Имали ли сте някога скучна работа, която сизифовски сте влачили

...
Имали ли сте някога скучна работа, която сизифовски сте влачили
Коментари Харесай

30 държави за 3 години - двама пътешественици на пълен работен ден

Имали ли сте в миналото скучна работа, която сизифовски сте влачили от 9 до 17 в неопределен и безсърдечен офис? От която сте излизали с посивели мисли и пресъхнали фантазии? Дните са се повтаряли дълго и до полуда, до момента в който някоя неочаквана и нахална фантазия не се е появила и не е преобърнала живота ви наобратно?

Преди няколко години една доста инатлива фантазия съумява да преобърне света на двама души.

Тя е биолог-зоолог, приключила е в университет на Канарските острови, Испания.

Той е инженер-икономист. Бил е строителен служащ, преподавател по британски, управител, маркетингов експерт, притежател на малко дружество.

Влюбени в природата и пътуванията от деца, двамата напущат работа и стартират да обикалят света.

Съвсем неотдавна завършиха последното си странствуване: 30 страни за 3 години, 8 месеца и 5 дни, придвижвайки се на стоп.

За упоритото мечтаене, смелото осъществяване и непрекъснатото надпреварване с задачите описват Маги и Цветин Шущаркови – пътешественици на цялостно работно време.

Животът

Последните три години, преди пътуването живеехме в Китай, където се занимавахме с интензивни тренировки по обичайно кунг-фу, по два пъти дневно, при прочут в нашия жанр занаятчия и проучване на китайски език и краснопис. Преди живота си в Китай, пребивавахме в разнообразни елементи на Испания за към 4 години, където Маги приключи своето обучение по биология-зоология, както и една година в Чехия по интернационална стратегия за продан на студенти. През това време, с изключение на работата и ученето, правихме едно-двумесечни пътешествия по стандартен метод, най-вече до азиатски страни, пътувайки със аероплан и локален превоз, следвайки в известна степен туристическите направления и забележителности. Разбира се, любовта ни към природата и рисковите пътешествия е с корени още от ученическите ни години. Походи по планини и хижи, диви морски плажове, автостоп из всяко кътче на България, пещернячество и алпинизъм бяха неща, без които животът единствено в града ни се струваше като тежко задължение.

Пътуването

След всяко последващо странствуване пристрастеността ни да пътуваме ставаше все по-силна и по-незадоволима. Имаше някои основни моменти, които доведоха до необратими промени в живота ни и които като че ли предначертаха ориста, че един ден, рано или късно, ще се превърнем в пътешественици на цялостен работен ден. Едно от тях беше срещата с хималайските върхове и конфликтът с мощта на най-голямата планина на земята. В Непал планините до 4 хиляди метра надморска височина се назовават хълмове, нагоре след тях имаше редове облаци, а над облаците с изкривени вратове виждахме нереалната панорама на заснежените върхове стигащи до небесата. Това, в композиция с рисково сложния живот на локалните и непредвидими, животозастрашаващи свлачища по пътя, сложиха под подозрение възприятието ни за лична значителност и „ правилността “ на естествения живот, който би следвало да водим съгласно обществото, на което бяхме артикул самите ние.

Първото ни пътешестване до Азия преди 12 години, до Иран, и срещите ни с иранската гостоприемност ни сътвори толкоз мощен културен потрес, от който не можехме да се съвземем с дни и да повярваме, че на света могат да съществуват толкоз неегоцентрични, открити и доброжелателни хора, без да имат задни намерения и скрити претекстове за някаква полза.

Всяко последващо пътешестване и новите културни шокове, на които бяхме безпощадно подложени разбиваха стандартите ни, както за страните, които посещавахме, по този начин и за „ правилността “ на западния метод на живот, да го назовем най-общо, макар че е извънредно неточно да се вършат каквито и да е генерализации.

Последното ни странствуване също претърпя своята еволюция. На първо място е фактът, че първичният проект бе то да продължи не повече от година, а се случи по този начин, че се проточи 3 години и осем месеца. В началото нямахме опита, който имаме в този момент, нито в връзките с локалните хора, нито като умения за оцеляване. Учихме се „ в придвижване “ и до в този момент продължаваме да се учим. Всичко стартира с първата крачка… и по този начин все напред с необятно отворени очи.



Опасното

Всяка страна и всеки географско самостоятелен район, през които преминахме е със лична специфичност и характерности. Има разнообразни рискове и условия, с които човек би трябвало да се преценява и внимава. Но това е и най-големият сексапил на рисковото пътешестване - в никакъв случай не знаеш какво ще ти се случи, постоянно да си нащрек, да пътуваш с необятно отворени очи, което води до едно изключително положение на непрестанна, непредпазливо, осъзнатост. Опасни обстановки имаше доста, само че в действителност те не бяха същински рискови, а просто разнообразни условия от тези, с които си свикнал, с които би трябвало да се съобразяваш.
Например не би трябвало да лягаш под зрели кокоси, тъй като в случай че падне подобен от високо, може да ти размаже мозъка; или до момента в който си миеш чиниите или се къпеш в море цялостно със соленоводни крокодили, би трябвало да се оглеждаш за очички по повърхността на водата, с цел да не мине някой 6 метров образец и да не те грабне ненадейно за подводна разходка.

Свлачища, вулкани, циклони в океана, нервно-паралитични медузи и акули, крадливи маймуни, разбойници, трусове и какво ли не... Ако ги нямаше тях щеше ли приключението да бъде същото?

Едни от най-трудните и незабравими обстановки бяха двумесечната ни обиколки из Папуа Нова Гвинея, където всяко село е настрана племе и постоянно се водят племенни войни; двете ни срещи с тигри в национални паркове в Малайзия и Индия; 6- месечното ни пресичане на Тихия океан с капризната яхта Алабама и тридневно блуждаене без вода из един народен парк на остров Сулавеси, Индонезия…

Комичното

Когато на два пъти в Индия ни взеха за богове. Единият път бързахме да излезем от един народен парк, заради настъпващия мрак и съвсем до селото изненадахме група мъже, седящи на раздумка. Когато те ни видяха, останаха като гръмнати, проснаха се на земята и започнаха да ни се кланят. Много неуместна обстановка. Вторият път водач на камион, който ни беше взел на стоп, бе безусловно уверен, че сме индийските богове Шива и Парвати и на всяко прекъсване крещеше през прозореца на всички, че е качил в камиона си не елементарни туристи, а богове.

За пътуването на стоп

При автостопа всякога те качват напълно разнообразни хора, от всевъзможни прослойки в обществото, разнообразни по темперамент и ползи. В множеството случаи на хората им се поддържа връзка и са извънредно разговорливи, само че в други са в техния си филм и бързо не помнят, че са те качили. Случвало се и водачите да не приказват британски и връзката да е много затруднена. Доста постоянно те реагират като деца и въодушевено завяват, че желаят и те да пътешестват като нас. Към края на пътешествието историята ни звучеше прекомерно невероятностно и се опитвахме, в случай че не ни попитат съответно, да им спестяваме времето и броя страни на пътешествието си.

Всеки човек, с който сме общували, изключително по- дълго време, е оставил трайна диря у нас. Надяваме се и ние да сме оставили положително усещане и да сме спечелили другари.

И за стопирането на... яхта

Когато се забиеш в някоя островна страна, изчерпал всички пътища, които обикалят по този начин или другояче в кръг към острова, започваш да се чувстваш обезверен като Робинзон Крузо. Извикваш неподозирани сили и всеки появил се разяден транспортен съд е избавителен за теб.

В шегата се крие не дребна истина. Най-важното при лодко-стопа е, че това е безусловно вероятен метод на предвижване. На нас ни се отдаде неколкократно и срещнахме доста други хора, пътували по този метод, както и яхти, търсещи си спомагателен екипаж за дългите дистанции. Всичко във ветроходството е обвързвано с вятъра. Въпреки, че няма начертани пътища през океана, има известни дестинации и направления. Когато си отвън сезона на циклоните със страховити стихии има голям брой яхти, които са склонни да вземат спомагателен екипаж. Друг метод е разгласи по пристаните за яхти, срещи и диалози с капитаните и естествено дребна доза шанс. Смятаме да опишем в детайли опита си в публикация на нашата интернет страница, както и да организираме лекция на тази тематика в Клуба на пътешественика.



Хората

Един от най- прелестните аспекти на пътуването ни бяха срещите с Хората. Винаги безпределно човечни, открити, гостоприемни и доброжелателни. Хора от разнообразни, страни, култури, религии, етноси, метод на живот, само че постоянно с нещо общо- положителни сърца. Напълно назад на стандарта, подхранван от медиите, че светът е необщителен и изпълнен с недоброжелателни и рискови хора, изключително отвън Европа, ние открихме, че светът е цялостен с прелестни хора. Примерите са безкрайни и са от всяка страна, през която преминахме, неподлежащи на класиране и съпоставяне. Представете си единствено по какъв начин всеки ден, като вървяхме из памирското плато в Таджикистан, където хората са рисково небогати и живеят в сложни, планински условия, жънат със сърпове и носят житото си на тил, се случваше съвсем всеки срещнат да те предложения на чай или да попита дали имаш самун, с цел да ти даде, а в случай че се здрачава, след първичната покана да му гостуваш те поглежда в очите и разяснява: „ Ама аз напълно съществено те поканвам да ми гостуваш “. Така беше във всяка страна. Безбройни срещи с невероятни хора...

А хората по всички места си наподобяват по очите...

Добрината

Не класифицираме добротата, която сме получили на дребна и огромна. Всяка помощ, която ни бе дадена е била навръх време и от голямо значение за нас. Без даже най-незначителната на пръв взор помощ - като да качиш някой чужд в колата си, бихме починали посред пътя в някоя пустиня.

Всичко, което сме създали, наподобява неугледно на фона на това което сме получили. В последна сметка резултатът по-късно пътешестване е, че станахме длъжници до края на живота си. Пътуването ни оказа помощ да разберем по един малко по-задълбочен, метафизичен и в същото време житейски, удобен смисъл сродството сред нас, хората, като човешки жанр. Ако би трябвало да вършим положително на другите, това не е поради някаква компенсация, като разменна монета или услуга на заем, както и не поради някаква следваща полза, а тъй като сме едно. Аз, арменският или арабският сириец, трансфорат непредпазливо в емигрант, евреинът странник, считащ, че Палестина не съществува, китаецът с промит от комунистическата партия мозък и ромът от Войводиново, на който поради всенародно настървение, му събориха „ нерегламентираната “ къщурка измежду зима сме едно. Дошли сме от един общ котел с сила и след напълно малко престояване на земята ще се озовем още веднъж в същия котел с сила.



Културният потрес

Това е чарът на пътуването. Постоянно си в културен потрес, който в никакъв случай не можеш да преодолееш и непрекъснато си в положение на удивление от заобикалящата те среда. Възможността да пътешестваме е необикновен подарък на живота- дава ни се още веднъж късмет да се усещаме като дете, което непрекъснато открива нови и нови неща в света, в който прохожда. Светът има чудодейна природа и всяко негово изложение е извънредно лимитирано и годно само за съответната среда, от която произлиза. На всяко място хората възприемат света по друг метод и това предизвика усещанията на пътешественика. Шаблоните и мисловните структури построени от средата и обществото, в което сме родени се разклащат. Започваш да се чувстваш същински свободен и благополучен. Можеш да ядеш с вилица, клечки или длан и всеки метод е изцяло верен.



Прабългарите

Този план бе напълно пътешественическо- авантюристичен. Ние не претендирахме за научно, историческо или археологическо проучване, защото нямаме нито теоретична подготовка нито финансово- материална поддръжка, още по-малко концепция или цел за подобен план.

Основната ни цел беше физически да изминем крачка по крачка този научен маршрут, да изживеем и да забележим с очите си степите, пустините и планините. Да усетим с кожата си вятъра и слънцето и да се срещнем с наследниците на племена и хора, които са живеели по тези земи.

Открихме действително действителен номадския живот, който макар промените през столетията най-вероятно има основни прилики с метода на живот на прабългарите. Запознахме се от близко с номадския живот и пастирството. Гостувахме и спахме в същински юрти. Докато си спяхме един път в палатката, се случи, напълно покрай нас, две монголски фамилии да практикуват анимистични, шамански практики и вълшебства. Е, не ядохме сушено конско и камилско месо, защото сме вегетарианци, само че опитахме монголското кисело мляко и алкохолните питиета от ферментирало камилско мляко- „ шубат “ и от конско мляко- „ кумис “ (или „ айраг “ на монголски).

Сблъсъкът с безкрайната простор на монголската степ е едно от най великите преживявания, което в миналото сме изпитали. Неописуемо! Усетихме земята като жива и разбрахме, че няма отдалеченост, която да не може да се преброди на кон. Единствено би трябвало да се научиш да разчиташ планините и долините, и да откриваш по бледо- зелените петна, къде е пашата и водата в полу-пустините

Семейството

Следвахме знаците на ориста и озовавайки се във Фиджи се намерихме инцидентно в православен храм с невероятни хора. Беше идеалното място да приемем това свещенодействие и да се венчаем. Българска женитба в гръцка православна черква, с индийски духовник, в меланезийско Фиджи.

Да пътуват и поддържат връзка най-вече между тях, единствено двама индивида, за дълъг интервал от време е предизвикателство. Преодоляването на всички инциденти е метод за същинско доближаване. Имали сме и сложни моменти, несъмнено, само че при всяко даже и малко разхармонизиране на взаимоотношенията ни, светът се обръщаше против нас по очевиден метод и спираше да ни върви във всички аспекти. В такива моменти като че ли земята помрачняваше и постоянно се шегувахме: „ Давай да се сдобряваме, че никой няма да ни вземе на автостоп, ще ни се случат хиляда несгоди и ще си изгнием тук някъде на пътя. Да си благополучен е толкоз по прелестно, в сравнение с да си плебей на някаква измислена причина за неодобрение.
Нашата фантазия е тъкмо това, което ни се случва сега, тук и в този момент.

Щастието

Дали спим в петзвезден хотел или на палатка, дано просто сме щастливи и да благодарим всяко утро, отваряйки очи, че въобще сме такива щастливци, на които е дадена опция да видят дребна или огромна част от тази планета. Ако човек е признателен и удовлетворен на пътя, тогава цялото ни странствуване придобива бездънен личностен смисъл и ни трансформира. А когато се оплакваме, че никой не ни стопира на стоп или че обслужването в хотела е извънредно, а на открито е мръсно и цялостно с мошеници, то това пътешестване не ни носи нищо и ние пренасяме света от „ сивото “ всекидневие в друга част на земята и сме неспособни да живеем с отворени очи.

Така че където и да сме, както и да пътуваме, дано това постоянно да е Пътешествието на живота ни, без значение какви компликации се появяват.

Блогът

При последното странствуване взехме решение да водим Блог, с цел да споделяме приключението си и забавните места и хора с които се срещаме. В началото Блог-а беше предопределен най-вече за близки другари и родственици, само че случи се по този начин, че с времето стана известен в България.

Интернет страницата ни https://bgmagickervan.com/  е основана напълно на непринуден труд и с нея не преследваме никакви комерсиални цели.

Ако можем да променим деня, даже на един човек и го създадем даже малко по-щастлив, то всички старания, които сме полагали не са били напразни. Надяваме се да сме въодушевили освен хората да пътешестват и да повярват, че да се пътува на невисок бюджет е безусловно допустимо и в действителност напряко си е ужасно, само че и че човек може да реализира всяка своя фантазия стига да я пожелае същински и с цялостно желание да направи първата стъпка.

Бюджетът

Мечтите и тяхното реализиране са безусловно безвъзмездни. За нас най-малко зависимостта е по-скоро противоположна. Именно заради обстоятелството че пътуваме нискобюджетно, имахме цялото време на планетата и можехме да предприемем толкоз дълго пътешестване. Пътешествията и приключенията, въпреки това, ти дават толкоз доста, че по натурален метод се превръщаш в анти-консуматор. Парите не са ти нужни, тъй като нямаш стремежи, когато си едно с Пътя. Дори и да сме милионери отново бихме пътували по този начин- на автостоп със спане на палатка.

Тръгнахме с стеснен бюджет- едномесечна европейска заплата за двама ни, която ни стигна за година. Втората година се издържахме с дребни помощи от Блог-а и от околните си, а третата, ориста ни даде опция да поработим месец- два, което бе задоволително, с цел да се приберем до България.

Плановете

Пълни сме с голям брой планове. Плануваме организирането на 7 лекции по райони от пътуването ни и една на тематика „ Изкуството на свободния странник “ в клуба на пътешественика в София и по други градове из България. Ще организираме галерия с най-хубавите фотографии от пътешествието. Надяваме се да инсталираме забавен документален филм с неповторими фрагменти, които сме снимали в Папуа Нова Гвинея, както и и няколко по- дребни от други страни.
А може би още тази година, някой различен континент ще ни призове…



Пълните завършения на Вълшебния Керван можете да четете в техния Блог: www.bgmagickervan.com  и да следите за техните изяви на: ФБ Magic Kervan.
Източник: offnews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР