Имало едно време една групичка от малки жабчета, които си

Имало едно време една групичка от дребни жабчета, които си организирали надпреварване. Целта била да се изкачат на върха на една доста висока кула. В подножието на кулата се събрала огромна навалица да следи надпреварата и да предизвиква участниците.

Състезанието почнало.

Нито един човек от тълпата не вярвал в действителност, че дребните слабички жабчета ще доближат върха на кулата. Чували се изявления, като да вземем за пример:

- О, пътят е толкoва сложен! Те в никакъв случай няма да доближат върха.

Или пък:

- Няма метод да доближат върха. Кулата е толкоз висока!

Малките слабички жабчета почнали да се изморяват. Едно по едно те отпадали от надпреварата. Освен тези, които с бодра крачка се изкачвали нагоре и нагоре. Тълпата продължавала да крещи: - Толкова е мъчно! Никой няма да успее!

Все повече жабчета се уморявали и се отказвали. Но едно продължавало нагоре, и нагоре, и нагоре. То не се предало! На самия край всички други към този момент се били отказали да изкачат кулата. С изключение на това мъничко жабче, което след неимоверно изпитание само съумяло да стигне до върха! Когато това се случило и дребното жабче победило, всички други жабчета поискали да схванат по какъв начин тъкмо това жабче е съумяло да го направи. Един от участниците попитал дребното жабче, по какъв начин то, което е съумяло, е намерило силата, с цел да доближи задачата.

Оказало се, че жабчето победител било глухо и не чувало обезкуражителните крясъци на тълпата.