Обикновена рецепта за необикновен ориз със зеленчуци
Има нещо загадъчно в ориза. Цял живот все ориз похапваш, до насита, и рано или късно все ти се дояжда. Исторически е изхранил доста повече хора от всяка друга хранителна просвета. В ориза има нещо прозаично, рутинно, попивателно прочувствено, само че все пак в един или различен миг всеки се завръща към него.
Обратно на някои разбирания ястието никак не е скучно. Основната съставна част за ориза със зеленчуци е желанието за ясни, чисти и на пръв взор “обикновени ” прекарвания, към които да добавиш нещо неповторимо, вкусно и питателно, сърцато и занимателно. Да му придадеш стремежи усет. Всичко това като се изключи носталгията по остарялото, от което ти горчи или получаваш киселини.
Готварските съставки са:
1. ориз басмати - 1 ч.ч. (чаена чаша)
2. вода - 3 ч.ч. (поне)
3. зеленчуци*
*Може един пакет замразен микс или свежи зеленчуци - алена чушка, лук, грах (не е баш зарзават, но за задачата - е), морков.
4. лук (ако ползваш микс и няма в съдържанието) - 1 глава
5. царевица от консерва или буркан (по желание) - 1 консерва или буркан (за предпочитане)
6. грах от консерва или буркан (по желание)
7. олио или зехтин за готвене (помаче) - 4-5 с.л.
8. сол
9. черен пипер
Трябват ти още:
1. тенджера (по-голяма е по-добре)
2. дървена лъжица
Качествените ястия не се вършат с вяра. Правят се с религия и обич. Една мъдра жена е споделила, че “Надежда е най-тъпата от дъщерите на Св. София. Всичко се прави с Вяра и Любов. ” Преди да започнеш, си задай въпроса: “Какъв ориз искам да хапвам? ”. От теб зависи какво ще излезе от съставките, с които готвиш.
Започваш със задушаване на зеленчуците. Ако ползваш подготвен микс, е елементарно. Изваждаш пакета от камерата и го оставяш леко да се размрази (30-ина минути са достатъчни). Ако ползваш свежи зеленчуци, ги измиваш и нарязваш на ситно. Това включва и лука. Ако си решил да сложиш царевица и/или грах, отваряш консервите и изсипваш соса. Не в тенджерата, сосът не ти би трябвало за тази рецепта.
Изсипваш мазнината в тенджерата и включваш котлона. Изчакваш да се загрее (не повече от 30-на секунди). Добавяш всичко без ориза. Запържваш за 3-4 минути. Сега е моментът за включване на аспиратора. После добавяш ориза и бъркаш още една минута. Със същата мерителна чаша добавяш една чаша топла вода. Разбъркваш и изчакваш да кипне. След това добавяш още две чаши топла вода. Добавяш сол и черен пипер. Не прекалявай с подправките. Впоследствие постоянно може да се прибавят по персонален усет. Намаляваш котлона и оставяш да къкри.
Запитвал ли си се какво е специфичното на ориза? Питателен е. Всеки път се наяждаш. Не тежи дори когато преядеш. Оризът постоянно е добра концепция. Не забелязваш по какъв начин се връщаш към него. А запитвал ли си се за какво все се връщаш към познатите обстановки и хора? Защо повтаряш едни и същи модели? Ядеш все една и съща гозба със затворени очи и по този начин годините си минават.
Има оризови манджи, от които на душата ти е умерено. Има обаче и ориз, от който получаваш киселини. От ориза може и запек да получиш, в случай че не внимаваш. Би било жестоко да кажем, че самичък си си отговорен. Затова ще кажем, че всяко нещо се случва с причина. Понякога повода си ти.
Следиш ориза да не загори. При варенето водата оформя дребни кратерчета на повърхността. Може да разровиш с дървена лъжица или различен уред до дъното на тенджерата, с цел да провериш дали има още вода. Ако има - оставяш да къкри. Ако няма - манджата е подготвена.
Хубавото на ориза е, че попива подправките и страстите, с които го готвиш. Започваш на чисто. Не се съобразяваш с нещо извънредно характерно, не слугуваш на непознати искания. Нищо чудно, че природата го е основала бял. Сега е моментът да го направиш подобен, какъвто ти го желаеш. Не е наложително да е като предишния път. Всъщност нищо наложително няма, стига да ти е умерено на душата, но същински.
Готвиш с Вяра и сервираш с Любов.
Не забравяй да почистиш след себе си. Оставяш кухнята по този начин, както искаш да я намериш. Повярвай, че заслужаваш най-сетне да ядеш апетитен ориз.
Автор: Яким Кастелов
