Има нещо изначално сбъркано в настървените коментари, които рекламите на

...
Има нещо изначално сбъркано в настървените коментари, които рекламите на
Коментари Харесай

Трябва ли рекламите да казват истината? А Туск?

Има нещо изначално сбъркано в настървените мнения, които рекламите на страната ни провокират на локална почва. Просто тъй като тези реклами не са направени за нас, а за чужденците, не са инструмент за самопознание, а форма на запознаване.

Рекламата във връзка на европредседателството ни също провокира диспути. Благосклонно бяха оценени професионализмът и усетът на създателите й, само че с едно общо възприятие на незадоволеност. И най-странното е от какво е провокирано – от това, че България е показана като положително място, каквато тя в реалност не е. Така се „ хвърля прахуляк в очите ” на европейците.

Такава идилия даже е някак обидна за хората, чийто живот минава тук без правдивост и вероятност. Те като че ли избират рекламата да буди повече угриженост, в сравнение с утвърждение. 

На рекламите обаче изобщо не им е работа да споделят истини, изключително пък горчиви. Те, сходно на религиите, градят утопии, които би трябвало да ти дадат тласък да пожелаеш нещо, да постъпиш по избран метод, да отидеш някъде…

При това рекламата за европредседателството даже не упорства, че нямаме недъзи. Тя е възприела различен метод на привличане, по прилика с любовта от пръв взор, когато внезапно си толкоз запленен от нечие физическо наличие и хубост, че не виждаш нищо друго. И България през очите на двама влюбени е показана като притежател точно на такава хубост, пристигнала от природата, а и традициите са стартирани като вълшебен сексапил, поради който си подготвен да прощаваш.

Впрочем и Доналд Туск в поласкалата националното ни самочувствие тирада на български език също заложи на физическата хубост. Избра стихотворение и строфи от него, които величаят страната ни като естествена панорама. И съвсем не се ангажира с изтъкването на цивилен, културни и нравствени качества, проявени в сегашното. За разлика от речта му при европредседателството на Естония. Акцентът върху това, че всичко сме постигнали сами, също не трябва да ни утешава. Той по-скоро е предизвестие да не се поддаваме на претенциите на други страни, че сме им исторически длъжници. Препратката към тракийските войни пък носи основно деликатна подигравка към опитите ни да градим днешната си еднаквост върху противоречиви връзки със славата на далечното минало.

Въобще, нито от рекламите, нито от протоколни политически изявления може да се желае да кажат истината за нас. Това е работа на публицистиката, с която тя очевидно не се оправя, откакто чакаме някой различен да й я свърши.

Медийната рецесия в страната беше просторно разказана в Бяла книга, показана обществено през тази седмица. В нейния фокус е сложното оцеляване на сериозно настроени медии и рискът, който притежателите им поемат себе си. Те виждат излаз в подсилване на свободата на словото у нас с интервенция „ извън ”. Не инцидентно Бялата книга се появи в навечерието на европредседателството ни.

Това обаче най-вероятно ще бъде единствено благопожелание, тъй като политика на Европейски Съюз е да оставя на национално равнище решаването на проблемите в културата и медиите. Така че изходът може да пристигна единствено от вътрешната страна и не от притежателите, а от публицистите. От отбраната им, в това число и във връзка с притежателите, по пътя на професионалната взаимност, гражданското сдружаване и синдикалния патронаж.

Нека да си напомним единствено, че основаването на гражданския конгрес „ Свободно слово ” съумя да се опълчи на цензурата даже в Жан Виденовото време.

*Коментарът на Георги Лозанов е от предаването му " Необичайните обвинени " по телевизия Bulgaria ON AIR.
Източник: offnews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР