Слабият долар се превръща в проблем за Европа
Има ли такова нещо като прекомерно положително показване и може ли така да бъде разказана траекторията, по която върви еврото? Единната валута нарастна с 5% по отношение на щатския $ от началото на годината, което отразява по-доброто справяне на Европейския съюз с пандемията от коронанвирус, само че и историческото решение да сътвори общ фонд за възобновяване на стопанската система, които включва фискални прехвърляния от богатия Север към доста по-тежко засегнатия Юг, написа Маркъс Ашуърд за Блумбърг.
Доходността по американските държавни скъпи бумаги също падна покрай нулата, приближавайки се до негативните равнища в Еврозоната. Прогнозите за напредък в Съединени американски щати също стартират да наподобяват като тези в Европа. Това са все аргументи вложителите да не поставят всичките си яйца в кошницата на $. Това обаче може да се трансформира в проблем за Европейската централна банка, защото прекомерно мощното евро може да попречи на възобновяване на стопанската система след COVID-19.
Федералният запас имаше тъкмо подобен проблем с прекомерно мощния $ в разгара на грижата, само че американската централна банка съумя да сложи валутата под надзор, като през днешния ден зелените пари показват сравнителна уязвимост. Фед е подготвен да показа нов фискални тласъци и да поправя паричната си политика ако американската стопанска система има потребност от повече поддръжка. Това е проблем за ЕЦБ, която желае да защищити еврото от прекомерно мощно и бързо повишаване.
Европейски Съюз от дълго време се радва на остатък по настоящата сметка, подхранван от динамичния бранш на експорт и относително слабото евро. Тези положителни условия обаче не могат да продължат постоянно. В момента тече конкуренция за възобновяване на икономическата интензивност, при която по-слабата валута може да бъде извънредно потребен инструмент.
Въпреки изказванията за противоположното на ЕЦБ, една от задачите на огромните стратегии за поддръжка на стопанската система е точно установяването на надзор върху валутата. Това е и повода американският президент постоянно да упреква страните, които се употребяват с стратегии за количествено облекчение, за валутни операции (макар че в никакъв случай не го е споменавал, когато Съединени американски щати вършат същото). Чрез изкуственото намаление на доходността по държавните скъпи бумаги с стратегии за изкупуване на облигации, ЕЦБ кара вложителите да търсят други активи, в случай че желаят висока възвращаемост, а това поддържа ниска цената на еврото. Този метод обаче работи единствено в случаите, когато другите централни банки не вършат същото.
Федералният запас на Съединени американски щати и Английската централна банка подкопават напъните на ЕЦБ в тази тенденция, като и двете централни банки понижиха доста главните си лихви и показаха лични стратегии за стимулиране на стопанската система. Това оставя ЕЦБ без явни разновидности за надзор на цената на еврото. Още преди началото на рецесията с ковид ЕЦБ следваше политика на негативни лихви и оперираше огромни стратегии за количествени облекчения. От друга страна Фед и АЦБ могат да си разрешат да понижат още главните си лихви, които не престават да са малко над нулата.
По подигравка на ориста една от главните аргументи вложителите да отбягват еврото – страхът от неналичието на единение и евентуалното раздробяване на блока, бе значително обезвреден от основаването на фонда за възобновяване на стопанската система в размер на 750 милиарда евро. Движението на валутите в последна сметка се управлява и от упованията за напредък, а в това отношение Европа също притегля интерес. Досегашната наклонност американската стопанска система да се възвръща по бързо от европейската сякаш бе опровергана от актуалната рецесия, като някои анализатори даже чакат тя да се обърне изцяло в интерес на Европейски Съюз.
Трудно е да се каже нещо неприятно за метода, по който Европа се оправя с пандемията, само че този триумф може да коства скъпо на насоченият към износа модел, върху който е построена стопанската система на Стария континент. В последна сметка ЕЦБ няма огромна независимост на деяние за ограничение на повишаването на еврото, в случай че доларът продължи да поевтинява.
Доходността по американските държавни скъпи бумаги също падна покрай нулата, приближавайки се до негативните равнища в Еврозоната. Прогнозите за напредък в Съединени американски щати също стартират да наподобяват като тези в Европа. Това са все аргументи вложителите да не поставят всичките си яйца в кошницата на $. Това обаче може да се трансформира в проблем за Европейската централна банка, защото прекомерно мощното евро може да попречи на възобновяване на стопанската система след COVID-19.
Федералният запас имаше тъкмо подобен проблем с прекомерно мощния $ в разгара на грижата, само че американската централна банка съумя да сложи валутата под надзор, като през днешния ден зелените пари показват сравнителна уязвимост. Фед е подготвен да показа нов фискални тласъци и да поправя паричната си политика ако американската стопанска система има потребност от повече поддръжка. Това е проблем за ЕЦБ, която желае да защищити еврото от прекомерно мощно и бързо повишаване.
Европейски Съюз от дълго време се радва на остатък по настоящата сметка, подхранван от динамичния бранш на експорт и относително слабото евро. Тези положителни условия обаче не могат да продължат постоянно. В момента тече конкуренция за възобновяване на икономическата интензивност, при която по-слабата валута може да бъде извънредно потребен инструмент.
Въпреки изказванията за противоположното на ЕЦБ, една от задачите на огромните стратегии за поддръжка на стопанската система е точно установяването на надзор върху валутата. Това е и повода американският президент постоянно да упреква страните, които се употребяват с стратегии за количествено облекчение, за валутни операции (макар че в никакъв случай не го е споменавал, когато Съединени американски щати вършат същото). Чрез изкуственото намаление на доходността по държавните скъпи бумаги с стратегии за изкупуване на облигации, ЕЦБ кара вложителите да търсят други активи, в случай че желаят висока възвращаемост, а това поддържа ниска цената на еврото. Този метод обаче работи единствено в случаите, когато другите централни банки не вършат същото.
Федералният запас на Съединени американски щати и Английската централна банка подкопават напъните на ЕЦБ в тази тенденция, като и двете централни банки понижиха доста главните си лихви и показаха лични стратегии за стимулиране на стопанската система. Това оставя ЕЦБ без явни разновидности за надзор на цената на еврото. Още преди началото на рецесията с ковид ЕЦБ следваше политика на негативни лихви и оперираше огромни стратегии за количествени облекчения. От друга страна Фед и АЦБ могат да си разрешат да понижат още главните си лихви, които не престават да са малко над нулата.
По подигравка на ориста една от главните аргументи вложителите да отбягват еврото – страхът от неналичието на единение и евентуалното раздробяване на блока, бе значително обезвреден от основаването на фонда за възобновяване на стопанската система в размер на 750 милиарда евро. Движението на валутите в последна сметка се управлява и от упованията за напредък, а в това отношение Европа също притегля интерес. Досегашната наклонност американската стопанска система да се възвръща по бързо от европейската сякаш бе опровергана от актуалната рецесия, като някои анализатори даже чакат тя да се обърне изцяло в интерес на Европейски Съюз.
Трудно е да се каже нещо неприятно за метода, по който Европа се оправя с пандемията, само че този триумф може да коства скъпо на насоченият към износа модел, върху който е построена стопанската система на Стария континент. В последна сметка ЕЦБ няма огромна независимост на деяние за ограничение на повишаването на еврото, в случай че доларът продължи да поевтинява.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ