Има ли в Слънчевата система голяма, тъмна девета планета, която

Има ли в Слънчевата система огромна, тъмна девета планета, която се движи някъде надалеч зад орбитата на Нептун?

От 2016 година доста астрономи настояват, че е допустимо да има още една планета, акцентирайки доказателства за огромен гравитационен източник в дълбокото слънчево пространство.

Но нова публикация твърди, че този гравитационен източник не е нищо повече от статистически мираж, разследване от това къде в нощното небе астрономите най-вече насочват своите телескопи.

Първият физически намек за тази хипотетична Планета Девет е група галактически скали с сходни орбити, които наподобяват групирани извънредно близо една до друга. Тези неразбираеми, отдалечени, мъчно забележими обекти се движат в орбита оттатък Нептун и са известни като „ транснептунови обекти “ (TNO).

Тъй като тези студени, дребни светове в далечната външна Слънчева система отразяват толкоз малко слънчева светлина, те са склонни да се смесват с по-яркия декор на звезди и галактики, които заемат вниманието на множеството астрономи, и единствено дребна част от тях са били разпознати и каталогизирани. (Най-известният от тях е намалената планета джудже Плутон, която обикаля релативно покрай Слънцето спрямо доста от своите братовчеди TNO.)

Но през 2016 година астрономите Константин Батигин и Майк Браун от Калифорнийския софтуерен институт видяха, че шест TNO, в това число джуджето планета Седна, имат елипсовидни и „ ексцентрични “ орбити, насочени в една и съща посока.

Ексцентрично тук значи, че техните афелии или най-отдалечените точки са доста по-далеч от Слънцето, в сравнение с техните перихели или най-близките точки до Слънцето. И всичките шест TNO имат афелии от почти една и съща страна на Слънчевата система.

В публикация от 2016 година, оповестена в The Astronomical Journal, Батигин и Браун пишат, че планета с маса към 10 пъти по-голяма от тази на Земята, обикаляща доста по-далеч от Плутон и следвайки дълъг елиптичен път към Слънцето, може да изясни очевидното групиране.

Но в тази нова публикация, оповестена на 12 февруари в базата данни на arXiv, само че към момента не рецензирана, огромна група откриватели допуска, че TNO не са изключително групирани – те просто наподобяват по този метод, според от това, накъде са ориентирани телескопите.

Изследователите взимат извадка от 14 известни „ рискови “ (имащи доста отдалечена орбита, принадлежащи към фамилията обекти, които са оказали най-голямо въздействие върху проучванията за Планета девет) TNO и допускат, че са част от най-вече невидимо по-голямо семейство обекти. След това те проучват какъв брой време са прекарали телескопите, сочейки разнообразни елементи на небето. Те откриват, че рисковите TNO може да наподобяват групирани, само че това е единствено тъй като телескопите са концентрирали вниманието си точно върху тази част от космоса.

Този статистически разбор е сходен на типа инспекции на публичното мнение, които непрекъснато се вършат. Ако изследване на няколкостотин американци откри, че кънтри музиката е желан род от 55% от хората, само че по-късно по-внимателният взор върху данните разкрива, че 40% от интервюираните инцидентно са от Нешвил, социологът може да поправя данните за сметка за обстоятелството, че извадката е била толкоз мощно претеглена към една област на страната. По този метод социологът може да откри, че голямото желание към кънтри музиката изчезва.

Дейв Толен, астроном от Хавайския университет, който търси TNO благодарение на телескопа Subaru на върха на Мауна Кеа в Хавай и който не е взел участие в изследването, сподели, че към момента има прекомерно малко данни, с цел да може някой да прави някакви твърди изводи по отношение на Планета Девет.

„ Имаме класическа обстановка, която бих могъл да опиша като„ статистика на дребните цифри “. Едно изобретение не може да се приведе в сходство с нищо. Две подравнени орбити могат елементарно да бъдат съвпадане. Три подравнени орбити могат да издигнат въпроса, само че сигурно не са задоволително, с цел да са сигурен белег “, споделя Толен.

„ Колко подравнени орбити са ви нужни, преди възможностите да е съвпадане да спаднат до безапелационно дребен брой? И какво съставлява “ подравняване „? Трябва ли те да бъдат в границите на 10 [градуса] една от друга? 30 [градуса]? 90 [градуса]? Моето лично чувство е, че към момента сме в мощно „ сугестивен “ стадий. „

Групирането на TNO допуска, че може да има планета, която ги дърпа, което го прави догадка, която си заслужава да бъде проучена. Но следеното досега клъстериране не е съществено доказателство. Но въпреки това, новото изследване не може да изключи „ Планета девет “, споделя Толен.

Усилията, които се правят сега, доста ще разширят каталога на известните TNO и ще обезпечат по-солидна основа за всевъзможни искания по този въпрос, сподели Толен.

Скот Шепърд, астроном, който учи TNO в Института за просвета Карнеги във Вашингтон, и е един от първите откриватели, който допусна, че огромна планета може да съществува в далечната външна част на Слънчевата система, значително се съгласи с мнението на Толен.

„ Просто нямаме задоволително сигурни отдалечени TNO, с цел да имаме добър статистически мотив за или срещу клъстерирането “, споделя той.

Новият документ подценява някои добре проучени обекти като Седна и споделя, че това прави резултатите по-малко безапелационни, означи Шепърд. И някои от обектите, изследвани при новото изследване, евентуално са повлияни от гравитацията на Нептун, което ги прави неприятни претенденти за проучване на Планета Девет, добави той.

„ Бих споделил, че би трябвало да утроим настоящия размер на извадката от доста отдалечени TNO, с цел да имаме надеждна статистика за ъглите на орбитите на този обект “, сподели Шепард. „ Ако нямате задоволително огромен размер на извадката, даже в случай че нещата са мощно клъстерирани, статистическите данни ще продължат да бъдат в сходство с еднообразно систематизиране, просто тъй като размерът на извадката е прекомерно дребен. “

Кевин Нейпиър, ​​астроном от Мичиганския университет и водещ създател на новата публикация, споделя пред сп. Science, че се съгласява ненапълно със загрижеността по отношение на размера на извадката. Нейпиър споделя пред Science, че статистическата мощност на техните способи е всъщност слаба, единствено с включени 14 обекта и че, когато сензитивната обсерватория „ Вера С. Рубин “ в Чили влезе в мрежа през 2023 година, тя би трябвало да разкрие стотици нови TNO, които могат да осветят малко по-добре въпроса за Планета Девет.