. И по тази причина се връщам на предлагането си от началото. Не произвеждайте от Волгин страдалец. Не го уволнявайте, не го наказвайте, не го спирайте. Просто го командировайте като сътрудник на БНР на фронта в Украйна до момента в който там вилнее войната. И с очите си да се убеди дали труповете мърдат и пушат цигари, дали всеобщите гробове са сценичен атрибут, дали украинците обсрелват сами себе си, дали съветските орки носят независимост или изнасилват дами и деца. Така има късмет да се трансформира в претендент за премията „ Св. Влас “ или за златна геройска звезда. Само да внимава някой богатир да не го обърка с еврогей, че тогава не ми се мисли. На война, въпреки всичко... като на война!

Люба Кулезич, Малката проповед от еп. 157 на „ Честно казано с Люба Кулезич”