Има определени изисквания и стандарти за безопасност. Съпоставянето на конкретните

Има избрани условия и стандарти за сигурност. Съпоставянето на съответните артикули с тези условия – най-често това се прави в специфични изпитвателни лаборатории, показва минусите и несъответствията им. Отделно от това има условия при импорт и при продажба продуктите да бъдат придружавани от документи и документи с информация за типа и произхода на материалите, асемблирането на дадените артикули и така нататък Ако нашите инспекции открият липса на тези документи, имаме съображение да се съмняваме, че това са рискови артикули.

Това изясни ръководителят на Комисията за отбрана на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов в предаването „ Директно ” по телевизия Bulgaria ON Air, поканен да обясни и разяснява главните права на жителите при покупки на друг вид артикули. Той акцентира, че Комисията слага акцент върху предварителната защита и нейните старания са ориентирани към попречване разпространяването на пазара на рискови артикули, като задачата е те да бъдат арестувани още на границите. По думите му с помощта на двустранно подписана директива за взаимоотношение с Агенция „ Митници ” контролният орган съумява да не допусне въобще навлизането на пазара на голямата част от стоките, за които се открива, че са рискови. „ Такива, които въпреки всичко са стигнали до комерсиалната мрежа, ги изтегляме, забраняваме тяхната продажба и се постановат наказания ”, добави Маргаритов. „ Дрехите за деца може да имат дълги връзки, които при окачане за предмети или транспортни средства да провокират рискове от задушаване или други контузии. Може да имат дребни частици, които елементарно да се откъснат и да бъдат погълнати. Т.нар. артикули, имитиращи храни от пластмаса или стиропор също могат да се срещнат на пазара и при избрани условия да доведат до опасности за произшествия, най-много във връзка с децата ”, даде образци ръководителят на КЗП. В студиото на „ Директно ” Димитър Маргаритов уточни, че има европейска система за обявяване съществуването на рискови артикули, която се назовава RAPEX. По нея институциите обменят информация за всички открити на пазарите на другите страни членки рискови артикули, а България е една от най-активните страни по системата. На въпрос на водещия могат ли потребителите да познаят рисковите артикули, Маргаритов отговори, че те по- скоро биха могли да се усъмнят и да подадат сигнал към КЗП, което обаче не се случва изключително постоянно. Когато Комисията открива съществуването на рискови артикули, нормално е при плануваните инспекции по това направление или по обменената информация от Агенция „ Митници ” и по системата RAPEX. „ Всеки консуматор, който желае да увеличи информираността си по отношение на това кои са най-често срещаните рискови артикули, какви са рисковете при тях, може да посети поддържания на уеб страницата ни специфичен указател на неразрешените артикули у нас и в Европа ”, добави ръководителят на КЗП. Понякога става дума не за рискови артикули, а за дефектни. В тези случаи измежду по-често срещаните нарушавания е търговците да препращат потребителите към сервизите, с които непосредствено да реализират връзка. „ Това не може да бъде по този начин, защото законодателят преди всичко е дал – защото договорката се реализира сред потребителя и търговеца – търговецът да поеме отговорността за дефектите, които са настъпили в гаранционния период. Той към този момент какви взаимоотношения има с тези, които поправят стоката – това е негов въпрос ”, направи значимо конкретизиране Маргаритов. Той добави също, че предявяването на претенция пред търговец с верига от обекти, може да стане на всички места, а не безусловно там, откъдето е била закупена стоката.