Страсбург заплаши България заради недосегаемия главен прокурор
Има риск за интернационалната известност, ако до 1 октомври България не излезе с съответни оферти и ограничения за успеваемост на следствието и за гаранции за без значение следствие против основния прокурор. Това стана ясно от изявление на зам.-председателя на отдела за осъществяване на решенията на Европейския съд по правата на индивида към Съвета на Европа Клеър Оуви при откриването на кръгла маса в Националния институт по правораздаването. Форумът бе посветен на делата „ Колеви против България “ и „ С.З. против България “, по които Европейският съд по правата на индивида (ЕСПЧ) осъди страната ни. Първото дело беше заведено от околните на убития през 2002 година прокурор Николай Колев поради противозаконен арест, уволняване, покачване на неоснователни обвинявания. С решение по него през 2009 г. ЕСПЧ осъди България за неведнъж нарушение на Конвенцията за правата на индивида в този случай и присъди 30 000 евро обезщетение. Един от главните заключения по делото беше, че няма гаранции за без значение следствие на основния прокурор - който и да е той, даже в случай че има изказвания за негови нарушавания и даже закононарушения. По времето на Колев гл. прокурор беше Никола Филчев.
Преди 9 г. Страсбург предлага България да вземе ограничения, които да подсигуряват такава опция, само че и до момента не е направено нищо по въпроса. Ако страната ни не го стори до 1 октомври, през декември ще се проведе среща на Комитета на министрите, на която има възможност да бъде призната специфична резолюция, в която да се изрази мощно безпокойствие и отрицание от обстоятелството, че няма никакъв прогрес при осъществяването на решенията на Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ). Това ще бъде доста притеснително, тъй като предполага обществено порицаване на България за несъблюдение на решения на Страсбург.
" Целта на кръглата маса е да разиска вероятните законодателни и други способи за превъзмогване на систематичните проблеми, свързани с неефективността на следствието в България и неналичието на гаранции за самостоятелност при следствие на основния прокурор ", изясни Клеър Оуви. И добави, че и двата въпроса са извънредно значими и засягат същността на върховенството на закона. „ Фактите, свързани с делото „ Колеви “, нямам концепция дали са правилни, тъй като са предмет на настоящо следствие, само че в случай че хипотетично предположим, че всички изказвания там за основния прокурор са правилни, и поради метода, по който е структурирана системата, той е в положение да избегне наказателно гонене. Мисля, че изключително за външен наблюдател прочитането на това решение ще е шокиращо ", добави тя. Според нея още по-шокиращото е, " че близо 10 години по-късно към момента не е открито позволение на казуса “.
Според Съвета на Европа " с цел да може следствието против основния прокурор да дава отговор на условията на практиката на Съда в Страсбург, лицата, които го организират и следят, би трябвало да се употребяват от институционална, йерархична и практическа (включително лична) самостоятелност от основния прокурор ". Тези условия би трябвало да се ползват още даже в ранните стадии на следствието, в това число на стадия на предварителната инспекция.
" На 14 юни 2019 година обществено показах Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуален кодекс, съгласуван с действащата конституция и отговарящ на рекомендациите от Механизма за съдействие и инспекция на Европейския съюз и на решението по делото " Колеви против България “, опитва да се отбрани правосъдният министър. Той разгласи, че с плана се цели да се сътвори работещ модел, който да гарантира дейно наказателно произвеждане против така наречен трима огромни, " тъй че служебното им състояние да не попречва реализирането на наказателна отговорност тогава, когато има данни, че те са направили умишлени закононарушения от общ темперамент ". Кирилов разгласи, че прибавянето на другите двама огромни - ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, е, тъй като заварил такава " съдебна карта ", като станал министър. Това, което е несъмнено досега, че Съветът на Европа изисква единствено основният прокурор да предстои на без значение следствие. Останалите " двама огромни " не управляват проверяващи органи, а съдиите са самостоятелни от шефовете на съда.
Преди 9 г. Страсбург предлага България да вземе ограничения, които да подсигуряват такава опция, само че и до момента не е направено нищо по въпроса. Ако страната ни не го стори до 1 октомври, през декември ще се проведе среща на Комитета на министрите, на която има възможност да бъде призната специфична резолюция, в която да се изрази мощно безпокойствие и отрицание от обстоятелството, че няма никакъв прогрес при осъществяването на решенията на Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ). Това ще бъде доста притеснително, тъй като предполага обществено порицаване на България за несъблюдение на решения на Страсбург.
" Целта на кръглата маса е да разиска вероятните законодателни и други способи за превъзмогване на систематичните проблеми, свързани с неефективността на следствието в България и неналичието на гаранции за самостоятелност при следствие на основния прокурор ", изясни Клеър Оуви. И добави, че и двата въпроса са извънредно значими и засягат същността на върховенството на закона. „ Фактите, свързани с делото „ Колеви “, нямам концепция дали са правилни, тъй като са предмет на настоящо следствие, само че в случай че хипотетично предположим, че всички изказвания там за основния прокурор са правилни, и поради метода, по който е структурирана системата, той е в положение да избегне наказателно гонене. Мисля, че изключително за външен наблюдател прочитането на това решение ще е шокиращо ", добави тя. Според нея още по-шокиращото е, " че близо 10 години по-късно към момента не е открито позволение на казуса “.
Според Съвета на Европа " с цел да може следствието против основния прокурор да дава отговор на условията на практиката на Съда в Страсбург, лицата, които го организират и следят, би трябвало да се употребяват от институционална, йерархична и практическа (включително лична) самостоятелност от основния прокурор ". Тези условия би трябвало да се ползват още даже в ранните стадии на следствието, в това число на стадия на предварителната инспекция.
" На 14 юни 2019 година обществено показах Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуален кодекс, съгласуван с действащата конституция и отговарящ на рекомендациите от Механизма за съдействие и инспекция на Европейския съюз и на решението по делото " Колеви против България “, опитва да се отбрани правосъдният министър. Той разгласи, че с плана се цели да се сътвори работещ модел, който да гарантира дейно наказателно произвеждане против така наречен трима огромни, " тъй че служебното им състояние да не попречва реализирането на наказателна отговорност тогава, когато има данни, че те са направили умишлени закононарушения от общ темперамент ". Кирилов разгласи, че прибавянето на другите двама огромни - ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, е, тъй като заварил такава " съдебна карта ", като станал министър. Това, което е несъмнено досега, че Съветът на Европа изисква единствено основният прокурор да предстои на без значение следствие. Останалите " двама огромни " не управляват проверяващи органи, а съдиите са самостоятелни от шефовете на съда.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ