Мазохизис
Имам възприятието, че един през различен се надпреварват към този момент кой да изрече по-голяма засегнатост по отношение на хората, които още сме в България и се опитваме да живеем обичайно тук. Даже става за роман от Централата, поредицата, която бях почнал. Главният им раздава дилемите на следващата оперативка – Трифонов, ти ще отидеш в Англия и ще съобщиш, че всички читави българи към този момент са се изнесли от Територията. Веждичка, ти ще заявиш пред медиите, че от останалите в страната си българи не става и клин за зеле, но тъкмо с тия думи. Проф. Христов, а ти, драги, ще кажеш, че 80 % са дебилите...
Трябва да тестваме до каква степен ще им стигне търпението. И до каква степен им харесва да бъдат обиждани. Това наслаждение го обичат. Те самите си го декларират в своите най-хубави произведения, ето и в този момент във " Възвишение " – от нас нищо положително не чакайте, да си българин не е националност, а болест, толкоз от вътрешната страна към този момент им идва сами да се хулят себе си и да назовават какъв брой са нещастни. Автосугестия се назовава. Води до в действителност забележителни резултати – повтаряш си, че си клин за зеле и се превръщаш в клин за зеле.
Сами себе си ненавиждаме. Не можем да си се дишаме. Затова се трепем по пътищата, от самоомраза. Не ни пука за личния ни живот, какво остава за непознатия. Надпреварваме се да заявяваме какъв брой сме зле. Дори аз се включих предната седмица с оня въпрос за бъдещето. Каквото е, такова е. Каквото е рекъл Господ. Няма такова нещо като избавяне на нацията, оправяне на народа, решение на демографската рецесия – тия дисциплини са измислени. Има една действителност, приемаш я и гледаш напред. Всеки ден, всеки момент всеки от нас взима решения. Когато почнем да надничаме само в личните си очи и там да търсим гредите, тогава ще има смисъл животът ни . Създават някакви съчинени кавги с мис България, разискват интелектуалците насладата от успехите на Гришо – все едно някой ги е питал! Все едно някой е желал мнението на оня позьор Терзийски! Пич, нещо си се объркал. Чака те ново отчаяние, когато схванеш какъв брой доста не ни пука за мнението ти по отношение на Гришо.
Да плюеш по страната, в която си се родил, е жалко. Или си в кюпа на тъпаците, или ти заплащат да го правиш. Знам, че полицията няма да си мръдне пръста, с цел да открие и съобщи на съда говедото, което извърши едно закононарушение неотдавна, мой непосредствен пострада – не съм се примирил. Знам, че даже да стигне до съда, говедото с татуировките и бицепсите няма да си получи заслуженото – да гние две години зад решетките и да си намерения обикновено ли е това, което е сторил. Може би някъде по необятния свят има правдивост в по-големи количества. Засегнат съм персонално от Системата, нямам познати ченгета, на които да се обадя и да ми оказват помощ нещата да се решат съгласно закона... И все пак не мога да кажа, че в България са останали единствено идиоти, негодници, некадърници и отпадъци. Въпреки че знам какъв брой народ слуша мазна музика, макар че виждам какъв брой боклук оставят някои след себе си, като идат за риба на язовира, не бих се осмелил да заявя какъв тъкмо % са хората с комплицирано, сбъркано и ненормално мислене. И не бих ги определил по симптом националност.
Да не би по света да няма хора със сбъркано мислене, да не би да са единствено у нас тези кофти видове? Цялото човечество е сбъркано. Там е работата. Човекът е изначално повреден. Всеки един от нас носи следи от уврежданията. Никой не е съвършен или непогрешим. Светът към момента се крепи на порядъчните хора – които не мърсят, не предизвикват беди на другите, не нараняват, заплащат си налозите. През последните десетина години тази пристойност почна да се пропуква, картината става все по-апокалиптична и това не е привилегия единствено на нашата блага страна. Човечеството излиза от зоната си на комфорт, ще му се наложи да води война за своята пристойност, за естественото си съществуване. Да си раздвижи малко задните елементи, че доста се беше улежало и през това време бесовете не спят, замислили нови проекти за всеобщо заличаване. Не съм песимист. Напротив, дори към момента намирам наслада в този точно свят. Въпреки татуираните назобени и предрусали копелета, които избиват комплекси и си мислят, че могат всичко. И те някой ден ще пукнат.
Ето това би трябвало да се набие в канчето на всеки повреден човечец – и ти някой ден ще пукнеш. Този ден може и да не е надалеч, никой не знае. Затова живей умно, не цапай, не мърсувай, не пречи на другите, не насилвай. Ще се изненадаш какъв брой краткотраен е този свят. Ще се чудиш къде изтекоха дните ти като вода в пясък. Осъзнаваме ли всеки ден и всяка минута какъв брой сме смъртни, надали ще употребяваме времето си за самобичуване, самоотричане, злословене и избавяне на света. Света никой в никакъв случай не е съумял да избави по този неумел метод, дори и Разколников си е мислел, че едно дребно ликвидиране няма да е спънка по пътя му към възвишените цели, даже в противен случай, ще го кали, само че се е трансформирал в елементарен палач. След това обаче е стигнал до такава степен, докъдето всеки от нас е нужно да стигне, с цел да заживеем по-добре. До покаянието, драги мои. Покаянието не ти разрешава да гледаш отвисоко на целия народ, на всички простаци и негодници по целия свят. То ти дава ключа. Дава ти точния аспект, от който да погледнеш. Постигнеш ли го, в никакъв случай не би си разрешил думите на Рашидов, Христов, Трифонов, тези днешни карикатури, които кой знае за какво към момента живеят и творят нелепости таман на тази пропаднала територия от 100 и какъв брой хиляди квадратни километра.
Автор: Николай Фенерски
Трябва да тестваме до каква степен ще им стигне търпението. И до каква степен им харесва да бъдат обиждани. Това наслаждение го обичат. Те самите си го декларират в своите най-хубави произведения, ето и в този момент във " Възвишение " – от нас нищо положително не чакайте, да си българин не е националност, а болест, толкоз от вътрешната страна към този момент им идва сами да се хулят себе си и да назовават какъв брой са нещастни. Автосугестия се назовава. Води до в действителност забележителни резултати – повтаряш си, че си клин за зеле и се превръщаш в клин за зеле.
Сами себе си ненавиждаме. Не можем да си се дишаме. Затова се трепем по пътищата, от самоомраза. Не ни пука за личния ни живот, какво остава за непознатия. Надпреварваме се да заявяваме какъв брой сме зле. Дори аз се включих предната седмица с оня въпрос за бъдещето. Каквото е, такова е. Каквото е рекъл Господ. Няма такова нещо като избавяне на нацията, оправяне на народа, решение на демографската рецесия – тия дисциплини са измислени. Има една действителност, приемаш я и гледаш напред. Всеки ден, всеки момент всеки от нас взима решения. Когато почнем да надничаме само в личните си очи и там да търсим гредите, тогава ще има смисъл животът ни . Създават някакви съчинени кавги с мис България, разискват интелектуалците насладата от успехите на Гришо – все едно някой ги е питал! Все едно някой е желал мнението на оня позьор Терзийски! Пич, нещо си се объркал. Чака те ново отчаяние, когато схванеш какъв брой доста не ни пука за мнението ти по отношение на Гришо.
Да плюеш по страната, в която си се родил, е жалко. Или си в кюпа на тъпаците, или ти заплащат да го правиш. Знам, че полицията няма да си мръдне пръста, с цел да открие и съобщи на съда говедото, което извърши едно закононарушение неотдавна, мой непосредствен пострада – не съм се примирил. Знам, че даже да стигне до съда, говедото с татуировките и бицепсите няма да си получи заслуженото – да гние две години зад решетките и да си намерения обикновено ли е това, което е сторил. Може би някъде по необятния свят има правдивост в по-големи количества. Засегнат съм персонално от Системата, нямам познати ченгета, на които да се обадя и да ми оказват помощ нещата да се решат съгласно закона... И все пак не мога да кажа, че в България са останали единствено идиоти, негодници, некадърници и отпадъци. Въпреки че знам какъв брой народ слуша мазна музика, макар че виждам какъв брой боклук оставят някои след себе си, като идат за риба на язовира, не бих се осмелил да заявя какъв тъкмо % са хората с комплицирано, сбъркано и ненормално мислене. И не бих ги определил по симптом националност.
Да не би по света да няма хора със сбъркано мислене, да не би да са единствено у нас тези кофти видове? Цялото човечество е сбъркано. Там е работата. Човекът е изначално повреден. Всеки един от нас носи следи от уврежданията. Никой не е съвършен или непогрешим. Светът към момента се крепи на порядъчните хора – които не мърсят, не предизвикват беди на другите, не нараняват, заплащат си налозите. През последните десетина години тази пристойност почна да се пропуква, картината става все по-апокалиптична и това не е привилегия единствено на нашата блага страна. Човечеството излиза от зоната си на комфорт, ще му се наложи да води война за своята пристойност, за естественото си съществуване. Да си раздвижи малко задните елементи, че доста се беше улежало и през това време бесовете не спят, замислили нови проекти за всеобщо заличаване. Не съм песимист. Напротив, дори към момента намирам наслада в този точно свят. Въпреки татуираните назобени и предрусали копелета, които избиват комплекси и си мислят, че могат всичко. И те някой ден ще пукнат.
Ето това би трябвало да се набие в канчето на всеки повреден човечец – и ти някой ден ще пукнеш. Този ден може и да не е надалеч, никой не знае. Затова живей умно, не цапай, не мърсувай, не пречи на другите, не насилвай. Ще се изненадаш какъв брой краткотраен е този свят. Ще се чудиш къде изтекоха дните ти като вода в пясък. Осъзнаваме ли всеки ден и всяка минута какъв брой сме смъртни, надали ще употребяваме времето си за самобичуване, самоотричане, злословене и избавяне на света. Света никой в никакъв случай не е съумял да избави по този неумел метод, дори и Разколников си е мислел, че едно дребно ликвидиране няма да е спънка по пътя му към възвишените цели, даже в противен случай, ще го кали, само че се е трансформирал в елементарен палач. След това обаче е стигнал до такава степен, докъдето всеки от нас е нужно да стигне, с цел да заживеем по-добре. До покаянието, драги мои. Покаянието не ти разрешава да гледаш отвисоко на целия народ, на всички простаци и негодници по целия свят. То ти дава ключа. Дава ти точния аспект, от който да погледнеш. Постигнеш ли го, в никакъв случай не би си разрешил думите на Рашидов, Христов, Трифонов, тези днешни карикатури, които кой знае за какво към момента живеят и творят нелепости таман на тази пропаднала територия от 100 и какъв брой хиляди квадратни километра.
Автор: Николай Фенерски
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ