Защо е важно обучението по лавинна безопасност да влезе в училищата
Има разнообразни отзиви по въпроса за качеството на днешните учебници, само че надали някой ще спори, че днешното обучение няма доста общо с на практика обстановки от живия живот. Такъв детайл от него е какви рискове дебнат, когато си в планината и изключително през зимата, когато преди малко е навалял бухнал сняг. Така опазването на живота на подрастващите, които към този момент се считат за огромни, които ги влекат ските или сноуборда, остава или никакво или под формата на възбрана от родителите. Затова от Българска асоциация по ски и рискови спортове (БАССЕС).
Какво да се прави
Асоциацията от години организира лекции по лавинна сигурност, провежда и образования за искащите да навлязат в дебрите на уменията сами да се пазят в планината или да оказват помощ на хора, попаднали в тежка обстановка. Такава лекция е планувана и за четвъртък, 14 декември от 19 ч. в 65 публика на Софийския университет. На тези лекции обаче вървят хора, които сами са осъзнали потребността от сходни познания и са най-малко на 24-25 година, демонстрират усещанията на организацията.
Момчил Панайотов и Лъчезар Станчев от БАССЕС си спомнят, че сериозният миг е възрастта 14-15 година, когато стартират да падат някои наставнически забрани. На такава възраст и те са почнали да желаят да карат ски и сноуборд по девствени снегове и се радват, че това не е довело до произшествия за тях. Искат обаче да обучат на сигурност подрастващите в тази възраст.
Идеята им е да стартират да организират лекции в учебните заведения, на които могат да участват и родители, и учители. Целта е по атрактивен за тази възрастова група метод да се предадат познания, без които през зимата в планината не трябва да се потегля - лекции, брошури, видеоматериали. Вече са водени диалози с няколко учебни заведения, за които се знае, че има възпитаници с интерес или занимаващи се със ски и сноуборд.
С Министерството на образованието не са водени диалози. Председателят на БАССЕС Момчил Панайотов изясни, че не чакат страната да прави неща по въпроса и работят както са привикнали - със лична самодейност и старания.
За да станат лекциите факт обаче, организацията набира средства. Те са нужни както за изработването на материалите, по този начин и за даването на стипендии на възпитаници за присъединяване в практическо образование. Двамата изясняват, че даже в салона в учебното заведение да им покажат лавинни уреди и да им опишат по какъв начин се работи при положение на паднала лавина, няма по какъв начин да им покажат на процедура, което става в планината. Освен това подрастващите постоянно не могат да си разрешат заплащането на подобен курс.
Желаещите да дарят пари за тази идея, кръстена от създателите си Лавинистика, могат да го създадат по банков път или на събития на асоциацията.
На пистата - ясно, а отвън нея?
Все още огромна част от хората в България, които попадат в планината, не си дават сметка за рисковете, споделят от асоциацията. Една от аргументите за това при положение на каране на ски или сноуборд е неправилната убеденост, че обстановката на обработените писти не е по-различна от тази отвън тях, като се изключи това, че снегът там е непокътнат.
В същото време ръководещите българските курорти не поемат задължения за протичащото се отвън техния периметър. В множеството страни с развъртян ски туризъм това не е по този начин, споделят от БАССЕС. Дават образец с уговорката на ръководещите ски зоните да маркират евентуално рискови сектори отвън утъпкания сняг и ски патрулите в тези сектори взаимно с планински спасители.
Малък пробив в устрема на БАССЕС тази обстановка в България да се усъвършенства е слагането в курорта Боровец на апарат, който демонстрира на преминаващите около него скиори или сноубордисти, че техният личен апарат, който нормално е вграден в якето, е включен. Поставена е и карта на региона, която демонстрира къде всекидневно има лавинна заплаха.
От организацията без да пита са решили да слагат такива уреди за инспекция на две места - край хижа " Алеко " и край " Мальовица ", където липсва интерес от стопанисващите регионите да го създадат.
Разбирането на хората в асоциацията (Момчил и Лъчезар също така са и планински спасители - бел. а.) е, че не може стопанисващите ски пистите да дават на посетителите уреди, с които отиват високо в планината, а да нямат отношение към тяхната сигурност.
Къде са лавинните бюлетини
Друг проблем, обвързван с лавината сигурност, е неналичието на работа, която да следи положението на снега, да прави прогнози и да ги дава на обществото. Няма и кой да маркира евентуално рисковите снежни сектори.
От Планинската избавителна работа също нееднократно са поставяли този въпрос, само че както споделят от БАССЕС, никой в страната не демонстрира интерес по тематиката. Практиката в няколко европейски страни е да има държавен институт, в който се изготвят тези наблюдения, аналогично на прогнозата за времето, и се оповестява обществено информация. Понякога тези организации са част от избавителната работа.
През последните години от ден на ден хора вървят в планината и от това рисковете се усилват, показват от асоциацията. Цитират данни, че приблизително в България най-малко по един човек умира годишно в лавина, което може и да звучи малко, само че отнесена към броя на хората в планините не е оскъдна. Това е статистика, една година е един, само че друга - са трима, изяснява Лъчезар. И споделя, че за алпийските страни статистиката демонстрира 120 смъртни случаи годишно, само че при доста по-голям хора в планините. Съвсем обособен е въпросът, че в България няма стройна статистика по въпроса и действително доста случаи на паднали лавини остават в неопределеност поради обстоятелството, че въпреки всичко никой не е умрял. Наличните въпреки всичко данни сочат, че в 95% от случаите починалият в лавина самичък я е провокирал.
Какво да се прави
Асоциацията от години организира лекции по лавинна сигурност, провежда и образования за искащите да навлязат в дебрите на уменията сами да се пазят в планината или да оказват помощ на хора, попаднали в тежка обстановка. Такава лекция е планувана и за четвъртък, 14 декември от 19 ч. в 65 публика на Софийския университет. На тези лекции обаче вървят хора, които сами са осъзнали потребността от сходни познания и са най-малко на 24-25 година, демонстрират усещанията на организацията.
Момчил Панайотов и Лъчезар Станчев от БАССЕС си спомнят, че сериозният миг е възрастта 14-15 година, когато стартират да падат някои наставнически забрани. На такава възраст и те са почнали да желаят да карат ски и сноуборд по девствени снегове и се радват, че това не е довело до произшествия за тях. Искат обаче да обучат на сигурност подрастващите в тази възраст.
Идеята им е да стартират да организират лекции в учебните заведения, на които могат да участват и родители, и учители. Целта е по атрактивен за тази възрастова група метод да се предадат познания, без които през зимата в планината не трябва да се потегля - лекции, брошури, видеоматериали. Вече са водени диалози с няколко учебни заведения, за които се знае, че има възпитаници с интерес или занимаващи се със ски и сноуборд.
С Министерството на образованието не са водени диалози. Председателят на БАССЕС Момчил Панайотов изясни, че не чакат страната да прави неща по въпроса и работят както са привикнали - със лична самодейност и старания.
За да станат лекциите факт обаче, организацията набира средства. Те са нужни както за изработването на материалите, по този начин и за даването на стипендии на възпитаници за присъединяване в практическо образование. Двамата изясняват, че даже в салона в учебното заведение да им покажат лавинни уреди и да им опишат по какъв начин се работи при положение на паднала лавина, няма по какъв начин да им покажат на процедура, което става в планината. Освен това подрастващите постоянно не могат да си разрешат заплащането на подобен курс.
Желаещите да дарят пари за тази идея, кръстена от създателите си Лавинистика, могат да го създадат по банков път или на събития на асоциацията.
На пистата - ясно, а отвън нея?
Все още огромна част от хората в България, които попадат в планината, не си дават сметка за рисковете, споделят от асоциацията. Една от аргументите за това при положение на каране на ски или сноуборд е неправилната убеденост, че обстановката на обработените писти не е по-различна от тази отвън тях, като се изключи това, че снегът там е непокътнат.
В същото време ръководещите българските курорти не поемат задължения за протичащото се отвън техния периметър. В множеството страни с развъртян ски туризъм това не е по този начин, споделят от БАССЕС. Дават образец с уговорката на ръководещите ски зоните да маркират евентуално рискови сектори отвън утъпкания сняг и ски патрулите в тези сектори взаимно с планински спасители.
Малък пробив в устрема на БАССЕС тази обстановка в България да се усъвършенства е слагането в курорта Боровец на апарат, който демонстрира на преминаващите около него скиори или сноубордисти, че техният личен апарат, който нормално е вграден в якето, е включен. Поставена е и карта на региона, която демонстрира къде всекидневно има лавинна заплаха.
От организацията без да пита са решили да слагат такива уреди за инспекция на две места - край хижа " Алеко " и край " Мальовица ", където липсва интерес от стопанисващите регионите да го създадат.
Разбирането на хората в асоциацията (Момчил и Лъчезар също така са и планински спасители - бел. а.) е, че не може стопанисващите ски пистите да дават на посетителите уреди, с които отиват високо в планината, а да нямат отношение към тяхната сигурност.
Къде са лавинните бюлетини
Друг проблем, обвързван с лавината сигурност, е неналичието на работа, която да следи положението на снега, да прави прогнози и да ги дава на обществото. Няма и кой да маркира евентуално рисковите снежни сектори.
От Планинската избавителна работа също нееднократно са поставяли този въпрос, само че както споделят от БАССЕС, никой в страната не демонстрира интерес по тематиката. Практиката в няколко европейски страни е да има държавен институт, в който се изготвят тези наблюдения, аналогично на прогнозата за времето, и се оповестява обществено информация. Понякога тези организации са част от избавителната работа.
През последните години от ден на ден хора вървят в планината и от това рисковете се усилват, показват от асоциацията. Цитират данни, че приблизително в България най-малко по един човек умира годишно в лавина, което може и да звучи малко, само че отнесена към броя на хората в планините не е оскъдна. Това е статистика, една година е един, само че друга - са трима, изяснява Лъчезар. И споделя, че за алпийските страни статистиката демонстрира 120 смъртни случаи годишно, само че при доста по-голям хора в планините. Съвсем обособен е въпросът, че в България няма стройна статистика по въпроса и действително доста случаи на паднали лавини остават в неопределеност поради обстоятелството, че въпреки всичко никой не е умрял. Наличните въпреки всичко данни сочат, че в 95% от случаите починалият в лавина самичък я е провокирал.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ