Извинявай, гледам детето
Има необикновен сексапил в това главния ти събеседник вкъщи да е на 4, да те назовава „ блофошед “ (б.а. братовчед) и да заменя спагети от пластилин за два идентични чорапа. Майчинството е единственото положително премеждие с рисков темперамент, което сигурно те трансформира в по-добрата ти версия и разчиства всички неразбираеми, незавършени и недоизказани връзки от предходния ти живот.
Това, несъмнено, е заключението на родител, който към този момент е надскочил статута на обслужващ личен състав за новороденото и се връща към някои сладки аспекти на свободата си.
Детето е най-голямата ни отговорност, само че в това време може да ни освободи от отговорността да хабим време и сила в безумни срещи, интензивности и с хора с прочувствен статус на херпес – изникват там, където минимум очакваш, натрапват се безогледно и скапват другояче симпатичната ни фасада.
Ето четири събития, в които използвах детето си за заслон, с цел да пропусна. И не ме е позор.
Детски рожден ден като дребна женитба
До шестата година на детето ми уважавах всяка покана за рожден ден с единствената цел то да се забавлява и да се усеща добре признато в обкръжението си. Всеки родител е играл този мач – прекарваш два часа измежду глутница съвсем непознати хора, които няма какво да си кажат или до момента в който се надцакват по брой паднали зъби на децата си сърбат конфузно кафенце. Имаше и такива, чиито ваучър приличаше на дребна женитба. Дълги маси, крив личен състав, който гаси лампите, с цел да те изгони, и пет пъти повече хора, които няма какво да си кажат. Но пийват като за международно и си провеждат дребни бягства за пушене.
Уморих се да влизам в пчелен кошер от празноти, тостове и ужасяващата имитация „ Искам още малко! “ всякога, когато се пробвам да избягам. Рожден ден? Много благо, благодаря, само че с детето пътуваме отвън града и няма по какъв начин да реагираме. Весело.
Коледното празненство на офиса без думи, само че в басейн от алкохол
Преди да се появи дете на хоризонта ходех един път на три години на коледно празненство. Виждах цялата картинка на компанията зад шведската маса и си припомнях кой би трябвало да заобикалям и кой си заслужава да му хванеш ръката на хорото. Банкетната просвета в никакъв случай не ми е била значима и с всяка последваща заменена работа прегоря като бенгалски огън. С годините офертите взеха да загрубяват – от мен се искаше да споделя и вечерта си с хора, които бяха истерици на цялостен работен ден, да съблюдавам код за обличане и да закупувам подарък за сътрудник, с който, става известно, сме се сблъсквали единствено един път пред тоалетната. Мерси, само че би трябвало да наваксваме с домашното.
