Има такива местенца из нашата родина, където сякаш времето е

Има такива местенца из нашата татковина, където като че ли времето е спряло. Където имаш възприятието, че в сенчестите улици, в китните дворове, в следобедната тишина се крие тайната на щастливия и дълъг живот, по този начин невъобразим в огромния град. Етрополе е едно от най-познатите ми старопланински градчета, пътят ми постоянно ме е водил там и, макар че го познавам добре, в този момент се пробвах да го погледна с други очи, с цел да мога да го опиша и на вас. За мен най-забележителното в Етрополе е релефът - равно поле, с ситуиран върху него градът, което ненадейно и като че без предизвестие се трансформира в стръмни планински скатове. Няма посока, в която да погледнеш, и да не видиш планината, безмълвен, само че величествен декор на градските пейзажи. Като приказвам за пейзажи, не мога да не загатна ужасното завещание на социалистическото градоустройство, което е завещало на етрополчани едни панелни блокчета, които напряко ти се желае да изтриеш от света с едно придвижване.

Иначе това, без което Етрополе нямаше да е същото, е Историческият музей, Часовниковата кула и Килийното учебно заведение, едно от първите в страната. Всички градски забележителности са дело на локални майстори, умилително удостоверение на гения и вдъхновението на едни други генерации, които макар тогавашните си тегоби, отново са опитвали да вършат хубаво, единствено ние не можем и все нещо ни пречи.

Остава да загатна и Етрополския манастир " Света Троица ", който е на пет километра от града и който е прочут с две неща – книжовната и калиграфска си школа, която ни е оставила 76 неповторими ръкописа, както и че е бил локалното леговище на Васил Левски. Наблизо до манастира има един дребен водопад, който също е локална забележителност.