Как у нас се крият лекарства
Има доста порочни търговски практики като да вземем за пример - наличностите на даден лекарствен артикул да бъдат забележими единствено за избрани " обичани " аптеки. Може за се окаже, че медикаменти се натрупат на склад, с цел да доближат количества свободни за реекспорт. Това сподели пред БНР магистър-фармацевт Димитър Маринов. Защото тук са купени на по-ниски цени и се изнасят в друга страна на по-висока цена. Има метод по какъв начин един склад да не крие наличия. Все още техническата реализация за достъп до СЕСПА не е реалност, само че се работи, добави Маринов.
Притежателите на приложимост ни демонстрират, че има импортирани по-големи количества от тези медикаменти, в сравнение с има изписани по Протокол по НЗОК. Оказва се, че те са при търговците на едро, само че не доближават до аптеките. ИАЛ е единствено тази, която може да ревизира какво се случва през системата СЕСПА, сподели още фармацевтът.
По думите му в някои аспекти сме по-напред в дигитализацията в опазването на здравето. В Канада да вземем за пример, фармацевтите имат обособен програмен продукт за електронните предписания за всеки здравен осигурител, до момента в който при нас това е единно. При нас обаче протоколите за скъпоструващите лекарства, така наречен рецептурни книжки към момента се обработват в книжен вид. Тези документи би трябвало да са също електронни.
Ако би трябвало да има някакви специфични позволения или условия на здравноосигурителния фонд за определяне и разпределяне на този лекарствен артикул, това би трябвало да става още на равнище наставление. Този надзор - дали пациентът има право да получи медикамента, това би трябвало да се ревизира сега на изписването, преди пациентът да е пристигнал в аптеката. А не както е сега - доста неща не престават да се управляват, откакто аптеката от дълго време е отпуснала медикаментите и подава доклад ", посочи още Димитър Маринов.
Той уточни, че се изписват от ден на ден електронни предписания, само че сме доста надалеч от положителното съответствие сред хартиени и електронни. Зависи дали лекарските практики са влезнали в 21 век.
Фармацевтите в откритите аптеки не са получили една стотинка по отношение на Covid-рецептите. При договарянията за новия НРД ще настояваме аптеките да получават надбавка за 100% заплащаните от НЗОК медикаменти, с изключение на досегашната такса от 4 лева, заяви още той.
От Българския фармацевтичен съюз разясниха още, че медикаментите по здравна каса у нас не са по-скъпи.
istock
" Защото в Германия се приказва за реимпорт и за тях това е проблем, а у нас се приказва за реекспорт, и за нас това е проблем! При нас излизат, тъй като са по-евтини, а при тях влизат, тъй като ги вземат по-евтино от нас.
Има покачване на цените на медикаментите без рецепта, тъй като има проблем с отстъпките към аптеките. Има и покачване на контролираните пределни цени при някои от медикаментите от Позитивния лист, като това става по формалния път. Там се трансформира формалната пределна цена, която се дефинира посредством рефериране с останалите страни от Европейски Съюз. Това се ревизира два пъти в годината “, споделиха още специалистите.
Какви проблеми крие въвеждането на електронните предписания
" Сега пациентът идва с протокол, ние пишем в него и пазим по едно хартиено копие, с цел да се отчитаме. За електронните " бели предписания " ще кажа, че в Пазарджик никой фармацевт не работи с тях. Лекарите не ги изписват. Поисках от другарка лекарка да изпише една, с цел да видя по какъв начин се работи с нея. Ако желая да работя по закон, би трябвало да връщам 80 на 100 от хартиените предписания, тъй като не са попълнени правилно и не мога да ги въведа ", разяснява за БНР магистър-фармацевт Анжела Мизова.
istock
По думите й пациентите няма да обикалят в търсене на лекарства, в случай че повече аптеки работят със НЗОК, в случай че се следи за нерегламентиран реекспорт, в случай че няма изкупуване на лекарства, които се ползват " оф - лейбъл ".
" Толкова отводи от търговци на едро за липса на медикаменти и толкоз мъчно да се работи не е било последните 20 години, сподели тя.
Притежателите на приложимост ни демонстрират, че има импортирани по-големи количества от тези медикаменти, в сравнение с има изписани по Протокол по НЗОК. Оказва се, че те са при търговците на едро, само че не доближават до аптеките. ИАЛ е единствено тази, която може да ревизира какво се случва през системата СЕСПА, сподели още фармацевтът.
По думите му в някои аспекти сме по-напред в дигитализацията в опазването на здравето. В Канада да вземем за пример, фармацевтите имат обособен програмен продукт за електронните предписания за всеки здравен осигурител, до момента в който при нас това е единно. При нас обаче протоколите за скъпоструващите лекарства, така наречен рецептурни книжки към момента се обработват в книжен вид. Тези документи би трябвало да са също електронни.
Ако би трябвало да има някакви специфични позволения или условия на здравноосигурителния фонд за определяне и разпределяне на този лекарствен артикул, това би трябвало да става още на равнище наставление. Този надзор - дали пациентът има право да получи медикамента, това би трябвало да се ревизира сега на изписването, преди пациентът да е пристигнал в аптеката. А не както е сега - доста неща не престават да се управляват, откакто аптеката от дълго време е отпуснала медикаментите и подава доклад ", посочи още Димитър Маринов.
Той уточни, че се изписват от ден на ден електронни предписания, само че сме доста надалеч от положителното съответствие сред хартиени и електронни. Зависи дали лекарските практики са влезнали в 21 век.
Фармацевтите в откритите аптеки не са получили една стотинка по отношение на Covid-рецептите. При договарянията за новия НРД ще настояваме аптеките да получават надбавка за 100% заплащаните от НЗОК медикаменти, с изключение на досегашната такса от 4 лева, заяви още той.
От Българския фармацевтичен съюз разясниха още, че медикаментите по здравна каса у нас не са по-скъпи.
istock " Защото в Германия се приказва за реимпорт и за тях това е проблем, а у нас се приказва за реекспорт, и за нас това е проблем! При нас излизат, тъй като са по-евтини, а при тях влизат, тъй като ги вземат по-евтино от нас.
Има покачване на цените на медикаментите без рецепта, тъй като има проблем с отстъпките към аптеките. Има и покачване на контролираните пределни цени при някои от медикаментите от Позитивния лист, като това става по формалния път. Там се трансформира формалната пределна цена, която се дефинира посредством рефериране с останалите страни от Европейски Съюз. Това се ревизира два пъти в годината “, споделиха още специалистите.
Какви проблеми крие въвеждането на електронните предписания
" Сега пациентът идва с протокол, ние пишем в него и пазим по едно хартиено копие, с цел да се отчитаме. За електронните " бели предписания " ще кажа, че в Пазарджик никой фармацевт не работи с тях. Лекарите не ги изписват. Поисках от другарка лекарка да изпише една, с цел да видя по какъв начин се работи с нея. Ако желая да работя по закон, би трябвало да връщам 80 на 100 от хартиените предписания, тъй като не са попълнени правилно и не мога да ги въведа ", разяснява за БНР магистър-фармацевт Анжела Мизова.
istock По думите й пациентите няма да обикалят в търсене на лекарства, в случай че повече аптеки работят със НЗОК, в случай че се следи за нерегламентиран реекспорт, в случай че няма изкупуване на лекарства, които се ползват " оф - лейбъл ".
" Толкова отводи от търговци на едро за липса на медикаменти и толкоз мъчно да се работи не е било последните 20 години, сподели тя.
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ