Възстановяват знакови сгради в Разград
Има три постройки със 713 кв. м повърхност
Още една от емблематичните здания в Разград ще бъде избавена с напъните на регионалната администрация в града, която издейства да получи някогашния гарнизонен клуб, прочут като Дом на националната войска (ДНА). След часовниковата кула, за която се погрижи локалната власт, регионалният шеф Гюнай Хюсмен пък се зае с джамията Макбул Ибрахим паша, обрасла с шубраци и рушаща се, макар че е в каталога на ЮНЕСКО. След нея Хюсмен се захвана и с разпадащия се клуб, който желае освен да възвърне в достоверния му тип от началото на ХХ век, само че и да извърши постройката със наличие. Плановете му са там един ден да влязат чиновниците на регионалната администрация, които в този момент са „ наематели “, въпреки и гратис, на общинското кметство.
„ Извън това, че не е редно двете институции да са на едно място и ние имаме потребност от постройка за работата си, желая да подчертавам, че държавните служби в цяла Европа са настанени в исторически обекти, които въплъщават държавността. Поддържат ги и ги съхраняват, а ние в Разград имаме едно неповторимо красиво здание в центъра, което се разрушава. Аз, като регионален шеф, евентуално няма да вляза в тази постройка, само че ще съм извършил и служебния си, и персонален дълг да оказа помощ за опазването й. В очакване сме и на финансиране за джамията, за която към този момент организирахме социална поръчка. Всички сме виновни пред историята, а старите здания са неделима част от нея. След толкоз години на съсипия желая да възвръщаме и надграждаме, като положителни стопани и наследници “, споделя Хюсмен.
Месеци продължиха напъните на чиновниците на регионалната администрация в Разград за обезопасяване на постройката, която е необитаема от много време. В Разград гарнизон от дълго време няма и няма кой да стопанисва клуба. Първо се обърнаха към притежателите на обекта, Министерството на защитата, да извършат аварийно-ремонти действия. После взеха решение да желаят да им трансферират постройката, с цел да поемат грижата за нея. Това се случи в края на предходната година, когато Министерският съвет съобщи клуба на регионалната администрация в Разград.
„ Много се веселя, тъй като старания за спасяването на този хубав клуб, който е един от първите в страната, се поставят от дълго време. Опитваха и предходни и сегашни кметове и шефове. Ако постройката се употребява за тези представителни държавни цели, то тя освен ще бъде възобновена в прелестния си първичен тип, с който притегля отдалеко погледи, само че и ще бъде опазена отсега нататък “, разяснява основният организатор в историческия музей Нели Николова. Като експерт по новата ни история, тя е издирвала материали за ДНА и за военните клубове, само че за жал разкрила малко оживели сведения за разградския. Разказва, че още със основаването на българската войска, след освобождението през 1878 година, наред с бойната подготовка се подчертало и на културно-просветната и военно-патриотична подготовка. Така дружно с казармите се строяли и клубовете.
„ През 1889 година е оповестен първият документ на военните събрания. Уставът им е показан за утвърждение от военния министър на княза. На тази база стартира и строителството на специфични здания за задачата. Първият боен клуб в България е в Русе. Построен е като културен дом и библиотека за офицерите от Русенския гарнизон. И до през днешния ден той е една представителна постройка в града, в която се води богат културен живот. След него са издигнати клубовете във Враца, Стара Загора, Варна, Шумен. През ноември 1904 година е открит и този в Разград “, споделя Николова. Във вестник „ Разградски вести “ от оня интервал откриването било маркирано с къса записка: „ Танцувалната вечеринка на 20-того вечерта от офицерите на тукашния гарнизон във военния клуб по случай откриването му, излезе доста оживена и блестяща. Присъствующите жители останаха предоволни от положителния банкет на година офицерите. Танцовете продължиха до 4 часа след среднощ. “
За страдание няма опазени документи кой е бил архитектът на красивата постройка в Разград. Липсват и в архивите на тогавашната общинска администрация, които били унищожени при наводняване през 1947 година „ При откриването постройката е била на един етаж без купол. През 30-те години военни кубове към този момент се строяли в цялата страна. Правели се и хотелски елементи, с цел да бъдат улеснени офицерите. Вероятно тогава е повдигнат и вторият, хотелски етаж на постройката в Разград. Клубът е бил естествено средище за културни прояви, за нашарване на живота на военнослужещите и фамилиите им, само че и на цялата общност “, споделя Николова.
След 1944 година клубовете стават част от активността на Българската национална войска. В по-ново време пространства от постройката са употребени за разнообразни цели. Имало е магазин, ресторант и така нататък Като цяло обаче тя е оставена да се разрушава, макар истинския й образ на архитектурно-строителен монумент.
След прехвърлянето от регионалната администрация незабавно се заеха с почистването на парцела, който е от 713 кв. м и в него има 3 здания. Споделиха, че вътре се бил самонастанил клошар, а от пространствата са изхвърлени към 50 куб. боклуци.
Първо би трябвало да се направи проучване на постройката, да се изготви работен план за ремонт и реституция. Фасадата би трябвало да се възвърне. Надявам се, че страната ще отпусне нужните средства, само че първо ние би трябвало да подадем цялостна документи, направена от специалисти, сподели Хюсмен.
Това е вторият упорит план на регионалния шеф за възобновяване на сграда-паметник, знак на града. Преди това се захвана с джамията Макбул Ибрахим паша, която е трета по величина на Балканите. В каталога на ЮНЕСКО е. Строена е през 1616 година, а от близо 30 години е затворена за молебствия. През последните две години Хюсмен провежда почистването на храма, който беше обраснал с шубраци и треви. Вече е определена оферта за консервация, реституция и акомодация на джамията за 2,3 млн. лева
„ Аз през днешния ден съм тук, на следващия ден ме няма. С всички ни е по този начин. Никой не е безконечен, нито на поста, който заема, нито на земята, само че постройките остават след нас. Символи са на времето, на отношението и паметта ни “, споделя Хюсмен.
Още една от емблематичните здания в Разград ще бъде избавена с напъните на регионалната администрация в града, която издейства да получи някогашния гарнизонен клуб, прочут като Дом на националната войска (ДНА). След часовниковата кула, за която се погрижи локалната власт, регионалният шеф Гюнай Хюсмен пък се зае с джамията Макбул Ибрахим паша, обрасла с шубраци и рушаща се, макар че е в каталога на ЮНЕСКО. След нея Хюсмен се захвана и с разпадащия се клуб, който желае освен да възвърне в достоверния му тип от началото на ХХ век, само че и да извърши постройката със наличие. Плановете му са там един ден да влязат чиновниците на регионалната администрация, които в този момент са „ наематели “, въпреки и гратис, на общинското кметство.
„ Извън това, че не е редно двете институции да са на едно място и ние имаме потребност от постройка за работата си, желая да подчертавам, че държавните служби в цяла Европа са настанени в исторически обекти, които въплъщават държавността. Поддържат ги и ги съхраняват, а ние в Разград имаме едно неповторимо красиво здание в центъра, което се разрушава. Аз, като регионален шеф, евентуално няма да вляза в тази постройка, само че ще съм извършил и служебния си, и персонален дълг да оказа помощ за опазването й. В очакване сме и на финансиране за джамията, за която към този момент организирахме социална поръчка. Всички сме виновни пред историята, а старите здания са неделима част от нея. След толкоз години на съсипия желая да възвръщаме и надграждаме, като положителни стопани и наследници “, споделя Хюсмен.
Месеци продължиха напъните на чиновниците на регионалната администрация в Разград за обезопасяване на постройката, която е необитаема от много време. В Разград гарнизон от дълго време няма и няма кой да стопанисва клуба. Първо се обърнаха към притежателите на обекта, Министерството на защитата, да извършат аварийно-ремонти действия. После взеха решение да желаят да им трансферират постройката, с цел да поемат грижата за нея. Това се случи в края на предходната година, когато Министерският съвет съобщи клуба на регионалната администрация в Разград.
„ Много се веселя, тъй като старания за спасяването на този хубав клуб, който е един от първите в страната, се поставят от дълго време. Опитваха и предходни и сегашни кметове и шефове. Ако постройката се употребява за тези представителни държавни цели, то тя освен ще бъде възобновена в прелестния си първичен тип, с който притегля отдалеко погледи, само че и ще бъде опазена отсега нататък “, разяснява основният организатор в историческия музей Нели Николова. Като експерт по новата ни история, тя е издирвала материали за ДНА и за военните клубове, само че за жал разкрила малко оживели сведения за разградския. Разказва, че още със основаването на българската войска, след освобождението през 1878 година, наред с бойната подготовка се подчертало и на културно-просветната и военно-патриотична подготовка. Така дружно с казармите се строяли и клубовете.
„ През 1889 година е оповестен първият документ на военните събрания. Уставът им е показан за утвърждение от военния министър на княза. На тази база стартира и строителството на специфични здания за задачата. Първият боен клуб в България е в Русе. Построен е като културен дом и библиотека за офицерите от Русенския гарнизон. И до през днешния ден той е една представителна постройка в града, в която се води богат културен живот. След него са издигнати клубовете във Враца, Стара Загора, Варна, Шумен. През ноември 1904 година е открит и този в Разград “, споделя Николова. Във вестник „ Разградски вести “ от оня интервал откриването било маркирано с къса записка: „ Танцувалната вечеринка на 20-того вечерта от офицерите на тукашния гарнизон във военния клуб по случай откриването му, излезе доста оживена и блестяща. Присъствующите жители останаха предоволни от положителния банкет на година офицерите. Танцовете продължиха до 4 часа след среднощ. “
За страдание няма опазени документи кой е бил архитектът на красивата постройка в Разград. Липсват и в архивите на тогавашната общинска администрация, които били унищожени при наводняване през 1947 година „ При откриването постройката е била на един етаж без купол. През 30-те години военни кубове към този момент се строяли в цялата страна. Правели се и хотелски елементи, с цел да бъдат улеснени офицерите. Вероятно тогава е повдигнат и вторият, хотелски етаж на постройката в Разград. Клубът е бил естествено средище за културни прояви, за нашарване на живота на военнослужещите и фамилиите им, само че и на цялата общност “, споделя Николова.
След 1944 година клубовете стават част от активността на Българската национална войска. В по-ново време пространства от постройката са употребени за разнообразни цели. Имало е магазин, ресторант и така нататък Като цяло обаче тя е оставена да се разрушава, макар истинския й образ на архитектурно-строителен монумент.
След прехвърлянето от регионалната администрация незабавно се заеха с почистването на парцела, който е от 713 кв. м и в него има 3 здания. Споделиха, че вътре се бил самонастанил клошар, а от пространствата са изхвърлени към 50 куб. боклуци.
Първо би трябвало да се направи проучване на постройката, да се изготви работен план за ремонт и реституция. Фасадата би трябвало да се възвърне. Надявам се, че страната ще отпусне нужните средства, само че първо ние би трябвало да подадем цялостна документи, направена от специалисти, сподели Хюсмен.
Това е вторият упорит план на регионалния шеф за възобновяване на сграда-паметник, знак на града. Преди това се захвана с джамията Макбул Ибрахим паша, която е трета по величина на Балканите. В каталога на ЮНЕСКО е. Строена е през 1616 година, а от близо 30 години е затворена за молебствия. През последните две години Хюсмен провежда почистването на храма, който беше обраснал с шубраци и треви. Вече е определена оферта за консервация, реституция и акомодация на джамията за 2,3 млн. лева
„ Аз през днешния ден съм тук, на следващия ден ме няма. С всички ни е по този начин. Никой не е безконечен, нито на поста, който заема, нито на земята, само че постройките остават след нас. Символи са на времето, на отношението и паметта ни “, споделя Хюсмен.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ