Притча, която ще ви подари ключа към щастието
Имало едно време един човек, който се занимавал с каменоделство. Работата му била тежка, а той – постоянно неудовлетворен.
Веднъж каменоделецът възкликнал в сърцето си:
„ Ех, в случай че бях богат! “ И – ето, станало знамение! Желанието му се изпълнило!
След известно време в града, където живеел, дошъл царят. Виждайки владетеля, над чиято глава прислужниците били разпънали златен чадър, богаташът изпитал злоба. В сърцето си той възкликнал: „ О, единствено да бях цар! “ И желанието му се сбъднало!
Един ден той тръгнал на поход. Слънцето пекло по този начин, че даже златен чадър не бил в положение да отбрани царя от парещите му лъчи. И той си помислил: „ О, в случай че бях слънце! “ Желанието му се изпълнило и този път!
Но един ден слънчевата светлина била затъмнена от облак. Тогава слънцето възкликнало: „ О, в случай че бях облак! “
И се трансформирал облак и завалял дъжд и водата му изпълнила всички краища на света. А това било неволя! Дъждовните капки обезверено биели по скалите, само че по никакъв метод не можели да ги разрушат. Дъждът възкликнал: „ О, в случай че бях канара! “
Но пристигнал каменоделец, вдигнал кирката си над скалата и почнал да я унищожава. А скалата възкликнала: „ О, в случай че бях каменоделец! “
В същия миг той още веднъж се трансформирал в себе си и осъзнал че нито благосъстоянието, нито властта няма да му доставят наслада.
Ключът към щастието е – да можете да се наслаждавате на това, което имате.
