При нас това го няма
Има три модела на отношение към хомосексуалните в Европа. Най-лошият е източноевропейският, който се разказва с изречението: ”При нас това го няма”, написа Кръсто Лазаревич в рубриката на Дойче Веле „ Моята Европа”.
През 2001 година Холандия взе решение да постави завършек на дискриминирането на хомосексуалните и да позволи браковете посред им. През 2003 година Белгия последва този образец, а през 2005-та - и католическа Испания. Вярно е, че Католическата черква продължава да клейми браковете сред хомосексуални, само че по този начин тя клеймеше преди време и вещиците и даже ги гореше на клада. Католическата черква, меко казано, в никакъв случай не е била на висотата на публичния напредък. През 2015 година и ирландците "отсвириха " рекомендациите на папата и позволиха браковете за всички с референдум.
В петък предходната седмица и Германия взе същото решение. Бундестагът организира гласоподаване по съвест, с което позволи хомосексуалните бракове, въпреки че канцлерката Меркел гласоподава срещу тях. Гласуването в действителност трябваше да дефинира освен това дали взаимното общуване на двама души от един и същи пол може да бъде наречено "брак ". Ставаше дума за кардиналния въпрос дали желаеме равни права за всички или си измисляме неуместни аргументи, с цел да запазим личните си привилегии и да дискриминираме другите. Измислените доводи против „ брака за всички” са недостойни за едно демократично общество.
Три модела
В Европа има, най-общо казано, три разнообразни модела на отношение по отношение на еднополовите двойки. Първият модел може да бъде наименуван "западноевропейски и скандинавски ". Той се практикува във Франция, Португалия, Финландия и Люксембург. В тези страни гейовете и лесбийките могат да подписват бракове и се употребяват със същите права като хетеросексуалните двойки. Германия в този момент се причисли към тази група страни.
Има и различен модел, който се характеризира с изречението: „ Нямам нищо срещу хомосексуалните, само че... ". Към него се придържаше и Германия до предходната седмица. При този модел хомосексуалните имат право на така наречен "регистрирано партньорство ", само че те не са фактически равнопоставени на хетеросексуалните двойки. Сходна дискриминационна политика водят Австрия, Чехия, Швейцария, Италия, Гърция и Естония. В Словения Народното събрание в началото позволи „ брака за всички”, само че след това той беше анулиран посредством референдум и сменен с нов закон за записаното партньорство. Най-върлият съперник на брака за всички в Словения е Католическата черква, което надали е изненадващо.
В Австрия консервативната Народна партия в този момент попада под засилен напън да последва немския образец. Председателят на партията Себастиан Курц обаче заобикаля да приказва по тази тематика по тактически съображения, с цел да не отблъсне избрани групи от гласоподаватели. Някои от последователите на консервативната партия в Австрия и до през днешния ден считат гейовете и лесбийките за ненормални и отвратителни.
Категорично отменяне
Страхливото държание на Австрийската национална партия въпреки всичко е надалеч по-добро спрямо третия модел, който аз назовавам „ източноевропейски”. Той се характеризира с изречението: "При нас сходно нещо няма! " Така на процедура се пренебрегва съществуването на хората с хомосексуална ориентировка. Страни като Румъния, Албания, Косово и Босна/Херцеговина кардинално не признават „ брака за всички”. В множеството от тези страни тематиката въобще не се разисква съществено, тъй като хомосексуалността е значително табуизирана.
В рамките на „ източноевропейския модел” има и една подгрупа от страни, които даже са фиксирали в конституциите си, че бракът е съставлява фамилен съюз сред мъж и жена. Към тези страни спадат Литва, Латвия, Полша, Беларус, Украйна, Молдова, Словакия, България, Сърбия и Черна гора. През 2013 година в Хърватия се организира референдум, след който в конституцията на страната беше записано, че бракът е фамилно общуване сред мъж и жена. Католическата черква там също гневно пропагандираше против хомосексуалните бракове.
Сърбия не е образец за подражателство
"Да, само че държавното управление в Сърбия се управлява от лесбийка ", ще възрази някои. Това в действителност е прогрес на фона на обстоятелството, че през 2010 година хомофобите в Белград се бяха пробвали да линчуват хомосексуалните. Положението на гейовете, лесбийките, бисексуалните и транссексуалните в Сърбия няма да се усъвършенства автоматизирано с избора на новата министър-председателка. Досега Ана Бърнабич не се застъпва намерено за равенството на хомосексуалните пред закона. Лесбийките и гейовете постоянно биват дискриминирани и даже измъчвани обществено.
Европейските страни, които взеха решение за равнопоставеност на хомосексуалните, биха сторили добре, в случай че се опитат да стимулират страните от Централна и Източна Европа да последват техния образец. При всичката еуфория от смяната в Германия не трябва да забравяме, че към момента има страни, в които хомосексуалните са принудени да се крият. И то в сърцето на Европа...
През 2001 година Холандия взе решение да постави завършек на дискриминирането на хомосексуалните и да позволи браковете посред им. През 2003 година Белгия последва този образец, а през 2005-та - и католическа Испания. Вярно е, че Католическата черква продължава да клейми браковете сред хомосексуални, само че по този начин тя клеймеше преди време и вещиците и даже ги гореше на клада. Католическата черква, меко казано, в никакъв случай не е била на висотата на публичния напредък. През 2015 година и ирландците "отсвириха " рекомендациите на папата и позволиха браковете за всички с референдум.
В петък предходната седмица и Германия взе същото решение. Бундестагът организира гласоподаване по съвест, с което позволи хомосексуалните бракове, въпреки че канцлерката Меркел гласоподава срещу тях. Гласуването в действителност трябваше да дефинира освен това дали взаимното общуване на двама души от един и същи пол може да бъде наречено "брак ". Ставаше дума за кардиналния въпрос дали желаеме равни права за всички или си измисляме неуместни аргументи, с цел да запазим личните си привилегии и да дискриминираме другите. Измислените доводи против „ брака за всички” са недостойни за едно демократично общество.
Три модела
В Европа има, най-общо казано, три разнообразни модела на отношение по отношение на еднополовите двойки. Първият модел може да бъде наименуван "западноевропейски и скандинавски ". Той се практикува във Франция, Португалия, Финландия и Люксембург. В тези страни гейовете и лесбийките могат да подписват бракове и се употребяват със същите права като хетеросексуалните двойки. Германия в този момент се причисли към тази група страни.
Има и различен модел, който се характеризира с изречението: „ Нямам нищо срещу хомосексуалните, само че... ". Към него се придържаше и Германия до предходната седмица. При този модел хомосексуалните имат право на така наречен "регистрирано партньорство ", само че те не са фактически равнопоставени на хетеросексуалните двойки. Сходна дискриминационна политика водят Австрия, Чехия, Швейцария, Италия, Гърция и Естония. В Словения Народното събрание в началото позволи „ брака за всички”, само че след това той беше анулиран посредством референдум и сменен с нов закон за записаното партньорство. Най-върлият съперник на брака за всички в Словения е Католическата черква, което надали е изненадващо.
В Австрия консервативната Народна партия в този момент попада под засилен напън да последва немския образец. Председателят на партията Себастиан Курц обаче заобикаля да приказва по тази тематика по тактически съображения, с цел да не отблъсне избрани групи от гласоподаватели. Някои от последователите на консервативната партия в Австрия и до през днешния ден считат гейовете и лесбийките за ненормални и отвратителни.
Категорично отменяне
Страхливото държание на Австрийската национална партия въпреки всичко е надалеч по-добро спрямо третия модел, който аз назовавам „ източноевропейски”. Той се характеризира с изречението: "При нас сходно нещо няма! " Така на процедура се пренебрегва съществуването на хората с хомосексуална ориентировка. Страни като Румъния, Албания, Косово и Босна/Херцеговина кардинално не признават „ брака за всички”. В множеството от тези страни тематиката въобще не се разисква съществено, тъй като хомосексуалността е значително табуизирана.
В рамките на „ източноевропейския модел” има и една подгрупа от страни, които даже са фиксирали в конституциите си, че бракът е съставлява фамилен съюз сред мъж и жена. Към тези страни спадат Литва, Латвия, Полша, Беларус, Украйна, Молдова, Словакия, България, Сърбия и Черна гора. През 2013 година в Хърватия се организира референдум, след който в конституцията на страната беше записано, че бракът е фамилно общуване сред мъж и жена. Католическата черква там също гневно пропагандираше против хомосексуалните бракове.
Сърбия не е образец за подражателство
"Да, само че държавното управление в Сърбия се управлява от лесбийка ", ще възрази някои. Това в действителност е прогрес на фона на обстоятелството, че през 2010 година хомофобите в Белград се бяха пробвали да линчуват хомосексуалните. Положението на гейовете, лесбийките, бисексуалните и транссексуалните в Сърбия няма да се усъвършенства автоматизирано с избора на новата министър-председателка. Досега Ана Бърнабич не се застъпва намерено за равенството на хомосексуалните пред закона. Лесбийките и гейовете постоянно биват дискриминирани и даже измъчвани обществено.
Европейските страни, които взеха решение за равнопоставеност на хомосексуалните, биха сторили добре, в случай че се опитат да стимулират страните от Централна и Източна Европа да последват техния образец. При всичката еуфория от смяната в Германия не трябва да забравяме, че към момента има страни, в които хомосексуалните са принудени да се крият. И то в сърцето на Европа...
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ