Имало някога двама учители. Единият бил по-млад, бивш ученик на

Имало в миналото двама учители. Единият бил по-млад, някогашен възпитаник на по-възрастния. Всеки от тях си имал своя школа. Обаче младият имал хиляди възпитаници, а остарелият – единствено двайсетина. Веднъж остарелият преподавател отишъл при младия и го попитал:
- Смяташ ли, че знаеш повече от мен?
– Не, учителю – отвърнал непретенциозно младият. - Ти знаеш повече, нали тъкмо ти ме обучаваше.
- А мислиш ли, че преподаваш по-добре от мен? - траял да пита възрастният.
- Не, най-хубавият преподавател в света си ти! - споделил младият напълно чистосърдечно.
- По какъв метод съгласно теб идва мъдростта: с желанието или с възрастта? - не спирал да задава въпроси остарелият преподавател.
- Разбира се, че с възрастта. – дал отговор младият.
- Тогава нищо не разбирам: за какво твоите възпитаници са хиляди, а моите – единствено една шепа?
На което младият преподавател отвърнал:
- Идват малко, може би тъй като очакваш да дойдат доста. Аз не чакам никого...