Има ли расизъм в класическата музика?
Има редица феномени, които не притеглят вниманието на медиите и не са изключително зрелищни, само че споделят доста за главните трансформации в нашето общество. По-специално това се отнася до упадъка на класическата музика в Съединените щати. Нейната аудитория се свива от няколко години и е подложена на критика за неспособността си да се приспособява към възходящото етническо многообразие на страната. Стигна се до такава степен, че дълготрайното й оцеляване е под въпрос. Истински знак в социологическо отношение: една от главните културни практики на елита на страната от момента на нейното учредяване би трябвало, както се споделя, да се промени или да изчезне, написа френският вестник Le Figaro в своя публикация, показана от организация " Фокус ".
Числата са в действителност тревожни: съгласно скорошно изследване броят на хората, които най-малко един път годишно са били на концерт на класическа музика, е понижен от 13% през 1982 година на 8,6% през 2017 година Освен това от 1982 до 2002 година броят на феновете под 30 години понижава от 27% на 9%. Успоредно с това се следи понижаване на общия брой фенове измежду популацията: през 1992 година 4,2% от възрастните американци споделят, че знаят по какъв начин да свирят на музикален инструмент, а през 2008 година са били единствено 2%. Що се отнася до продажбите на албуми, макар че обстановката леко се усъвършенства през последните две години, общият спад в дълготраен проект е безспорен. Страната към момента се гордее с едни от най-известните оркестри в света (Чикагския симфоничен оркестър и Лос Анджелиската филхармония), въпросът за общия крах към този момент не може да бъде подминаван.
Специализираната преса изяснява всичко по разнообразни аргументи: стопански модел, учреден основно на частни средства, понижаване на образователните стратегии в учебно заведение и конкуренция от по-популярни жанрове измежду младежите.
В такава обстановка класическата музика е призвана да премисли себе си. Според специалисти, един от главните проблеми е смяната на настоящия й облик: той се счита за " прекомерно бял ". Според данни от 2016 година единствено в оркестрите е имало единствено 1,8% афроамериканци и 2,5% латиноамериканци. Освен това композициите, изпълнявани на концерти, са в по-голямата част от случаите творби на композитори от европейски генезис, които в Съединените щати се смятат за незадоволително „ приобщаващи “. Така неотдавна вестник „ San Francisco Chronicle “ изрази страдание, че градският симфоничен оркестър показва извънредно творби на бели мъже през сезон 2017-2018.
Твърде бялa и старa - твърди се, че класическата музика не подхожда на демографските промени в страната. Така съгласно прогнозата малцинствата ще порастват и ще станат по-голямата част от популацията доникъде на века, до момента в който те към този момент съставляват 45% във възрастовата група 18-23 години. Затова редица американски изявления осъдиха прекомерно етнически еднородния темперамент на американската класическа музика. The New York Times я назовава минимум разнообразната институция в страната и я упреква, че прикрива проблемите на расизма, до момента в който Seattle Magazine приканва за битка против нейната белота. Специализираната преса не изостава: уебсайтът на Националното публично радио (NPR) назовава тaзи среда „ извънредно бяла и все по-маргинализирана “, а New Music USA твърди, че класическата музика е расистка по своя темперамент.
Обвиненията се основават на следната логичност: в случай че в някаква конструкция има прекомерно малко хора от неевропейски генезис, има съмнения, че набира личен състав по дискриминационен метод или даже носи отпечатъка на „ систематичен расизъм “. В последно време сходни рецензии попаднаха в разнообразни промишлености, като да вземем за пример киното (#OscarsSoWhite), хокея (#HockeySoWhite) и предприятия от Силиконовата котловина (#SiliconValleySoWhite). Всички структури са тествани и изследвани от позиция на отвореност към „ многообразие “.
В класическата музика това би трябвало да докара до предпочитан набор от музиканти с разнообразни етически корени, смяна в листата на видимо наложителни композитори и нови концертни формати в съдействие с известни артисти измежду младата аудитория, както е препоръчано в лекцията „ Как разнообразието може да избави класическата музика “ от Лигата на американските оркестри.
Надяваме се, че този план за етническа преориентация ще даде нова мощ на класическата музика в Америка. Скептиците избират да залагат на невероятна обич към това изкуство измежду младите генерации азиатски американци. Те съставляват от ден на ден фенове и експерти, което опонира на общоприетата мъдрост, че класическата музика е мъчно налична за малцинствата. Децата на имигранти от Китай, Корея, Сингапур и Тайван са непропорционално доста в консерваториите, а родителите им ги тласкат към сходни учебни заведения, тъй като виждат това като гаранция за дисциплинираност и саморазвитие. Въпреки това, към момента не е ясно дали тяхната демографска тежест измежду популацията ще преодолее актуалната наклонност към спад.
В тази връзка обстановката в Съединени американски щати контрастира на обстановката в няколко азиатски страни, да вземем за пример в Китай. Въпреки че класическата музика беше неразрешена в страната по време на Културната гражданска война, през днешния ден към 50 милиона млади китайци се учат да свирят на пиано, въодушевени от световноизвестни звезди като Ли Юнди, Ван Юйцяй и Лан Лан. Китай стана и първият консуматор и производител на пиано в света: 80% от световното предложение. Средната възраст на публиката на концертите там е доста по-ниска, в сравнение с в Северна Америка, което дава обещание огромна аудитория в дълготраен проект, както в концертните зали, по този начин и в интернет. Всичко това изяснява думите на някогашния музикален шеф на Нюйоркската филхармония Лорин Маазел: „ Нуждаем се от бранители на нашата традиция в класическата музика и в случай че класическата музика оцелее (...), тя може да откри главните бранители в Китай. “
Оптимистите ще се радват, че азиатската аудитория с наслада приема щафетата на изоставено културно завещание. Песимистите ще видят това като още един признак, че Западът не помни за корените си и с равнодушие гледа към отклонението на личното си културно благосъстояние. Незабележимо и рядко попадащо на първа страница събитие, което е от огромно значение за развиването на нашата цивилизация.
Числата са в действителност тревожни: съгласно скорошно изследване броят на хората, които най-малко един път годишно са били на концерт на класическа музика, е понижен от 13% през 1982 година на 8,6% през 2017 година Освен това от 1982 до 2002 година броят на феновете под 30 години понижава от 27% на 9%. Успоредно с това се следи понижаване на общия брой фенове измежду популацията: през 1992 година 4,2% от възрастните американци споделят, че знаят по какъв начин да свирят на музикален инструмент, а през 2008 година са били единствено 2%. Що се отнася до продажбите на албуми, макар че обстановката леко се усъвършенства през последните две години, общият спад в дълготраен проект е безспорен. Страната към момента се гордее с едни от най-известните оркестри в света (Чикагския симфоничен оркестър и Лос Анджелиската филхармония), въпросът за общия крах към този момент не може да бъде подминаван.
Специализираната преса изяснява всичко по разнообразни аргументи: стопански модел, учреден основно на частни средства, понижаване на образователните стратегии в учебно заведение и конкуренция от по-популярни жанрове измежду младежите.
В такава обстановка класическата музика е призвана да премисли себе си. Според специалисти, един от главните проблеми е смяната на настоящия й облик: той се счита за " прекомерно бял ". Според данни от 2016 година единствено в оркестрите е имало единствено 1,8% афроамериканци и 2,5% латиноамериканци. Освен това композициите, изпълнявани на концерти, са в по-голямата част от случаите творби на композитори от европейски генезис, които в Съединените щати се смятат за незадоволително „ приобщаващи “. Така неотдавна вестник „ San Francisco Chronicle “ изрази страдание, че градският симфоничен оркестър показва извънредно творби на бели мъже през сезон 2017-2018.
Твърде бялa и старa - твърди се, че класическата музика не подхожда на демографските промени в страната. Така съгласно прогнозата малцинствата ще порастват и ще станат по-голямата част от популацията доникъде на века, до момента в който те към този момент съставляват 45% във възрастовата група 18-23 години. Затова редица американски изявления осъдиха прекомерно етнически еднородния темперамент на американската класическа музика. The New York Times я назовава минимум разнообразната институция в страната и я упреква, че прикрива проблемите на расизма, до момента в който Seattle Magazine приканва за битка против нейната белота. Специализираната преса не изостава: уебсайтът на Националното публично радио (NPR) назовава тaзи среда „ извънредно бяла и все по-маргинализирана “, а New Music USA твърди, че класическата музика е расистка по своя темперамент.
Обвиненията се основават на следната логичност: в случай че в някаква конструкция има прекомерно малко хора от неевропейски генезис, има съмнения, че набира личен състав по дискриминационен метод или даже носи отпечатъка на „ систематичен расизъм “. В последно време сходни рецензии попаднаха в разнообразни промишлености, като да вземем за пример киното (#OscarsSoWhite), хокея (#HockeySoWhite) и предприятия от Силиконовата котловина (#SiliconValleySoWhite). Всички структури са тествани и изследвани от позиция на отвореност към „ многообразие “.
В класическата музика това би трябвало да докара до предпочитан набор от музиканти с разнообразни етически корени, смяна в листата на видимо наложителни композитори и нови концертни формати в съдействие с известни артисти измежду младата аудитория, както е препоръчано в лекцията „ Как разнообразието може да избави класическата музика “ от Лигата на американските оркестри.
Надяваме се, че този план за етническа преориентация ще даде нова мощ на класическата музика в Америка. Скептиците избират да залагат на невероятна обич към това изкуство измежду младите генерации азиатски американци. Те съставляват от ден на ден фенове и експерти, което опонира на общоприетата мъдрост, че класическата музика е мъчно налична за малцинствата. Децата на имигранти от Китай, Корея, Сингапур и Тайван са непропорционално доста в консерваториите, а родителите им ги тласкат към сходни учебни заведения, тъй като виждат това като гаранция за дисциплинираност и саморазвитие. Въпреки това, към момента не е ясно дали тяхната демографска тежест измежду популацията ще преодолее актуалната наклонност към спад.
В тази връзка обстановката в Съединени американски щати контрастира на обстановката в няколко азиатски страни, да вземем за пример в Китай. Въпреки че класическата музика беше неразрешена в страната по време на Културната гражданска война, през днешния ден към 50 милиона млади китайци се учат да свирят на пиано, въодушевени от световноизвестни звезди като Ли Юнди, Ван Юйцяй и Лан Лан. Китай стана и първият консуматор и производител на пиано в света: 80% от световното предложение. Средната възраст на публиката на концертите там е доста по-ниска, в сравнение с в Северна Америка, което дава обещание огромна аудитория в дълготраен проект, както в концертните зали, по този начин и в интернет. Всичко това изяснява думите на някогашния музикален шеф на Нюйоркската филхармония Лорин Маазел: „ Нуждаем се от бранители на нашата традиция в класическата музика и в случай че класическата музика оцелее (...), тя може да откри главните бранители в Китай. “
Оптимистите ще се радват, че азиатската аудитория с наслада приема щафетата на изоставено културно завещание. Песимистите ще видят това като още един признак, че Западът не помни за корените си и с равнодушие гледа към отклонението на личното си културно благосъстояние. Незабележимо и рядко попадащо на първа страница събитие, което е от огромно значение за развиването на нашата цивилизация.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ