По политически: Цвък, цвък – язък!
Имали ли сте възприятието, че към вас има една огромна гора от пънове? Даже не гора – същинска джунгла! Гъста джунгла! И всеки дънер, дорде взор стига, един подобен объл, изравнен под тъп ъгъл. Та случвало ли ви се е? Или всеки ден ви се случва? По няколко пъти? Непрекъснато? Няма измислена такава дума, с цел да опишете какъв брой постоянно?
Моето светоусещане попада в границите на последния въпрос. Само през вчерашния ден, 13 март, имаше две доста, но доста изпъкващи събития, които ме накараха да погледна метафизичен безконечния екзестенциален въпрос за измерението на човешката нелепост.
Първото събитие – изявлението от 13.03.19 на дясната ръка на Бойко Борисов, Цветан Цветанов, в публицистичното предаване " Още от деня " на Българска национална телевизия. Цветанов беше заставен да дава отговор по какъв начин по този начин ръководещите взеха решение да опростят 8 млн. лв. на Главно мюфтийство и ден-ден и половина се извъртяха, че единствено ще ги разсрочат. По-интересното обаче пристигна при въпроса по какъв начин по този начин се опрощава и разсрочва, откакто щеше да се стопира външното финансиране на вероизповеданията – с концепцията да не ни финансират и отгледат джихадистчета, въпреки че никой не го споделя по този начин непосредствено, само че най-после освен не беше спряно това финансиране, ами дори увеличихме държавната дотация и за православното христянство, и за исляма. Ами то Светият синод и основният мюфтия се помолили, тъй като било неверно да се стопират дарения и по тази причина, гласеше отговорът на Цветанов.
За каква тъкмо форма на дънер се сещате може и да не казвате – аз персонално към този момент минах към аленото цвекло, известно и с цветистата думичка " чукундур ", че нали в този момент са Великденски пости. И си мисля дали и аз да не се помоля – да вземем за пример да ми анулират налозите напълно. Даже и осигуровките – самичък ще се грижа по какъв начин да пребивавам на старини, пък и нали старините са релативно нещо. А в случай че се помоля мощно, може всички да заживеем честито?!
Друго също си мисля – кое е по-вероятно? Дали е по-вероятно цялата работа със настоящето ръководство да е едно огромно алено цвекло и то да е толкоз почервеняло, та по тази причина да ражда такива плодове като този за парите на вероизповеданията, Изборния кодекс, лишаване на имущество даже в случай че си приет за почтен, арести без да можеш да се обадиш на непосредствен и така нататък, и така нататък? Или е по-вероятно кръгът " Борисов " непрекъснато да дава опция на Началника да се прояви като Спасител – идва и анулира " несправедливостите "?
Не знам, уважаеми читатели. Истината е там някъде – при Главния Муфтия, до Главния Муфтаджия. Със сигурност обаче тя е толкоз горчива, колкото и Brexit. Макар че той пък е и ненапълно разтуха – не е единствено в България. Това да отхвърляш всяко предложение по какъв начин да стане работата, само че да повтаряш, че искаш оферти, откакто ти споделят за n-ти път, че повече оферти няма да има, си е... гьонсуратлък. Това второ събитие от срядата, навело ме на мислите за пъновете, ме наведе и на други мисли – ми в този момент от останалите 27 страни в Европейски Съюз в случай че се откри ЕДИН най-малко началник, който да каже: " Ами няма друго съглашение, изчезвайте на 29-ти март без нищо ", дали пък да не го похвалим най-малко? Brexit доста ясно сподели какво се случва, когато гласоподават баба ти и дядо ти. Затова и е време по-старото английско алено цвекло да изяде съответните пестициди от Европейски Съюз. В България също е време нашенското си цвекло, което си е изначално алено, да яде някои съответни неща. Ако още не знаете какви – вижте ТУК и се ограмотете, че не се търпи!
Автор: Ивайло Ачев
Моето светоусещане попада в границите на последния въпрос. Само през вчерашния ден, 13 март, имаше две доста, но доста изпъкващи събития, които ме накараха да погледна метафизичен безконечния екзестенциален въпрос за измерението на човешката нелепост.
Първото събитие – изявлението от 13.03.19 на дясната ръка на Бойко Борисов, Цветан Цветанов, в публицистичното предаване " Още от деня " на Българска национална телевизия. Цветанов беше заставен да дава отговор по какъв начин по този начин ръководещите взеха решение да опростят 8 млн. лв. на Главно мюфтийство и ден-ден и половина се извъртяха, че единствено ще ги разсрочат. По-интересното обаче пристигна при въпроса по какъв начин по този начин се опрощава и разсрочва, откакто щеше да се стопира външното финансиране на вероизповеданията – с концепцията да не ни финансират и отгледат джихадистчета, въпреки че никой не го споделя по този начин непосредствено, само че най-после освен не беше спряно това финансиране, ами дори увеличихме държавната дотация и за православното христянство, и за исляма. Ами то Светият синод и основният мюфтия се помолили, тъй като било неверно да се стопират дарения и по тази причина, гласеше отговорът на Цветанов.
За каква тъкмо форма на дънер се сещате може и да не казвате – аз персонално към този момент минах към аленото цвекло, известно и с цветистата думичка " чукундур ", че нали в този момент са Великденски пости. И си мисля дали и аз да не се помоля – да вземем за пример да ми анулират налозите напълно. Даже и осигуровките – самичък ще се грижа по какъв начин да пребивавам на старини, пък и нали старините са релативно нещо. А в случай че се помоля мощно, може всички да заживеем честито?!
Друго също си мисля – кое е по-вероятно? Дали е по-вероятно цялата работа със настоящето ръководство да е едно огромно алено цвекло и то да е толкоз почервеняло, та по тази причина да ражда такива плодове като този за парите на вероизповеданията, Изборния кодекс, лишаване на имущество даже в случай че си приет за почтен, арести без да можеш да се обадиш на непосредствен и така нататък, и така нататък? Или е по-вероятно кръгът " Борисов " непрекъснато да дава опция на Началника да се прояви като Спасител – идва и анулира " несправедливостите "?
Не знам, уважаеми читатели. Истината е там някъде – при Главния Муфтия, до Главния Муфтаджия. Със сигурност обаче тя е толкоз горчива, колкото и Brexit. Макар че той пък е и ненапълно разтуха – не е единствено в България. Това да отхвърляш всяко предложение по какъв начин да стане работата, само че да повтаряш, че искаш оферти, откакто ти споделят за n-ти път, че повече оферти няма да има, си е... гьонсуратлък. Това второ събитие от срядата, навело ме на мислите за пъновете, ме наведе и на други мисли – ми в този момент от останалите 27 страни в Европейски Съюз в случай че се откри ЕДИН най-малко началник, който да каже: " Ами няма друго съглашение, изчезвайте на 29-ти март без нищо ", дали пък да не го похвалим най-малко? Brexit доста ясно сподели какво се случва, когато гласоподават баба ти и дядо ти. Затова и е време по-старото английско алено цвекло да изяде съответните пестициди от Европейски Съюз. В България също е време нашенското си цвекло, което си е изначално алено, да яде някои съответни неща. Ако още не знаете какви – вижте ТУК и се ограмотете, че не се търпи!
Автор: Ивайло Ачев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ