Най-опасното място за една жена на света
Има места където дамите освен са подтиснати и върху тях оказват принуждение, само че обществото даже им отхвърля правото на еднаквост.
Те не би трябвало да демонстрират лицето си, само че нямат и имена. "Дъщерята на Гул Ахмад ", "Майката на Барялай ", "Жената на Тадж Мохамад " – в извънредно консервативния Афганистан дамата съществува само поради мъжете. Много от тях безусловно биха си отрязали ръката, в сравнение с да я нарекат по име. Вместо това те ѝ споделят "майко на децата ", което звучи като комплимент или по-грубото "домакиньо ". Това не са благи думи, а израз на подчиненото състояние на дамата. Всичко друго е просто немислимо. Името на дамата не се изписва даже върху поканата за нейната женитба и надгробния ѝ камък, написа „ Дойче веле” (Deutsche Welle).
В Индия изнасилиха групово жена за наказване
Изповедта на Мадона: Изнасилиха ме, когато дойдох в Ню Йорк
4 смъртни присъди за груповото обезчестяване в Индия
А който си няма име, не оставя и следи. Дори когато една афганистанска жена извърши нещо удивително, след това се загатва само името на мъжа, на бащата или на сина ѝ.
Всичко това има и противоположна страна, която е още по-ужасна за дамите. Когато една жена стори нещо, което в очите на обществото е скандално или неправилно, тогава пострадала е освен тя – повредено е и името на всички нейни родственици от мъжки пол. Така мъжете работят на несъмнено, като държат дамите затворени, заради страха да не бъдат опозорени от тях.
Честта - "намус ", на един мъж е директна функционалност от достойнството на жена му. Тази традиция идва още от предислямски времена и е позната и в доста други страни в района. Само оня мъж, който сполучливо брани жена си от външни закани, може да се счита за човек с достолепие и чест. Но в случай че не се оправи с тази задача, тогава губи достойнството си и към този момент не може да се счита за същински мъж.
Изгубената чест е ужасно нещо за мъжа и още по-страшно за дамата, която може да бъде осъдена с пердах с камъни, киселина в лицето, отсечени крака, та до ликвидиране - афганистанското общество толерира всички тези "санкции " против дамите. Например в случай че мъжът изневерява, отговорна е дамата, както и за всичко друго.
Срещу тази традиция стачкуват афганистански дами с новата си акция в обществените мрежи. Под хаштага #WhereIsMyName ( "Къде ми е името? ").
Кампанията поддържат хора на изкуството и политици, които споделят свои фотоси. Повечето дами обаче не смеят да разгласяват такива, тъй като ги е боязън от следствията.
Един млад мъж написа: "Аз към този момент съм възрастен човек, а до неотдавна не знаех името на майка си. "
Afghan women want to be called by their names - not their husbands' https://t.co/ECe0tXPhQ5 #WhereIsMyName pic.twitter.com/meK4KntdJM
— BBC World Service (@bbcworldservice) August 3, 2017
Никъде другаде по света дамите не са така потискани, както в Афганистан. Тази страна, където към този момент от десетилетия се водят цивилен войни, е най-опасното място за една жена на земното кълбо. Според някои оценки, над 60% от дамите още на 16-годишна възраст подписват насилствени бракове. Никъде другаде по света броят на самоубийствата измежду дамите не е по-висок от този измежду мъжете.
А преди 15 години НАТО влезе в Афганистан. Оттогава до момента интернационалната общественост даде милиони за поощряване на правата на дамите. Реално обаче измененията са прекомерно малко.
Разбира се и в Афганистан можете да откриете фамилии, които не се прекланят пред тази традиция. Обикновено обаче публичният напън е прекомерно мощен. Афганистанският президент Ашраф Гани постоянно се появява на обществени места с жена си, която е християнка от Ливан.
Много мъже в страната поддържат на думи даването на права на дамите, стига това да не са техните дами.
Истината е, че в случай че някой действително желае да усъвършенства правата на дамите в Афганистан, би трябвало първо да тръгне от лицемерието на мъжете.
Те не би трябвало да демонстрират лицето си, само че нямат и имена. "Дъщерята на Гул Ахмад ", "Майката на Барялай ", "Жената на Тадж Мохамад " – в извънредно консервативния Афганистан дамата съществува само поради мъжете. Много от тях безусловно биха си отрязали ръката, в сравнение с да я нарекат по име. Вместо това те ѝ споделят "майко на децата ", което звучи като комплимент или по-грубото "домакиньо ". Това не са благи думи, а израз на подчиненото състояние на дамата. Всичко друго е просто немислимо. Името на дамата не се изписва даже върху поканата за нейната женитба и надгробния ѝ камък, написа „ Дойче веле” (Deutsche Welle).
В Индия изнасилиха групово жена за наказване
Изповедта на Мадона: Изнасилиха ме, когато дойдох в Ню Йорк
4 смъртни присъди за груповото обезчестяване в Индия
А който си няма име, не оставя и следи. Дори когато една афганистанска жена извърши нещо удивително, след това се загатва само името на мъжа, на бащата или на сина ѝ.
Всичко това има и противоположна страна, която е още по-ужасна за дамите. Когато една жена стори нещо, което в очите на обществото е скандално или неправилно, тогава пострадала е освен тя – повредено е и името на всички нейни родственици от мъжки пол. Така мъжете работят на несъмнено, като държат дамите затворени, заради страха да не бъдат опозорени от тях.
Честта - "намус ", на един мъж е директна функционалност от достойнството на жена му. Тази традиция идва още от предислямски времена и е позната и в доста други страни в района. Само оня мъж, който сполучливо брани жена си от външни закани, може да се счита за човек с достолепие и чест. Но в случай че не се оправи с тази задача, тогава губи достойнството си и към този момент не може да се счита за същински мъж.
Изгубената чест е ужасно нещо за мъжа и още по-страшно за дамата, която може да бъде осъдена с пердах с камъни, киселина в лицето, отсечени крака, та до ликвидиране - афганистанското общество толерира всички тези "санкции " против дамите. Например в случай че мъжът изневерява, отговорна е дамата, както и за всичко друго.
Срещу тази традиция стачкуват афганистански дами с новата си акция в обществените мрежи. Под хаштага #WhereIsMyName ( "Къде ми е името? ").
Кампанията поддържат хора на изкуството и политици, които споделят свои фотоси. Повечето дами обаче не смеят да разгласяват такива, тъй като ги е боязън от следствията.
Един млад мъж написа: "Аз към този момент съм възрастен човек, а до неотдавна не знаех името на майка си. "
Afghan women want to be called by their names - not their husbands' https://t.co/ECe0tXPhQ5 #WhereIsMyName pic.twitter.com/meK4KntdJM
— BBC World Service (@bbcworldservice) August 3, 2017
Никъде другаде по света дамите не са така потискани, както в Афганистан. Тази страна, където към този момент от десетилетия се водят цивилен войни, е най-опасното място за една жена на земното кълбо. Според някои оценки, над 60% от дамите още на 16-годишна възраст подписват насилствени бракове. Никъде другаде по света броят на самоубийствата измежду дамите не е по-висок от този измежду мъжете.
А преди 15 години НАТО влезе в Афганистан. Оттогава до момента интернационалната общественост даде милиони за поощряване на правата на дамите. Реално обаче измененията са прекомерно малко.
Разбира се и в Афганистан можете да откриете фамилии, които не се прекланят пред тази традиция. Обикновено обаче публичният напън е прекомерно мощен. Афганистанският президент Ашраф Гани постоянно се появява на обществени места с жена си, която е християнка от Ливан.
Много мъже в страната поддържат на думи даването на права на дамите, стига това да не са техните дами.
Истината е, че в случай че някой действително желае да усъвършенства правата на дамите в Афганистан, би трябвало първо да тръгне от лицемерието на мъжете.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ