8 доказано успешни стратегии за убеждаване
Има доста способи да накарате хората да вършат това, което желаете – даже и без съзнателното им присъединяване. Изкуството на убеждаването е толкоз виртуозно в някои свои измерения, че може даже да контролирате насоката на диалог по този начин, че индивидът насреща въобще да не разбере по какъв начин е трансформирал гледната си точка и е възприел вашата. Тук ви представяме 8 потвърдено сполучливи тактики за увещание.
Какво давате?
Когато се пробвате да пандизите договорка, или да договорите взаимноизгодно съдействие, фокусирайте се основно върху това какво ще получи вашият сътрудник, а не какво ще даде. Да речем, че продавате автомобил. Правилната тактичност е „ Давам ти тази кола за 1000 евро ”, а не „ Искам 1000 евро за тази кола! ”. По тази метод ще накарате отсрещната страна да свикне с мисълта за стоката, която към момента не е купил — няма да му е елементарно да се раздели с нея.
Съществителни и сказуеми
Проведено неотдавна проучване от социологическия институт Прат открива, че даже строго избраните способи на изграждане на фрази може да подбуден хората към дейности и решения. Изследването почива на анкета, в която били заложени два въпроса: „ Ще ходите ли на следващия ден на изборите? ” и „ Ще станете ли гласоподавател на следващия ден? ”
На втората дефиниция, участниците в допитването реагирали позитивно два пъти по-често, спрямо първата, движени евентуално от потребността да принадлежат към социума. Съществителното „ гласоподавател ” ускорява вътрешната еднаквост в качеството на член на избрана група, споделят учените и горещо предлагат да се възползваме от тази специфичност в ежедневното другарство.
Техниката на заплашването
Съгласни сме, не звучи изключително етично. Но става дума не за непосредствено влияние, а по-скоро за странични фактори, които могат да накарат човек да бъде нащрек на подсъзнателно равнище. Конкретен образец тук е едно проучване, основаващо се на реакцията на пресичащи улица хора — на отсрещната й страна стоял човек и ги пресрещал с молба да попълнят анкета. Ако по време на пресичането хората чуели полицейска свирка, постоянно се съгласявали да изгубят малко време и да попълнят анкетата. Обяснението е, че когнитивните им запаси в подобен миг били заети с мисли за евентуална заплаха и единствено дребна част от мозъка оценявала отправената молба.
Какво давате?
Когато се пробвате да пандизите договорка, или да договорите взаимноизгодно съдействие, фокусирайте се основно върху това какво ще получи вашият сътрудник, а не какво ще даде. Да речем, че продавате автомобил. Правилната тактичност е „ Давам ти тази кола за 1000 евро ”, а не „ Искам 1000 евро за тази кола! ”. По тази метод ще накарате отсрещната страна да свикне с мисълта за стоката, която към момента не е купил — няма да му е елементарно да се раздели с нея.
Съществителни и сказуеми
Проведено неотдавна проучване от социологическия институт Прат открива, че даже строго избраните способи на изграждане на фрази може да подбуден хората към дейности и решения. Изследването почива на анкета, в която били заложени два въпроса: „ Ще ходите ли на следващия ден на изборите? ” и „ Ще станете ли гласоподавател на следващия ден? ”
На втората дефиниция, участниците в допитването реагирали позитивно два пъти по-често, спрямо първата, движени евентуално от потребността да принадлежат към социума. Съществителното „ гласоподавател ” ускорява вътрешната еднаквост в качеството на член на избрана група, споделят учените и горещо предлагат да се възползваме от тази специфичност в ежедневното другарство.
Техниката на заплашването
Съгласни сме, не звучи изключително етично. Но става дума не за непосредствено влияние, а по-скоро за странични фактори, които могат да накарат човек да бъде нащрек на подсъзнателно равнище. Конкретен образец тук е едно проучване, основаващо се на реакцията на пресичащи улица хора — на отсрещната й страна стоял човек и ги пресрещал с молба да попълнят анкета. Ако по време на пресичането хората чуели полицейска свирка, постоянно се съгласявали да изгубят малко време и да попълнят анкетата. Обяснението е, че когнитивните им запаси в подобен миг били заети с мисли за евентуална заплаха и единствено дребна част от мозъка оценявала отправената молба.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ