Има нещо, което всеки, независимо дали харесва или не американския

Има нещо, което всеки, без значение дали харесва или не американския президент, би трябвало да признае на Доналд Тръмп. Това е фактът, че той умее да разбужда духовете и да не оставя хората, които наблюдават американската политика, в неутрално самодоволство и незаинтересованост. Дори и срамежливата мимоза несъмнено е излязла от статиката си на растителен тип и е формирала отношение, когато Тръмп реши да изкара Съединени американски щати от Парижките съглашения.

Нещата стават още по-чувствителни обаче, когато приказваме за климата, само че не за естествения, а политическия, и не за статута на срамежливата мимоза, а за този на гордия и исторически Йерусалим.

Тук въпросите стават повече от отговорите, а последните не са еднопосочни.

Защо посочването на Йерусалим за столица на Израел бе добър ход от страна на Тръмп?

Със своето решение Доналд Тръмп направи нещо, поради което се печелят избори: извърши си обещанието, обещано пред американските гласоподаватели. А точно: в случай че стане президент, да удостовери Йерусалим като столица на Израел. Въпреки че това е тематика, в която даже и републиканските гласоподаватели в Съединени американски щати не са обединени, то сигурно тя се поддържа от социално-консервативните бели републиканци. Следователно, с това си решение, вкъщи американският президент сигурно натрупа точки пред един от главните сегменти на личната му електорална коалиция.

Добре е и това, че Тръмп реши да не се преценява с " алената линия ", която предходния ден му бе " сложена " от турския президент Реджеп Ердоган (чиято реакция е събирателна за ислямския свят), който съобщи, че сходен ход е недопустим за мюсюлманските страни. Доналд Тръмп обаче не е Барак Обама, а позитивната равносметка от това е, че властническо конструираните водачи от Близкия изток - било секуларно, било ислямистки насочени - са склони да се преценяват повече със Съединени американски щати, когато последните ги адресират със мощ, а не с диалогичност.

Джордж Буш-син, да вземем за пример, бе построил инстинктите на редовия жител на Република България от град Меричлери - първо удряше, а след това мислеше. Подобно държание сигурно си имаше своите поведенчески пропуски, само че водачите от ислямския свят избраха да не полемизират тематиката.

От град Меричлери назад към Йерусалим.
Направи усещане, че когато създаде Йерусалим като столица на Израел, Доналд Тръмп не загатна града като " неразделна столица ". Какво значи това? Американският президент си остави малка врата за идния преговорен развой сред израилтяните и палестинците, тъй че статутът на Източен Йерусалим, който съгласно арабските и ислямски страни би трябвало да бъде столица на хипотетична Палестинска страна, да бъде вероятно решен след това.

В прочут смисъл положително може да се преглежда и това, че физическото пренасяне на американското посолство от Тел Авив в Йерусалим ще отнеме време и въобще не е ясно по кое време ще се случи на процедура. Това ще отвори диапазон от време за спомагателни договаряния, тъй че към този момент изригващата лавина от митинги да изстине. Преместването на посолството на Съединени американски щати от Северен в Южен Лондон лишава към този момент 10 години. А атмосферата в Йерусалим явно, че е доста по-сложна от тази в столицата на Англия.

Когато приказваме за позитивните измерения на хода на Тръмп, би трябвало да се регистрира в същото време и вътрешно-политическата обстановката Бенямин Нетаняху. И това, че израелският министър председател е стратегически съдружник на американския президент. А Нетаняху е изправен пред съществени проблеми: от правосъден темперамент (обвинения в корупция) и от политическо естество (отслабващата поддръжка за партията му " Ликуд " ). А възбуждането на тематиката за статута на Йерусалим може да бъде единствено от изгода на израелския министър председател, тъй като това ще докара до три неща.

Първото е, че ще отклони вниманието от обвиняванията в корупция по отношение на Нетаняху.

Второто е, че при сходна атмосфера на борба околните до Нетаняху партии от националистическия и набожен бранш на Израел - като обединенията на Авигдор Либерман и Нафтали Бенет - автоматизирано ще усилят поддръжката си. С тяхна помощ " Ликуд " на Нетаняху може да парира електоралния растеж на центристите ( " Йеш Атид " ) и съпротивата на отколешните си съперници от лявото (събрани в коалиция, лидирана от лейбъристите). В момента, в който социологията покаже точно това, Нетаняху ще зареже нежното си болшинство в Кнесета и ще провокира предварителни избори.

Третото е, че самият Нетаняху ще се усеща по-комфортно и ще бъде по-силен в такава поляризирана атмосфера. Когато районният подтекст на Тел Авив е доминиран от анти-израелска изразителност - каквато към този момент се показва в линията Газа, Западния бряг, Йордания и Турция - Нетаняху постоянно се показва по-добре на избори. А на тези избори той ще има и спомагателен мотив: Йерусалим.

Или с други думи, решението на Доналд Тръмп да удостовери Йерусалим като столицата на Израел е подаръкът за Нетаняху от американския президент по случай настоящата Ханука.

Не на последно място, с този си ход американският президент сподели, че не се поддава на напън. Очевидно, че Тръмп не се стресна от предупредителните сигнали, които дни преди този момент летяха към Вашингтон - и от другари, и от врагове на Съединени американски щати.

Защо посочването на Йерусалим за столица на Израел бе неприятен ход от страна на Тръмп?

Това решение обаче значи прелиминарен кол в колелото на упоритостта на американския президент да позволи израелско-палестинския спор. За задачата американското трио - Джерард Кушнер - Джейсън Грийнблат - Дейвид Фрийдам - създава съответен проект, който би трябвало да бъде показан на Израел и Палестинската автономност през 2018-та година. Когато обаче новият факт за статута на Йерусалим към този момент е предписан от американската страна, която се е заела да бъде медиатор сред враждуващите такива, каква ще е мотивацията на палестинците да се ангажират с преговорния развой?

И по-късно: какво се случва с концепцията " два народа - две страни "? Та, нали Източен Йерусалим, чийто надзор от страна на Израел е незачитан от Организация на обединените нации и до през днешния ден, трябваше да бъде столица на хипотетичната палестинска страна от тази идея? Без Източен Йерусалим обаче " два народа - две страни " стават едно огромно нищо за Палестинската автономност, доколкото концепцията незабавно губи привлекателността си за арабите и мюсюлманите. Защото, даже и палестинците да се съгласят, другите страни от района няма да го създадат. Там е ал-Акса, която е третата по святост джамия за ислямския свят.

А това, че Тръмп е изпуснал " неразделен " пред града е слаба разтуха за арабските и ислямски страни. Тъй като те знаят две неща. Едното е, че израелското законодателство третира Йерусалим - " напълно и единен ", като столица на Израел. Другото е, че Тръмп се преценява с Нетаняху.

Рухването на рамката " два народа - две страни " не е проблем за Бенямин Нетаняху, доколкото е подозрително дали настоящо израелският министър председател има въобще предпочитание да се побира в нея. Но това е проблем за Доналд Тръмп, защото той категорично се ангажира да позволи отколешния Близкоизточен спор, направен ключ към който е точно тази рамка.

Ако този вид причини можем да определим като про-палестински, то с лекост може да посочим и про-израелски такива, съгласно които ходът на Тръмп също е непредвидлив.

Например, хубаво е да се регистрира, че договарянията за помиряване и съдействие сред палестинските фракции " Фатах " и " Хамас ", инициирани и ръководени под опеката на Египет, бяха " зациклили ". Между двете обединения стояха тежки различия - ще се разоръжи ли военното крило на " Хамас " - ал-Кассам, ще бъдат ли интегрирани бойците и актива на " Хамас " в бранша сигурност на Палестинската автономност в линията Газа и от кое място ще идват парите за заплатите им.

Всичко това допринасяше за различията сред " Фатах " и " Хамас ", които, в случай че не беше императивното държание на Кайро, несъмнено щяха да скапват договарянията до момента. За да улесни тренда на различие, израелската страна " почтено " правеше това, което зависи от нея (например, взривяването на позиции и тунели на " Хамас " в линията Газа).

Уви, ходът на Тръмп ще промени всичко това: " Хамас " и " Фатах " ще не помнят най-малко краткотрайно разликите си и ще се обединят против Израел и Съединени американски щати.

Още повече, че сега както в Палестинската автономност, по този начин и в нейната диаспора, нямаше човек, който можеше да консолидира палестинските обединения. И двете съществени партии страдаха от проблеми, измежду които рецесия на легитимността (особено мощно при " Фатах " ) и рецесията на ресурсите (характерният случай на " Хамас " ).

Но процесът на консолидация не завършва с тази сред " Фатах " и " Хамас ". Ходът на Тръмп се оказа това, което даде мотив на Турция и Саудитска Арабия, обтегнали внимателно връзките си след катарската рецесия, да заговорят още веднъж в един глас.

Същото направиха и отколешните врагове Иран и Саудитска Арабия. При последните най-малко знаем, че това няма да продължи дълго.

Също по този начин сигурно за " скритото " и " тайното " съдействие сред Израел и Саудитска Арабия против Иран щеше да е по-полезно тематиката за Йерусалим да не се появява в този момент, а следващата година - в границите на идните договаряния сред израилтяните и палестинците.

И не на последно място, в случай че погледнем малко по-мащабно към този момент, ще забележим, че въпросът със столицата на Израел ще е втората тематика, по която Европейски Съюз и Съединени американски щати ще имат различие по отношение на района оттук нататък. Първата, несъмнено, е Ядреното съглашение с Иран.

В последна сметка: добър или неприятен бе ходът на Тръмп?

Консенсусът по толкоз деликатна тематика надали е вероятен. Със сигурност обаче би било потребно, в случай че въпросът с Йерусалим се мисли най-вече експертно, а не политически. Ако се доверим на сходен метод, ходът на Тръмп наподобява рисков. Посоката е вярна, само че времето не бе преценено вярно.