Мадлен Алгафари: Психоанализата е моят гьол, в него се чувствам удобно и приятно
Има такива хора - сами по себе си са една галактика. Психотерапевт, публицист, преводач (владее френски, италиански, съветски, английски), публицист, стихотворец, странник... Съпруга на режисьора Нидал Алгафари и майка на Николай и Александра. Трудно може да се изброи всичко, което е чаровната, усмихната и изпълнена с сила Мадлен Алгафари.
При показване на последната й книга “Пътят на сърцето” тя споделя: “Тази книга се роди по Пътя Камино де Сантяго. Подарих си това несравнимо, щастливо, свободно, първично, трансформиращо прекарване по случай 50-ия ми рожден ден. А Пътят ми подари книга. Тя е едно от многото магии, случили ми се по Пътя-живот. Аз имам вяра в чудеса и не мисля, че те са нещо свръхестествено. Чудесата са под Път и над Път, стига да имаш очи за тях. А в случай че имаш и сърце, можеш самичък да си чудотворец”. Струва ми се, че това изяснява много от магията, наречена Мадлен Алгафари.
- Мадлен, казваш, че си щастливо живееща, щастливо омъжена, щастлива си в специалността си... Има ли място за драми в твоя живот?
- Ама, несъмнено, че има място за драми. Хората си мислят, че аз не плача. Ами гняв ме е, блъскам се за някои неща, боли ме от други, нараняват ме всякакви хора, губила съм другари, аз съм бъркала. Мъчно ми е за хора, с които сме се разделили, тъй като са в чужбина...
- В такива случаи какво правиш, може би се обръщаш за съвет към психотерапевта Мадлен Алгафари?
- Първо съзнавам, че всичко това е нещо доста обикновено и естествено и че няма живот единствено с розови послания и розови облаци.
И съм признателна, че ги има приземяващите неща
Така че всичко това е доста естествено и в случай че не беше по този начин, просто нямаше да има развиване.
- Откъде пристигна у теб тази обич към логиката на психиката?
- Не съм от хората, които от най-ранно детство знаят каква ще бъде специалността им. Мечтаех да последвам история, аплайвах и не ми доближи балът. Завърших логика на психиката, дипломирах се и продължавах да се запитвам какво ще върша с тази съвременна специалност - психолог. Да си намеря работа по това време беше мъчно. Едва след уроците на проф. Валдо Бернаскони разбрах, че в логиката на психиката има доста самун. Оказа се, че мога да проучвам даже проблемите на околните си, да им бъда потребна. На всичко от горната страна, до момента в който го правех, се забавлявах. Следователно психоанализата е моят мочур, в него се усещам комфортно и прелестно.
- Имаш толкоз доста случаи в практиката си, не ти ли се коства, че ние, българите, много се променихме през последните десетилетия?
- Безпаричието докара до огромно настървение сред хората. Българите станаха зли. Постоянно са в меланхолия, гони ги песимизъм. Съдя за това по метода, по който гледат на живота. Ако продължаваме в същия дух, ще стигнем до под кривата круша... Ние ядем бързо, работим бързо, вървим бързо, даже не дишаме надълбоко. Абсолютно всичко вършим бързо, а това е неестествено. Биологичният ни часовник е надъхан за доста по-бавен темп на живот. Изминалият век бе времето на най-скоростното развиване на човечеството. Това наложи едно безусловно неотговарящо на биологичната ни стратегия движение. Тялото и душата ни са същите, каквито са били на неандерталците, не сме се трансформирали кой знае какъв брой. С тази разлика, че френетичния темп, в който живеем през днешния ден, тогава въобще не го е имало. Стресът неизбежно редуцира живота и това е потвърдено доста от дълго време.
Днешният човек не се споделя единствено хомо сапиенс, а хомо невротикус нормалис
Неврозата към този момент е естественото ни положение.
- Бедността ли единствено е причина да сме толкоз озлобени и отрицателно настроени към другите?
- Причината изобщо не е единствено българска. Това е планетарен феномен. Причината се е появила тогава, когато хомо еректус се е трансформирал в хомо сапиенс и е схванал, че измисляйки първите морални правила, т.е. създавайки задръжки, прави близък си зависещ към този момент не посредством физическата мощ, а посредством силата на разсъдъка. Оттам цялата изкривена посока, в която човечеството върви. И колкото повече осъзнаем, че връщайки се към спонтанността, към естествеността, към реакцията - тук и в този момент, на момента, която в никакъв случай не е предозирана, толкоз по-здрави ще бъдем.
- На какво още би трябвало да се научим?
- Да разчитаме на първо място на себе си, а не на работодателя, на страната, на мама и баща. От дупка мъчно се излиза. А България е доста, доста огромна дупка. Чудесата са вътре в нас. Трябва сами да ги открием и извадим на бял свят. Като чисто лечебни проблеми в нашенеца виждам мощно възприятие на суматоха, страхова невроза, меланхолия и хранителни разстройства. Всички те са естествена реакция на невъзможността ни да изразим по един или различен метод експанзията, която трупаме. Човек пробва един път да пребори казуса, не съумява. Втори път - още веднъж не съумява. Трети път няма да опита, тъй като се затваря в черупката си и трепери. Семейството също е мотив за кахъри - вярното образование на децата, връзките сред брачен партньор и брачна половинка, мъчно откриваме метод да се разбираме... Малцина умеят да приказват и да изслушват другия.
- Можем ли да противодействаме с някакви, въпреки и дребни, хитрости на непрекъснатия стрес?
- Ние живеем с настройката, че цяла година се работи крепко и се почива единствено през лятото. А могат да се измислят някакъв тип почивки и на по-малки шпации, което понижава напрежението. Много е значимо също да си осигурим най-малко положителни взаимоотношения с хората към нас - на работа, в фамилията. Или да прибягваме до по-малки трикове от рода на прекрасен филм или хубава книга, които ни чакат вечерта. Така ще вкарваме на дребни дози позитивна страст, която сигурно ще оцвети в по-розово всекидневието ни.
- Струва ми се, че не умеем да почиваме пълноценно?
- Много българи не почиват. Други пък като отидат на отмора, са подготвени да разпилян всичките си пари, с цел да могат да се почувстват добре. Това зависи от самооценката. Ако аз се усещам скъпа, значима, значима, струваща в личните си очи, ще си разреша да ми е хубаво. Ако обаче съм с малоценностни преживявания, няма да си доставя задоволително удоволствия и да се поглезя. Голяма част от българите почиват некачествено - остават си у дома, само че пък там ги зариват битови проблеми. Не е наложително да имаш средства, с цел да отидеш на скъпа отмора, само че най-малко можеш да отидеш измежду природата, тъй като контактът с нея изсмуква всички отрицателни сили и зарежда с позитивни. Да се смени това, което виждат очите, чуват ушите, вкусва устата, усещат тялото и кожата... Да се смени естеството на всичко заобикалящо ни извън, с цел да се смени и всичко от вътрешната страна.
- Да, само че по какъв начин да забравим за проблемите?
- Трябва да умеем в избран миг да си забраним да мислим за тях, да разтоварим мисълта си, да се опитаме да отвлечем вниманието си. Колкото по-пълноценно сме си умряли, толкоз по-качествено можем да работим по-късно. Важно е човек да се поглези, тъй като този свят се движи от здравия нарцисизъм, който значи “ще дам, с цел да получа”
Тоест, в случай че аз не получа, от кое място да взема, с цел да дам след това. В този смисъл човек би трябвало да може да открадне време за себе си, да се зареди с позитивни страсти, с цел да бъде пълностоен в връзките си с другите.
- Ти самата непрекъснато си усмихната и заредена с позитивизъм. Каква е тайната ти?
- Аз съм доста прочувствен човек и съм поведенчески дейна. Зареждам се от природата, музиката, приятелите и възходящия брой на осъзнатите хора, което ме кара да усещам, че животът ми е осмислен. А човек, който прави това, което дава отговор на смисъла на живота му, постоянно е цялостен с сила и възприятие за задоволеност.
- Как почиваш, имаш ли специфичен режим на хранене, спортуваш ли?
- Чета книги, въпреки че бих желала още повече време да имам за това. Срещам се с другари, диря природата, пея. Ям всичко, само че не преяждам, спортувам и почивам рядко, само че се старая да го трансформира.
- Смяташ ли, че характерът на индивида не се трансформира и към момента е в действие поговорката за вълка и козината му?
- Променя се само личността. Характерът е ядката - най-непроменимото. Заложена е в детството, генетично е програмирана. Личността е методът, по който показваме характера си в разнообразни обстановки. А думичката персона има стародавен генезис и значи маска. Която сама по себе си значи потайност, тайнственост, нещо, което скрива най-същественото.
- И най-после, какво би поискала на нашите читатели?
- Да не падат духом! Да не стопират да обичат, тъй като това е ужасно. И да помнят, че любов се получава единствено когато се дава.
Валентина ИВАНОВА
При показване на последната й книга “Пътят на сърцето” тя споделя: “Тази книга се роди по Пътя Камино де Сантяго. Подарих си това несравнимо, щастливо, свободно, първично, трансформиращо прекарване по случай 50-ия ми рожден ден. А Пътят ми подари книга. Тя е едно от многото магии, случили ми се по Пътя-живот. Аз имам вяра в чудеса и не мисля, че те са нещо свръхестествено. Чудесата са под Път и над Път, стига да имаш очи за тях. А в случай че имаш и сърце, можеш самичък да си чудотворец”. Струва ми се, че това изяснява много от магията, наречена Мадлен Алгафари.
- Мадлен, казваш, че си щастливо живееща, щастливо омъжена, щастлива си в специалността си... Има ли място за драми в твоя живот?
- Ама, несъмнено, че има място за драми. Хората си мислят, че аз не плача. Ами гняв ме е, блъскам се за някои неща, боли ме от други, нараняват ме всякакви хора, губила съм другари, аз съм бъркала. Мъчно ми е за хора, с които сме се разделили, тъй като са в чужбина...
- В такива случаи какво правиш, може би се обръщаш за съвет към психотерапевта Мадлен Алгафари?
- Първо съзнавам, че всичко това е нещо доста обикновено и естествено и че няма живот единствено с розови послания и розови облаци.
И съм признателна, че ги има приземяващите неща
Така че всичко това е доста естествено и в случай че не беше по този начин, просто нямаше да има развиване.
- Откъде пристигна у теб тази обич към логиката на психиката?
- Не съм от хората, които от най-ранно детство знаят каква ще бъде специалността им. Мечтаех да последвам история, аплайвах и не ми доближи балът. Завърших логика на психиката, дипломирах се и продължавах да се запитвам какво ще върша с тази съвременна специалност - психолог. Да си намеря работа по това време беше мъчно. Едва след уроците на проф. Валдо Бернаскони разбрах, че в логиката на психиката има доста самун. Оказа се, че мога да проучвам даже проблемите на околните си, да им бъда потребна. На всичко от горната страна, до момента в който го правех, се забавлявах. Следователно психоанализата е моят мочур, в него се усещам комфортно и прелестно.
- Имаш толкоз доста случаи в практиката си, не ти ли се коства, че ние, българите, много се променихме през последните десетилетия?
- Безпаричието докара до огромно настървение сред хората. Българите станаха зли. Постоянно са в меланхолия, гони ги песимизъм. Съдя за това по метода, по който гледат на живота. Ако продължаваме в същия дух, ще стигнем до под кривата круша... Ние ядем бързо, работим бързо, вървим бързо, даже не дишаме надълбоко. Абсолютно всичко вършим бързо, а това е неестествено. Биологичният ни часовник е надъхан за доста по-бавен темп на живот. Изминалият век бе времето на най-скоростното развиване на човечеството. Това наложи едно безусловно неотговарящо на биологичната ни стратегия движение. Тялото и душата ни са същите, каквито са били на неандерталците, не сме се трансформирали кой знае какъв брой. С тази разлика, че френетичния темп, в който живеем през днешния ден, тогава въобще не го е имало. Стресът неизбежно редуцира живота и това е потвърдено доста от дълго време.
Днешният човек не се споделя единствено хомо сапиенс, а хомо невротикус нормалис
Неврозата към този момент е естественото ни положение.
- Бедността ли единствено е причина да сме толкоз озлобени и отрицателно настроени към другите?
- Причината изобщо не е единствено българска. Това е планетарен феномен. Причината се е появила тогава, когато хомо еректус се е трансформирал в хомо сапиенс и е схванал, че измисляйки първите морални правила, т.е. създавайки задръжки, прави близък си зависещ към този момент не посредством физическата мощ, а посредством силата на разсъдъка. Оттам цялата изкривена посока, в която човечеството върви. И колкото повече осъзнаем, че връщайки се към спонтанността, към естествеността, към реакцията - тук и в този момент, на момента, която в никакъв случай не е предозирана, толкоз по-здрави ще бъдем.
- На какво още би трябвало да се научим?
- Да разчитаме на първо място на себе си, а не на работодателя, на страната, на мама и баща. От дупка мъчно се излиза. А България е доста, доста огромна дупка. Чудесата са вътре в нас. Трябва сами да ги открием и извадим на бял свят. Като чисто лечебни проблеми в нашенеца виждам мощно възприятие на суматоха, страхова невроза, меланхолия и хранителни разстройства. Всички те са естествена реакция на невъзможността ни да изразим по един или различен метод експанзията, която трупаме. Човек пробва един път да пребори казуса, не съумява. Втори път - още веднъж не съумява. Трети път няма да опита, тъй като се затваря в черупката си и трепери. Семейството също е мотив за кахъри - вярното образование на децата, връзките сред брачен партньор и брачна половинка, мъчно откриваме метод да се разбираме... Малцина умеят да приказват и да изслушват другия.
- Можем ли да противодействаме с някакви, въпреки и дребни, хитрости на непрекъснатия стрес?
- Ние живеем с настройката, че цяла година се работи крепко и се почива единствено през лятото. А могат да се измислят някакъв тип почивки и на по-малки шпации, което понижава напрежението. Много е значимо също да си осигурим най-малко положителни взаимоотношения с хората към нас - на работа, в фамилията. Или да прибягваме до по-малки трикове от рода на прекрасен филм или хубава книга, които ни чакат вечерта. Така ще вкарваме на дребни дози позитивна страст, която сигурно ще оцвети в по-розово всекидневието ни.
- Струва ми се, че не умеем да почиваме пълноценно?
- Много българи не почиват. Други пък като отидат на отмора, са подготвени да разпилян всичките си пари, с цел да могат да се почувстват добре. Това зависи от самооценката. Ако аз се усещам скъпа, значима, значима, струваща в личните си очи, ще си разреша да ми е хубаво. Ако обаче съм с малоценностни преживявания, няма да си доставя задоволително удоволствия и да се поглезя. Голяма част от българите почиват некачествено - остават си у дома, само че пък там ги зариват битови проблеми. Не е наложително да имаш средства, с цел да отидеш на скъпа отмора, само че най-малко можеш да отидеш измежду природата, тъй като контактът с нея изсмуква всички отрицателни сили и зарежда с позитивни. Да се смени това, което виждат очите, чуват ушите, вкусва устата, усещат тялото и кожата... Да се смени естеството на всичко заобикалящо ни извън, с цел да се смени и всичко от вътрешната страна.
- Да, само че по какъв начин да забравим за проблемите?
- Трябва да умеем в избран миг да си забраним да мислим за тях, да разтоварим мисълта си, да се опитаме да отвлечем вниманието си. Колкото по-пълноценно сме си умряли, толкоз по-качествено можем да работим по-късно. Важно е човек да се поглези, тъй като този свят се движи от здравия нарцисизъм, който значи “ще дам, с цел да получа”
Тоест, в случай че аз не получа, от кое място да взема, с цел да дам след това. В този смисъл човек би трябвало да може да открадне време за себе си, да се зареди с позитивни страсти, с цел да бъде пълностоен в връзките си с другите.
- Ти самата непрекъснато си усмихната и заредена с позитивизъм. Каква е тайната ти?
- Аз съм доста прочувствен човек и съм поведенчески дейна. Зареждам се от природата, музиката, приятелите и възходящия брой на осъзнатите хора, което ме кара да усещам, че животът ми е осмислен. А човек, който прави това, което дава отговор на смисъла на живота му, постоянно е цялостен с сила и възприятие за задоволеност.
- Как почиваш, имаш ли специфичен режим на хранене, спортуваш ли?
- Чета книги, въпреки че бих желала още повече време да имам за това. Срещам се с другари, диря природата, пея. Ям всичко, само че не преяждам, спортувам и почивам рядко, само че се старая да го трансформира.
- Смяташ ли, че характерът на индивида не се трансформира и към момента е в действие поговорката за вълка и козината му?
- Променя се само личността. Характерът е ядката - най-непроменимото. Заложена е в детството, генетично е програмирана. Личността е методът, по който показваме характера си в разнообразни обстановки. А думичката персона има стародавен генезис и значи маска. Която сама по себе си значи потайност, тайнственост, нещо, което скрива най-същественото.
- И най-после, какво би поискала на нашите читатели?
- Да не падат духом! Да не стопират да обичат, тъй като това е ужасно. И да помнят, че любов се получава единствено когато се дава.
Валентина ИВАНОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ