Кръстова гора и силата на вярата
Има доста места в света, за които хората имат вяра, че са специфични, енергийни, лечебни. Ако ги посетим, изключително в избрани дни и празници, ще се преродим, излекуваме от неизлечима болест, ще придобием здраве, шанс, мощ. Дали в действителност едно географско място може да ни „ зареди “ или всичко е плод на нашата религия, надали някой може да каже сигурно. Такова известно и посещавано място в България е Кръстова гора, трансформирало се в прочут поклоннически център. Особено доста поклонници се събират на, защото на 14 септември се отбелязва църковния празник " Въздвижение на Светия кръст Господен " - той е един от четирите дни в година, в който съгласно православната вяра се прави поклонение.
Кръстова гора е околност в община Лъки, Родопите, на която е издигнат манастирският комплекс „ Св.Троица “. Според легендата на това място се е съхранявала част от кръста, на който е разпънат Исус.
През 1933 г в село Борово идва Йордан Дрянков, извънредно почтен, непретенциозен и набожен човек. Той имал дарбата да получава видения „ свише “. Под формата на такова привидение научава историята на Христовия кръст и дългия му път до Кръстовия връх. Ето и легендата за кръста.
Елена, майката на император Константин, построява възвишен храм на Голготския рид. Когато стартират да копаят, служащите намират основите на трите кръста – на Исус и на двамата разбойници. Никой не можел да познае кой от трите е Христовият кръст. През това време минавала погребална върволица. Елена допряла два от кръстовете до ковчега и нищо не се случило. Но когато доближила да ковчега третия кръст станало знамение, мъртвецът се съживил и станал. Всички присъстващи се втурнали да целуват Христовия кръст. От всички краища на света почнали да се стичат християни да допрян свещения кръст. В древността напредването е ставало мъчно, по тази причина християни решили да разделят кръста на три елементи, с цел да могат повече хора да стигат по-лесно до него. Парчета от кръста били занесени в Рим, Йерусалим и Константинопол. Руски цар /на който не е посочено името/ знаел, че част от кръста е в Истанбул в съкровищницата на султана. Той изпратил пратеници с богати дарове, които да дадат на султана и в подмяна да не вземат нищо друго, а единствено дървения кръст от съкровищницата. Така и станало. Пратениците получили кръста. Когато майката на султана схванала какво е дал синът й, доста се ядосала и го предиздвикала да изпрати хора, които да си върнат кръста назад. Любопитен факт е, че огромна част от дамите в Османската империя били християнки, което изяснява това, че султанската майка е знаела за силата на кръста. Хората на султана не могли да намерят съветските пратеници, които се насочили към Кръстовия връх, където и тогава имало манастир. Руснаците оставили на монасите кръста и се върнали в Русия с вярата, че един ден ще се върнат да си го вземат. Манастирът бил опустошен от турци, а монасите избити. Преди това те съумели да скрият кръста в подземно укритие.
Ето това привидение получил Йордан в Борово, както и обръщение да сложи на върха огромен железен кръст, който да сочи мястото, където има парченце от Христовия кръст. Йордан се явил пред цар Борит Трети и му разказал за видението си. През това време при царя бил подполковник Величков, който споделил, че на него Бог му разкрил по какъв начин да наподобява металния кръст. Разходите по 66-килограмовия кръст се поделили сред подполковника и Борис Трети.
През 1936 г бил донесен металният кръст от Йордано и подполковник Величков на Кръстов връх. По време на водосвета на менчето със светена вода кацнал бял гълъб и литнал към западните възвишения на върха. Йордан посочил гълъба и споделил на събралите се хора, че би трябвало да го последват, тъй като той ще им покаже къде се е намирало остарялото манастирско аязмо. Гълъбът кацнал на една канара, в долната част на която бликнала вода. Тъжна е ориста на Йордан. Той е затворен в Ловешкия лагер, където умира, откакто го закопават жив в пръстта.
През 1956 г на Кръстова гора е издигнат манастирът „ Св.Троица “ върху елементи от непокътнати остатъци от по-стар действителен тук манастир. По-популярно става това място чак, когато през 1995 г е издигната църквата „ Покров на Пресвета Богородица “.
Днес на това място се стичат хора от цялата страна, които имат вяра, че ще получат излекуване на заболяванията, утешение на душите, повече мощ и шанс. Популярно е вярването, че в случай че се пренощува в навечерието на Кръстов ден /14 септември/ навън, болните ще бъдат излекувани от болежките си. Хората имат вяра, че на камъчетата на Кръстовия връх има изобразени кръстове, които носят шанс.
Дали всичко това е легенда или има парченце истина, надали може да се каже. Факт е, че хиляди хора посещават това място всяка година, водени от вярата за здраве, шанс и излекуване. Може би, точно мощната религия е тази, която прави това кътче в Родопите особено и заредено с доста положителна сила.
Кръстова гора е околност в община Лъки, Родопите, на която е издигнат манастирският комплекс „ Св.Троица “. Според легендата на това място се е съхранявала част от кръста, на който е разпънат Исус.
През 1933 г в село Борово идва Йордан Дрянков, извънредно почтен, непретенциозен и набожен човек. Той имал дарбата да получава видения „ свише “. Под формата на такова привидение научава историята на Христовия кръст и дългия му път до Кръстовия връх. Ето и легендата за кръста. Елена, майката на император Константин, построява възвишен храм на Голготския рид. Когато стартират да копаят, служащите намират основите на трите кръста – на Исус и на двамата разбойници. Никой не можел да познае кой от трите е Христовият кръст. През това време минавала погребална върволица. Елена допряла два от кръстовете до ковчега и нищо не се случило. Но когато доближила да ковчега третия кръст станало знамение, мъртвецът се съживил и станал. Всички присъстващи се втурнали да целуват Христовия кръст. От всички краища на света почнали да се стичат християни да допрян свещения кръст. В древността напредването е ставало мъчно, по тази причина християни решили да разделят кръста на три елементи, с цел да могат повече хора да стигат по-лесно до него. Парчета от кръста били занесени в Рим, Йерусалим и Константинопол. Руски цар /на който не е посочено името/ знаел, че част от кръста е в Истанбул в съкровищницата на султана. Той изпратил пратеници с богати дарове, които да дадат на султана и в подмяна да не вземат нищо друго, а единствено дървения кръст от съкровищницата. Така и станало. Пратениците получили кръста. Когато майката на султана схванала какво е дал синът й, доста се ядосала и го предиздвикала да изпрати хора, които да си върнат кръста назад. Любопитен факт е, че огромна част от дамите в Османската империя били християнки, което изяснява това, че султанската майка е знаела за силата на кръста. Хората на султана не могли да намерят съветските пратеници, които се насочили към Кръстовия връх, където и тогава имало манастир. Руснаците оставили на монасите кръста и се върнали в Русия с вярата, че един ден ще се върнат да си го вземат. Манастирът бил опустошен от турци, а монасите избити. Преди това те съумели да скрият кръста в подземно укритие.
Ето това привидение получил Йордан в Борово, както и обръщение да сложи на върха огромен железен кръст, който да сочи мястото, където има парченце от Христовия кръст. Йордан се явил пред цар Борит Трети и му разказал за видението си. През това време при царя бил подполковник Величков, който споделил, че на него Бог му разкрил по какъв начин да наподобява металния кръст. Разходите по 66-килограмовия кръст се поделили сред подполковника и Борис Трети.
През 1936 г бил донесен металният кръст от Йордано и подполковник Величков на Кръстов връх. По време на водосвета на менчето със светена вода кацнал бял гълъб и литнал към западните възвишения на върха. Йордан посочил гълъба и споделил на събралите се хора, че би трябвало да го последват, тъй като той ще им покаже къде се е намирало остарялото манастирско аязмо. Гълъбът кацнал на една канара, в долната част на която бликнала вода. Тъжна е ориста на Йордан. Той е затворен в Ловешкия лагер, където умира, откакто го закопават жив в пръстта.
През 1956 г на Кръстова гора е издигнат манастирът „ Св.Троица “ върху елементи от непокътнати остатъци от по-стар действителен тук манастир. По-популярно става това място чак, когато през 1995 г е издигната църквата „ Покров на Пресвета Богородица “.
Днес на това място се стичат хора от цялата страна, които имат вяра, че ще получат излекуване на заболяванията, утешение на душите, повече мощ и шанс. Популярно е вярването, че в случай че се пренощува в навечерието на Кръстов ден /14 септември/ навън, болните ще бъдат излекувани от болежките си. Хората имат вяра, че на камъчетата на Кръстовия връх има изобразени кръстове, които носят шанс.
Дали всичко това е легенда или има парченце истина, надали може да се каже. Факт е, че хиляди хора посещават това място всяка година, водени от вярата за здраве, шанс и излекуване. Може би, точно мощната религия е тази, която прави това кътче в Родопите особено и заредено с доста положителна сила.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ