Интервюто с Тер Стеген: Обичам всички да ме освиркват
Имало нещо неправилно в метода, по който Марк-Андре тер Стеген тичал… за благополучие. Ако не бе имало, нищо от случилото се след това нямаше да пристигна. Може би щеше да се е отказал тъкмо тогава и тъкмо там, преди 15 години, и в никакъв случай нямаше да сте чували за него. Той бил на 10 и играел за Борусия (Мьонхенгладбах) от 4-годишен, когато треньорът му съобщил неприятната вест. Марк-Андре бил още дете, но имало нещо в стила му, което не било наред и може би в никакъв случай нямало да бъде. Нещо „ странно” по думите на треньора му. Е, има ли го още?
„ Не зная – отвръща Тер Стеген. – Други хора би трябвало да преценяват това.”
Та дано го преценим. Може би би трябвало да ускори скоростта, с цел да си покаже, само че когато върви, не се вижда. Не и от тук, откъдето го гледаме по какъв начин се насочва към подготвителния терен в базата Сан Жоан Деспи. Не се вижда и нищо неправилно в метода, по който рита топката. Поставя я на точката за осъществяване на дузпа и, облечен в дънки и кецове вместо в екип и бутонки, я праща към напречната греда. И я уцелва. Е, не от първия път (разминава се на косъм), само че на третия, което също е сносно. Това прави той. Отвъд всички спасявания и впрочем.
„ Започнах като полеви състезател, като нападател. В началото беше просто за веселба, само че когато станах на към 10 години, имах треньор, който ми сподели, че имам чудноват жанр на бягане и бях пред напускане… Трябваше да взема решение: или напущам, или оставам, само че като вратар. Понякога играех вратар и той беше доста благополучен от представянето ми. И одобрих: бях убеден на вратата, бях ОК и бях играл там в свободното си време горе-долу.”
ОК? Оказа се леееко по-добре от ОК. Топката отскача от напречната греда.
Едно от нещата, които изпъкват най-вече при Тер Стеген, е това какъв брой добър вратар е в играта с краката. Често праща идеални подавания към съотборниците си и стопира хиляди сърца, до момента в който отбягва с дрибъл влизания на противници, като че ли във вените му тече лед. Вратар, който по личните му думи, пробва да е „ още един полеви състезател, когато топката е наше владеене, с цел да се сътвори спомагателен вид за пас за сътрудниците, да се движи топката и да се помогне за намиране на положителни решения”.
Та какъв брой тъкмо добър е той? Да, никой не чака да е по-добър от Лионел Меси, но може ли да не е най-лошият с топката в тренировките?
Следва дълга пауза. По дяволите, той съществено мисли по този въпрос! Може ли в действителност да е по-добър от някои от полевите играчи в тим като Барселона? Накрая се засмива и намира излаз. Досущ като в тези му финтове против скачащия да му отнеме топката нападател. „ Съсредоточавам се върху ръцете си.” Добре отиграно, сър.
А да – ръцете му. Всички ценят Тер Стеген високо, само че може би цялото това говорене за краката му скрива какъв брой е добър той във всички тези детайли, в които се допуска вратарите да са положителни. Поне до неотдавна бе по този начин. Този сезон хвалбите станаха повсеместни – германецът въпреки всичко в много от мачовете избавя тима си. Ето ви една статистика: Барса влезе в ноември с получени 24 удара, той избави 23 от тях. И можете да сте сигурни, че е гледал оня, изпуснатия, повече от другите 23.
Сега е изцяло в реда на нещата да се разисква дали не е най-хубавият вратар в света. Просто не очаквайте от него да ви отговори. И не става въпрос за подправена невзискателност, а за нещо доста по-просто: няма с кого в действителност да се съпоставя. Мислещ, изчерпателен и целенасочен, Тер Стеген приказва за занаята си, само че не и за занаятчиите. За над час с него изниква името само на сътрудника му в националния тим Мануел Нойер, и то единствено с цел да опровергае мнението на много от последователите на Германия, че няма потребност стражът на Байерн (Мюнхен) да бъде пришпорван във възобновяване си, когато Тер Стеген е в такава форма.
„ Не!Когато се завърне, Мануел е №1. Заслужава доста почитание и мисля, че всички ние се опитваме да му помогнем да бъде на най-хубавото си равнище, тъй като в последна сметка значим е тимът. Искаме да сме сполучливи единни под знамето на Германия, по тази причина постоянно опитваме да даваме рамо на сътрудниците си.”
О да, загатва се и Клаудио Браво, несъмнено, тъй като преди време бе на пътя на Тер Стеген, само че отново тематиката е главно германецът. И до такава степен. Дори Тибо Куртоа – неговият противник в конфликта с Челси в ШЛ, не заема доста място в съзнанието му. Виж, с нападателите на „ сините” е друга работа.
„ Честн казано, не виждам вратари. Питат ме дали проследявам Куртоа. Казах им, че не виждам доста Премиър Лийг и не се концентрирам изключително върху вратарите. Гледам репортажи като цялостен най-малко, само че защото играем на всеки три-четири дни, фокусът би трябвало да пада върху това какво аз върша. А и не ми се постанова да вземам решение аз (б.и. – дали е най-хубавият в света). Просто се пробвам да съм на 100%, да съм концентриран и да демонстрирам всякога, че мога да съм на равнище в името на тима. Всичко се свежда само и единствено до тима. Имам поради, че в случай че аз играя добре, другите ще се усещат чудесно и уверени, тъй че това мога аз да върша.”
„ Уверен” е основната дума. Също и „ съсредоточен”. Има нещо извънредно непоклатимо у Тер Стеген. Не забравяйте, че той още е единствено на 25 години, а при все че като че ли не изпитва и капка подозрение в нищо – най-малко сигурно не желае да го покаже – и се усеща разбиране във всичко, което споделя. На съвършен британски и впечатляващ испански език.
Той не гледа вратари (защото не се състезава с тях), само че пък гледа нападатели. Говори за видеоклипове и отчети, за подготовката си, макар че прибавя, че от време на време можеш да се окажеш прекомерно квалифициран, прекомерно авансово надъхан. Говори по какъв начин гледа придвижванията на даден състезател и неговата режисура на тялото, неговия метод на слагане на крайници – дребни елементи, „ които не сте си и представяли”. Интуицията е родена от години упражняване на този жанр неща.
Докато го прави, изпитваме чувство за надзор. „ Баланс” е думата, която той употребява. Използва я като човек, който знае къде се намира, който е наясно с всеки подробност от своята специалност, но който не разрешава да бъде потънал от нея. Е, или който е наясно най-малко с съвсем всеки подробност. А в случай че не е наясно, желае да бъде. Та каква беше височината на вратата?
Следва пауза и планиране. „ Двеста… трийсет и осем или нещо от сорта?”
Това не е толкоз малоумен въпрос. Е, в действителност е, само че за него си има причина. Виктор Валдес беше споделил един път, че…
„ Хей! – прекъсва ме. – Първо кажи бях ли прав…?”
Ъммм. Всъщност вратата е висока 244 см, само че с цел да съм почтен, трябваше да ревизира след това. Работата е там, че Валдес беше споделил един път, че в Барса гредите имат по-големи размери от при другите тимове – подобен бил стресът. Каза също, че поради метода на игра на тима вратарят би трябвало да е толкоз фокусиран, концентрацията е толкоз интензивна, че можеш най-после да си докоснал топката един път и отново да си завършил мача изцеден, „ разпарчетосан”; че от време на време просто ти се желае да се махнеш от всичко и всички. Валдес уточни, че обича уиндсърфинга, тъй като там няма кой да ти досажда, с изключение на понякога по някоя и друга риба.
„ Размерите на вратата са същите като на всички места, но зная какво има поради. Аз се усещам добре, обикновено и благополучен тук. Вече станаха три години и половина и стресът, несъмнено, е по-голям, само че по този начин е в огромните клубове. Не чувствам прекомерно огромно напрежение извън, защото постоянно се пробвам да съм концентриран върху това, което върша. Така се оправям. Вярно е обаче, че е супертрудно да запазиш централизация. Понякога 90 минути не се изправяш пред удар и той идва в 91-вата. Трябва постоянно да си на тръни, а това те изморява. Валдес е изцяло прав. Случва се по време на мач да си приказвам самичък, само че единствено няколко пъти. Повтарям си, че би трябвало да запазя фокус. Може да се изправиш пред удар, може и не, но постоянно има с какво да си запълваш мозъка: играеш с краката, подаваш, следиш обстановката. Трябва да си 100% концентриран при всяко състояние. Трудно е, само че няма по какъв начин да сваляш гарда.”
Има обаче време за мислене, а това може не всеки път да е за положително. Тъй като си самичък на вратата, грешките може да разядат мозъка ти. Може би е просто фасада, но като че ли даже тези моменти не го вадят от равновесие. Критиките може и да жилят от време на време, само че в случай че е по този начин, при него най-малко не си проличава.
„ Разбира се, от време на време не е хубаво, обаче такава е нашата специалност и се опитваме постоянно да сме щастливи и уверени. Може да е мъчно: в случай че сгафиш един път, ще го гледаш във всеки репортаж. Това обаче прави нещата по този начин забавни.” Нещо като част от тръпката? „ Точно. Обичам си специалността. Аз съм човек и, несъмнено, мога и да върша неточности, въпреки и никой да не ти ги разрешава.”
Никой футболист не е по-голяма цел на рецензиите на почитателите от вратаря, който е самичък и напълно покрай трибуните. „ Обичам подмятанията от публиката. Обичам, когато пробват да ме разклатят, а най-вече обичам, когато всички ме освиркват – това е най-хубавото! Отвръщам просто с една усмивка, тъй като е хубаво. Би било необичайно, в случай че не освиркваха, когато излизаме на терена. Феновете се пробват да те създадат нерешителен. В последна сметка няма значение по какъв начин, само че ти би трябвало да играеш на равнище.
Аз се пробвам да се изучавам от грешките си. Няма по какъв начин да ги върнеш обратно, те постоянно ще се случват и най-важното е да ги намалиш оптимално. Когато сбъркаш, към този момент е минало и би трябвало да търсиш идната обстановка. Опитвам да запазя цялостна централизация, не да мисля прекомерно за към този момент случилото се. Никога не мисля: „ Ох, мамка му, даде ужасяващ пас. Трябваше да си по-добър!”. Ако мислиш за отминалата обстановка, ще се провалиш и в идната. Вярвам 100% на съотборниците си и те на мен. Опитвам да им отвърна на вярата и когато съумявам в това, те са щастливи с мен. Винаги съм спокоен и концентриран върху идната обстановка.”
Още и още, постоянно още и още, та ето го през днешния ден: сигурен, непреклонен, безспорен. Не беше обаче постоянно по този начин и Тер Стеген посредством естествената си директност издава, че първоначално не е бил изключително благополучен в Барса.
„ Иван Ракитич приказва немски, тъй че ми беше доста елементарно. Питах го какво споделят останалите, тъй като не знаех езика. Той ми оказа помощ доста в диалозите с другите и това ме успокои. (Б.и. – усмихва се преди идващите думи.) Знаех какво приказват за мен, което също е значимо. Сега, след три години и половина, се усещам вкъщи си: добре съм, жена ми е щастлива, и двамата се опитваме да се пригодим час по-скоро към манталитета тук. Затова и желаех да приказвам езика колкото се може по-скоро. В началото не бях толкоз благополучен, само че след година и половина като явен първи избор за вратата нещата са доста по-различни.”
А, ето го и сиренцето. Разковничето. Другата повратна точка след онази с думите на треньора му за неговото бягане. Моментът, в който вярата му в себе си бе подсилена от вярата на клуба в него. Бе време разделно и, след две години разделение на длъжността, Тер Стеген завоюва разногласието с Клаудио Браво, който отпътува към Манчестър Сити и кариерата му западна. „ Това ми сподели какъв брой доста ме ценят в клуба. Понякога по този начин става във футбола. Когато Клаудио беше тук, беше доста, но доста добър вратар, а сега… Винаги сме били в отлични връзки с него.”
Ще да е било обаче мъчно: двама вратари, които желаят едно и също нещо, а знаят, че единствено единият може да го има. „ Да, мъчно е. Защото най-после идва един миг, в който клубът би трябвало да реши. Клаудио също беше доста скъп и имаше същите планове като мен:
искаше да играе във всички мачове, а не както до тогава – единият играе в шампионата, а за другия са мачовете в ШЛ и за купите. Ситуацията беше супертрудна освен за нас двамата, а и за клуба, така че трябваше да се стигне до решение.
В последна сметка Клаудио реши да си тръгне. Убеден съм, че и през днешния ден се оправя доста добре, че се пробва да дава 100% от себе си. Макар че сега не играе постоянно, не и колкото искаше да играе, взе значимо решение за живота си. Може един ден, нека, да се върне в Испания – човек в никакъв случай не знае. Ще забележим по какъв начин ще се стекат нещата. В оня миг обаче ситуацията беше „ или той, или аз”. И в клуба взеха решение в моя изгода.”
Сид Лоу, ESPN
„ Не зная – отвръща Тер Стеген. – Други хора би трябвало да преценяват това.”
Та дано го преценим. Може би би трябвало да ускори скоростта, с цел да си покаже, само че когато върви, не се вижда. Не и от тук, откъдето го гледаме по какъв начин се насочва към подготвителния терен в базата Сан Жоан Деспи. Не се вижда и нищо неправилно в метода, по който рита топката. Поставя я на точката за осъществяване на дузпа и, облечен в дънки и кецове вместо в екип и бутонки, я праща към напречната греда. И я уцелва. Е, не от първия път (разминава се на косъм), само че на третия, което също е сносно. Това прави той. Отвъд всички спасявания и впрочем.
„ Започнах като полеви състезател, като нападател. В началото беше просто за веселба, само че когато станах на към 10 години, имах треньор, който ми сподели, че имам чудноват жанр на бягане и бях пред напускане… Трябваше да взема решение: или напущам, или оставам, само че като вратар. Понякога играех вратар и той беше доста благополучен от представянето ми. И одобрих: бях убеден на вратата, бях ОК и бях играл там в свободното си време горе-долу.”
ОК? Оказа се леееко по-добре от ОК. Топката отскача от напречната греда.
Едно от нещата, които изпъкват най-вече при Тер Стеген, е това какъв брой добър вратар е в играта с краката. Често праща идеални подавания към съотборниците си и стопира хиляди сърца, до момента в който отбягва с дрибъл влизания на противници, като че ли във вените му тече лед. Вратар, който по личните му думи, пробва да е „ още един полеви състезател, когато топката е наше владеене, с цел да се сътвори спомагателен вид за пас за сътрудниците, да се движи топката и да се помогне за намиране на положителни решения”.
Та какъв брой тъкмо добър е той? Да, никой не чака да е по-добър от Лионел Меси, но може ли да не е най-лошият с топката в тренировките?
Следва дълга пауза. По дяволите, той съществено мисли по този въпрос! Може ли в действителност да е по-добър от някои от полевите играчи в тим като Барселона? Накрая се засмива и намира излаз. Досущ като в тези му финтове против скачащия да му отнеме топката нападател. „ Съсредоточавам се върху ръцете си.” Добре отиграно, сър.
А да – ръцете му. Всички ценят Тер Стеген високо, само че може би цялото това говорене за краката му скрива какъв брой е добър той във всички тези детайли, в които се допуска вратарите да са положителни. Поне до неотдавна бе по този начин. Този сезон хвалбите станаха повсеместни – германецът въпреки всичко в много от мачовете избавя тима си. Ето ви една статистика: Барса влезе в ноември с получени 24 удара, той избави 23 от тях. И можете да сте сигурни, че е гледал оня, изпуснатия, повече от другите 23.
Сега е изцяло в реда на нещата да се разисква дали не е най-хубавият вратар в света. Просто не очаквайте от него да ви отговори. И не става въпрос за подправена невзискателност, а за нещо доста по-просто: няма с кого в действителност да се съпоставя. Мислещ, изчерпателен и целенасочен, Тер Стеген приказва за занаята си, само че не и за занаятчиите. За над час с него изниква името само на сътрудника му в националния тим Мануел Нойер, и то единствено с цел да опровергае мнението на много от последователите на Германия, че няма потребност стражът на Байерн (Мюнхен) да бъде пришпорван във възобновяване си, когато Тер Стеген е в такава форма.
„ Не!Когато се завърне, Мануел е №1. Заслужава доста почитание и мисля, че всички ние се опитваме да му помогнем да бъде на най-хубавото си равнище, тъй като в последна сметка значим е тимът. Искаме да сме сполучливи единни под знамето на Германия, по тази причина постоянно опитваме да даваме рамо на сътрудниците си.”
О да, загатва се и Клаудио Браво, несъмнено, тъй като преди време бе на пътя на Тер Стеген, само че отново тематиката е главно германецът. И до такава степен. Дори Тибо Куртоа – неговият противник в конфликта с Челси в ШЛ, не заема доста място в съзнанието му. Виж, с нападателите на „ сините” е друга работа.
„ Честн казано, не виждам вратари. Питат ме дали проследявам Куртоа. Казах им, че не виждам доста Премиър Лийг и не се концентрирам изключително върху вратарите. Гледам репортажи като цялостен най-малко, само че защото играем на всеки три-четири дни, фокусът би трябвало да пада върху това какво аз върша. А и не ми се постанова да вземам решение аз (б.и. – дали е най-хубавият в света). Просто се пробвам да съм на 100%, да съм концентриран и да демонстрирам всякога, че мога да съм на равнище в името на тима. Всичко се свежда само и единствено до тима. Имам поради, че в случай че аз играя добре, другите ще се усещат чудесно и уверени, тъй че това мога аз да върша.”
„ Уверен” е основната дума. Също и „ съсредоточен”. Има нещо извънредно непоклатимо у Тер Стеген. Не забравяйте, че той още е единствено на 25 години, а при все че като че ли не изпитва и капка подозрение в нищо – най-малко сигурно не желае да го покаже – и се усеща разбиране във всичко, което споделя. На съвършен британски и впечатляващ испански език.
Той не гледа вратари (защото не се състезава с тях), само че пък гледа нападатели. Говори за видеоклипове и отчети, за подготовката си, макар че прибавя, че от време на време можеш да се окажеш прекомерно квалифициран, прекомерно авансово надъхан. Говори по какъв начин гледа придвижванията на даден състезател и неговата режисура на тялото, неговия метод на слагане на крайници – дребни елементи, „ които не сте си и представяли”. Интуицията е родена от години упражняване на този жанр неща.
Докато го прави, изпитваме чувство за надзор. „ Баланс” е думата, която той употребява. Използва я като човек, който знае къде се намира, който е наясно с всеки подробност от своята специалност, но който не разрешава да бъде потънал от нея. Е, или който е наясно най-малко с съвсем всеки подробност. А в случай че не е наясно, желае да бъде. Та каква беше височината на вратата?
Следва пауза и планиране. „ Двеста… трийсет и осем или нещо от сорта?”
Това не е толкоз малоумен въпрос. Е, в действителност е, само че за него си има причина. Виктор Валдес беше споделил един път, че…
„ Хей! – прекъсва ме. – Първо кажи бях ли прав…?”
Ъммм. Всъщност вратата е висока 244 см, само че с цел да съм почтен, трябваше да ревизира след това. Работата е там, че Валдес беше споделил един път, че в Барса гредите имат по-големи размери от при другите тимове – подобен бил стресът. Каза също, че поради метода на игра на тима вратарят би трябвало да е толкоз фокусиран, концентрацията е толкоз интензивна, че можеш най-после да си докоснал топката един път и отново да си завършил мача изцеден, „ разпарчетосан”; че от време на време просто ти се желае да се махнеш от всичко и всички. Валдес уточни, че обича уиндсърфинга, тъй като там няма кой да ти досажда, с изключение на понякога по някоя и друга риба.
„ Размерите на вратата са същите като на всички места, но зная какво има поради. Аз се усещам добре, обикновено и благополучен тук. Вече станаха три години и половина и стресът, несъмнено, е по-голям, само че по този начин е в огромните клубове. Не чувствам прекомерно огромно напрежение извън, защото постоянно се пробвам да съм концентриран върху това, което върша. Така се оправям. Вярно е обаче, че е супертрудно да запазиш централизация. Понякога 90 минути не се изправяш пред удар и той идва в 91-вата. Трябва постоянно да си на тръни, а това те изморява. Валдес е изцяло прав. Случва се по време на мач да си приказвам самичък, само че единствено няколко пъти. Повтарям си, че би трябвало да запазя фокус. Може да се изправиш пред удар, може и не, но постоянно има с какво да си запълваш мозъка: играеш с краката, подаваш, следиш обстановката. Трябва да си 100% концентриран при всяко състояние. Трудно е, само че няма по какъв начин да сваляш гарда.”
Има обаче време за мислене, а това може не всеки път да е за положително. Тъй като си самичък на вратата, грешките може да разядат мозъка ти. Може би е просто фасада, но като че ли даже тези моменти не го вадят от равновесие. Критиките може и да жилят от време на време, само че в случай че е по този начин, при него най-малко не си проличава.
„ Разбира се, от време на време не е хубаво, обаче такава е нашата специалност и се опитваме постоянно да сме щастливи и уверени. Може да е мъчно: в случай че сгафиш един път, ще го гледаш във всеки репортаж. Това обаче прави нещата по този начин забавни.” Нещо като част от тръпката? „ Точно. Обичам си специалността. Аз съм човек и, несъмнено, мога и да върша неточности, въпреки и никой да не ти ги разрешава.”
Никой футболист не е по-голяма цел на рецензиите на почитателите от вратаря, който е самичък и напълно покрай трибуните. „ Обичам подмятанията от публиката. Обичам, когато пробват да ме разклатят, а най-вече обичам, когато всички ме освиркват – това е най-хубавото! Отвръщам просто с една усмивка, тъй като е хубаво. Би било необичайно, в случай че не освиркваха, когато излизаме на терена. Феновете се пробват да те създадат нерешителен. В последна сметка няма значение по какъв начин, само че ти би трябвало да играеш на равнище.
Аз се пробвам да се изучавам от грешките си. Няма по какъв начин да ги върнеш обратно, те постоянно ще се случват и най-важното е да ги намалиш оптимално. Когато сбъркаш, към този момент е минало и би трябвало да търсиш идната обстановка. Опитвам да запазя цялостна централизация, не да мисля прекомерно за към този момент случилото се. Никога не мисля: „ Ох, мамка му, даде ужасяващ пас. Трябваше да си по-добър!”. Ако мислиш за отминалата обстановка, ще се провалиш и в идната. Вярвам 100% на съотборниците си и те на мен. Опитвам да им отвърна на вярата и когато съумявам в това, те са щастливи с мен. Винаги съм спокоен и концентриран върху идната обстановка.”
Още и още, постоянно още и още, та ето го през днешния ден: сигурен, непреклонен, безспорен. Не беше обаче постоянно по този начин и Тер Стеген посредством естествената си директност издава, че първоначално не е бил изключително благополучен в Барса.
„ Иван Ракитич приказва немски, тъй че ми беше доста елементарно. Питах го какво споделят останалите, тъй като не знаех езика. Той ми оказа помощ доста в диалозите с другите и това ме успокои. (Б.и. – усмихва се преди идващите думи.) Знаех какво приказват за мен, което също е значимо. Сега, след три години и половина, се усещам вкъщи си: добре съм, жена ми е щастлива, и двамата се опитваме да се пригодим час по-скоро към манталитета тук. Затова и желаех да приказвам езика колкото се може по-скоро. В началото не бях толкоз благополучен, само че след година и половина като явен първи избор за вратата нещата са доста по-различни.”
А, ето го и сиренцето. Разковничето. Другата повратна точка след онази с думите на треньора му за неговото бягане. Моментът, в който вярата му в себе си бе подсилена от вярата на клуба в него. Бе време разделно и, след две години разделение на длъжността, Тер Стеген завоюва разногласието с Клаудио Браво, който отпътува към Манчестър Сити и кариерата му западна. „ Това ми сподели какъв брой доста ме ценят в клуба. Понякога по този начин става във футбола. Когато Клаудио беше тук, беше доста, но доста добър вратар, а сега… Винаги сме били в отлични връзки с него.”
Ще да е било обаче мъчно: двама вратари, които желаят едно и също нещо, а знаят, че единствено единият може да го има. „ Да, мъчно е. Защото най-после идва един миг, в който клубът би трябвало да реши. Клаудио също беше доста скъп и имаше същите планове като мен:
искаше да играе във всички мачове, а не както до тогава – единият играе в шампионата, а за другия са мачовете в ШЛ и за купите. Ситуацията беше супертрудна освен за нас двамата, а и за клуба, така че трябваше да се стигне до решение. В последна сметка Клаудио реши да си тръгне. Убеден съм, че и през днешния ден се оправя доста добре, че се пробва да дава 100% от себе си. Макар че сега не играе постоянно, не и колкото искаше да играе, взе значимо решение за живота си. Може един ден, нека, да се върне в Испания – човек в никакъв случай не знае. Ще забележим по какъв начин ще се стекат нещата. В оня миг обаче ситуацията беше „ или той, или аз”. И в клуба взеха решение в моя изгода.”
Сид Лоу, ESPN
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ