Големият български актьор Георги Мамалев засади свое дръвче в Алеята на липите пред Операта в Стара Загора
Имах щастието да играя с доста огромни артисти. Аз съм човек с шанс, имах доста попадения в живота, които като че ли самата орис ги беше наредила. Никога не съм си правил проекти тази година ще изиграя това, другата идващото и по този начин. При мен функциите си идваха една след друга и аз имах единствено задачата да ги изиграя по-добре “, сподели обичаният български артист.
Голямата си популярност обаче Мамалев счита, че дължи на Тодор Колев. Мамалев описа с неспокойствие и по какъв начин му се обадил огромният Тодор Колев, с цел да го предложения в паметното си шоу „ Как ще ги стигнем “ като музикант от страховитата тайфа „ Иръпшъните “ – роля, която го направила различим в цяла България.
В началото на конференцията специфичен привет към Мамалев насочиха студентскаформация „Лингвакорд“ от СУ „Св. Климент Охридски“ с началник Вълчан Вълчанов.
Тази година Георги Мамалев чества 70-годишен празник. Той е роден на 5 август 1952 година в с. Мамарчево, Ямболско. Завършва ВИТИЗ в класа на проф. Енчо Халачев. Дебютира в ролята на Апрянин в “Сенки ” от М. Салтиков-Щедрин на сцената на Народния спектакъл „Иван Вазов ” през 1977 година, където работи и до през днешния ден.
В киното Мамалев стартира да се снима още при започване на 70-те години, когато прави първите си запаметяващи се функции във филми като „Като ария “ (1973), сериалът „Записки по българските въстания “ (1976), където играе ролята на Стефан Стамболов, „Звезди в косите, сълзи в очите “ (1977), „Бъди благословена “ (1978), „Двойникът “ (1980) и доста други.
През 1982 година идва един от най-звездните мигове на артиста с ролята му на барабаниста Гошо в паметната комедия „Оркестър без име “ на режисьора Людмил Кирков. Тази роля и присъединяване му в група НЛО дружно с Велко Кънев и Павел Поппандов бележат вечно артистичната му биография в киното и на телевизионния екран.
Списъкът със запаметяващи се заглавия на български филми с негово присъединяване е доста по-дълъг. Сред тях са „Човек не съм убивал “ (1983), „Господин за един ден “ (1983), „Константин Философ “ (1983), „Васко да Гама от село Рупча “ (1986), „13-тата избраница на принца “ (1987), „Адио Рио “ (1989), „Мъже без мустаци “ (1989), „Пантуди “ (1993), „Летете с Росинант “ (2007), „Летовници “ (2016), „Ние, нашите и вашите “ (2017).
Георги Мамалев събира овациите и с десетките си функции на театралната сцена, измежду които в „Опит за хвърчене “ от Йордан Радичков, „Сборен пункт “ от Душан Ковачевич, „От мозъка си тегли “ от Александър Грибоедов – Загорецки, „Чичовци “ от Иван Вазов в ролята на Фратю, „Комедия от неточности “ от Уилям Шекспир, „Сън в лятна нощ “ от Уилям Шекспир, „Великият комбинатор “ по Иля Илф и Евгений Петров и доста други.
Наградата „Златна липа “ за повсеместен принос в киното до момента е връчвана осем пъти. Нейни носители са Мария Статулова (2013), Джанкарло Джанини (2014), Васил Махайлов (2015), Татяна Лолова (2016), Гинка Станчева (2017), Васил Банов (2018), Ян Енглерт (2019), Владимир Пенев (2020). На 28 май 2022 година до техните имена ще се подреди и това на Георги Мамалев.
Голямата си популярност обаче Мамалев счита, че дължи на Тодор Колев. Мамалев описа с неспокойствие и по какъв начин му се обадил огромният Тодор Колев, с цел да го предложения в паметното си шоу „ Как ще ги стигнем “ като музикант от страховитата тайфа „ Иръпшъните “ – роля, която го направила различим в цяла България.
В началото на конференцията специфичен привет към Мамалев насочиха студентскаформация „Лингвакорд“ от СУ „Св. Климент Охридски“ с началник Вълчан Вълчанов.
Тази година Георги Мамалев чества 70-годишен празник. Той е роден на 5 август 1952 година в с. Мамарчево, Ямболско. Завършва ВИТИЗ в класа на проф. Енчо Халачев. Дебютира в ролята на Апрянин в “Сенки ” от М. Салтиков-Щедрин на сцената на Народния спектакъл „Иван Вазов ” през 1977 година, където работи и до през днешния ден.
В киното Мамалев стартира да се снима още при започване на 70-те години, когато прави първите си запаметяващи се функции във филми като „Като ария “ (1973), сериалът „Записки по българските въстания “ (1976), където играе ролята на Стефан Стамболов, „Звезди в косите, сълзи в очите “ (1977), „Бъди благословена “ (1978), „Двойникът “ (1980) и доста други.
През 1982 година идва един от най-звездните мигове на артиста с ролята му на барабаниста Гошо в паметната комедия „Оркестър без име “ на режисьора Людмил Кирков. Тази роля и присъединяване му в група НЛО дружно с Велко Кънев и Павел Поппандов бележат вечно артистичната му биография в киното и на телевизионния екран.
Списъкът със запаметяващи се заглавия на български филми с негово присъединяване е доста по-дълъг. Сред тях са „Човек не съм убивал “ (1983), „Господин за един ден “ (1983), „Константин Философ “ (1983), „Васко да Гама от село Рупча “ (1986), „13-тата избраница на принца “ (1987), „Адио Рио “ (1989), „Мъже без мустаци “ (1989), „Пантуди “ (1993), „Летете с Росинант “ (2007), „Летовници “ (2016), „Ние, нашите и вашите “ (2017).
Георги Мамалев събира овациите и с десетките си функции на театралната сцена, измежду които в „Опит за хвърчене “ от Йордан Радичков, „Сборен пункт “ от Душан Ковачевич, „От мозъка си тегли “ от Александър Грибоедов – Загорецки, „Чичовци “ от Иван Вазов в ролята на Фратю, „Комедия от неточности “ от Уилям Шекспир, „Сън в лятна нощ “ от Уилям Шекспир, „Великият комбинатор “ по Иля Илф и Евгений Петров и доста други.
Наградата „Златна липа “ за повсеместен принос в киното до момента е връчвана осем пъти. Нейни носители са Мария Статулова (2013), Джанкарло Джанини (2014), Васил Махайлов (2015), Татяна Лолова (2016), Гинка Станчева (2017), Васил Банов (2018), Ян Енглерт (2019), Владимир Пенев (2020). На 28 май 2022 година до техните имена ще се подреди и това на Георги Мамалев.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ