Проф. д-р Николай Радулов пред „Труд“: Митьо Очите от български затвор не се бои
Има ли слепване на проведената престъпност с политиката? „ Разбира се, че има “ – безапелационен е проф. Николай Радулов, който е началник на департамента по национална и интернационална сигурност в Нов български университет. Потърсихме го за коментар след ареста на престъпния престиж Митьо Очите, който Интерпол откри в Истанбул, в компанията на общинския консултант от Българска социалистическа партия Бенчо Бенчев и някогашния народен представител от Движение за права и свободи Несрин Узун.
– И мафията ни не е наред, проф. Радулов. По формулировка в целия свят „ мафията е общуване на незаконните групировки с властта – правосъдна и изпълнителна “. А у нас, в случай че съдим по политиците, задържани в един хотел с Митьо Очите, групировките съжителстват не с властта, а с опозицията.
– И по формулировка, и действително не е допустимо проспериране на която и да било незаконна формация без „ чадър “. Освен, че препират пари посредством възнаграждение на политици и чиновници на специфичните служби и полицията, ръководителите на незаконните структури в последните години замислят и персонално присъединяване във властта – към този момент в общинската. Ето образец: Братя Галеви – общински съветници. Изборите в България са скъпо нещо и всяка партия си търси спонсори, без изключително да се замисля за етичната стойност на сходно финансиране. След изборите, несъмнено, дадените средства би трябвало да се отработят. Организираната престъпност има задоволително пари да спонсорира при изборите и властта, и опозицията. А след изборите тя намира форми за връщане на вложените запаси. Това образува сериозна корупционна среда, за която от Европейски Съюз непрестанно ни подлагат на критика.
– Политиците, задържани с Митьо в Истанбул, бяха пуснати след 24-часов престой в наши килии. И наказателният развой към този момент се води основно по малкия екран. Можете ли да прогнозирате по кое време делото ще стартира и ще завърши в съда с присъди и то неоправдателни?
– Досега имаме задоволително доста задържани, само че и задоволително доста от тях, които са пуснати. Говори се за многотомни каузи и за твърди доказателства, събрани със СРС. Нека забележим какво ще се предложи на съда и ще има ли очевидци, тъй като българското законодателство не насърчава присъди, учредени единствено на СРС.
– Съобщено бе, че очевидци има. И сигурността им е обезпечена.
– Да, обаче при отсрочване на делото е изцяло допустимо част от очевидците да ги обхване амнезия, други да се откажат от показанията си, а трети просто да се споминат. А и нашата правосъдна система не се слави със сигурна отбрана на очевидците, а по-скоро с противоположното.
– Струва ми се, че Митьо Очите ще се завърне скоро в родината, даже и без да изчака в Турция процеса по екстрадицията. Вие по какъв начин мислите – той не би ли предпочел български арест пред турски? Помните ли по какъв начин си ближеше сладоледа на плажа, когато изтърпяваше 4-годишната си присъда за наркотрафик?
– Аз мисля, че Димитър Желязков – Митьо Очите няма да се уплаши изключително от българския затвор. Ако съдим по предходното му престояване в него, можем да чакаме, че той ще бъде образцов пандизчия, ще се самообразова, ще спортува, ще се явява на шампионати, ще ги печели, ще следва отпуска, отмора, болнично лекуване. Това, което не можем да чакаме, е превъзпитание и преустановяване на незаконната активност. Самият затвор предлага благоприятни условия за развиване на тази активност. Като гледаме епизодичните екшъни с „ отклонение “ на пандизчии, можем да кажем, че прочут “престой “ в наш затвор даже няма да затрудни бизнеса на Желязков. Турският затвор е друго нещо, там на Желязков могат да му се случат много неприятни неща. Тук, в случай че получи присъда, може и да се утежни здравословното му положение. Престъпниците си наемат най-хубавите юристи, както се оплакваше един прокурор. Ама въпросът е за качеството на следствието. Нека обвиняването се показва от най-хубавия прокурор, който и да е той.
– Прокурорът Костов, който склони Митьо Очите да се признае за наркобос и да лежи 4 година по съглашение, се славеше като „ най-хубавия “ преди време. Той беше уволнен дисциплинарно, само че съдът го върна в спецпрокуратурата. Може отново да се заеме със остарелия си познайник и наркобизнеса му.
– Този път Желязков, както научаваме, е търсен за присъединяване в група, обвързвана с рекет, изнудване и палежи.
– Собственичка на погребална организация описа, че е изнудвана да заплаща по 100 лева на заравяне и е пострадала от два палежа. На витрината й има лепенка на охранителната компания „ Аркус “, в която Митьо е съветник. Да не би да се е завърнал положителният остарял рекет с лепенките на ВИС и СИК? Или не си е отивал, може би?
– Ами не съм сигурен. Собственичката отхвърляше по малкия екран връзката на Митьо Очите с рекета. Тя поименно разгласи кой дава отговор за отбраната й – беше афектирана, че заплаща, а тези, на които заплаща, не вършат нищо Национална агенция за приходите да не я тревожи. Според мен връзката не е директна. Просто рекетьорите заплащат налог на господаря на престъпността, без да са част от структурата му. Ако се прави паралел с рекета от 90-те години, може да се приказва за някакво сходство, само че на доста по-високо и префинено равнище.
– ВИС и СИК към този момент ги няма, похвали се основният секретар на Министерство на вътрешните работи наскоро. Имало към 400 незаконни групи само…
– Главният секретар твърдеше, че тези 400 незаконни групировки не са формиращи криминогенната конюнктура. От думите му можем да останем с усещане, че са налице няколко групички дребни мошеници. Всъщност, престъпността в целия свят се модернизира – от познатата ни отвесна йерархична конструкция се ориентира към мрежова – без демонстриране на власт, сложна за опознаване и осведомително навлизане. Моделът е на осъвременените през последните 10 година терористични организации. Организираната престъпност доста бързо се реорганизира, когато измененията водят до по-големи облаги и повече сигурност. Нашата проведена престъпност следва „ положителните практики “ и даже, съгласно европейски специалисти, бележи развиване и лидира в европейски мащаб.
– Митьо е началник на група по теорията на основния секретар. Що за група е това, ще чуем занапред в съда. Сега чуваме политическите престрелки по тематиката. Цветанов: „ Гущерът на Българска социалистическа партия да си скъса до дъно опашката! “ Нинова: „ Спойката на пари и политика е присъща за целия преход, а не за една партия! “ Вашият коментар?
– Естествено е около такава престъпна история да се водят политически диалози и престрелки. Същността е в несъстоятелността на властта да даде на жителите сигурност и в неумението на опозицията да води дебата по този начин, че да получи политически и морални дивиденти. Наистина симбиозата сред престъпност, пари и власт е емблема на прехода. Но това е развой, преминат от всяка разрастваща се страна. Спомнете си сухия режим и насъбраните от контрабанда на алкохол положения на редица американски политици – на клана Кенеди, да вземем за пример. Цветанов може да прави каквито си желае изявления, само че когато става дума за противоречиви предприемачи, свързани с неговата партия, внезапно не помни за познанствата си с тях.
– Обърнете внимание на Бенчо Бенчев – притежателят на 40% от компания „ Аркус “, в която Митьо е съветник. Той е „ зрънчо “, милионер, благополучен притежател на ролс ройс, благословен жител на дворец в Кошарица, общителен хазаин на всички министър председатели и държавни глави, както самичък декларира, почитател на Бойко, който назовава „ мъжага “. Избран е с преференции за общински консултант от гражданската квота на Българска социалистическа партия, препоръчан е от пенсионерски съюзи с претекст, че „ е великодушен и радушен “. Станал е зам.-шеф на общинарите с гласовете на всички партии. Чий избор е той? На мафията? На остарялото потомство?
– Той е избор на тези, които спонсорира, и с които има общ бизнес. Публична загадка е, че на локални избори всички партии обезпечават избираеми места в листите си на едри спонсори – персонално на тях или на техни представители. Фирма „ Аркус “ се свързва със Златомир Иванов – Баретата и Желязков. Присъствието на общински консултант в нея несъмнено приказва за обвързаности и корупция на локално равнище.
– Безуспешни са опитите на репортерите да интервюират сътрудниците на Бенчев от общинския парламент. Канят общинари от всички партии, само че единствено един се озова – един от Българска социалистическа партия, който го прикани да подаде оставка. Останалите декларират, че са в положителни връзки с Бенчев и отхвърлят коментар.
– Явно, общинарите са прекомерно оплетени в общ бизнес. А и без значение от случилото се, надали бизнесът на Бенчев ще пострада за това, че се познава от близко с Митьо Очите. Туристическият бизнес допуска доста свързани с него и с политиците лица, а по Южното Черноморие Очите е босът на престъпността.
– Как тълкувате думите на зам.-главния прокурор Гешев, че Митьо, за разлика от други, няма репутационен проблем да се яви в съда на дело? То било даже „ репутационен плюс “ за него.
– Трудно е да се долови смисълът. Гамата на пояснение може да се разтегне от заплашителна до успокоителна. От това, че Желязков ще се яви на делото и няма да има проблеми – до това, че в пандиза е като вкъщи си и даже затворническата защита го пази.
– Твърди се, че политическите трагикомедии по проблема с Митьо са нездравословни. Но съгласно мен е потребно да се дърпа завесата… А съгласно вас за какво режисьорите дават основна роля на Бенчев, а на Узун – второстепенна?
– Когато опрат до политика, нещата излизат от рамките на естественото. Всяка страна упреква другата, а смята себе си за честен съдник. Ако жителите се вгледат деликатно, ще видят че, политиците от другите цветове са като братя близнаци – с разтеглива съвест и морал, търсене на недостатъци у съперниците и безрезервно отношение към своите. Колкото повече такива случаи станат обществено известни, толкоз повече гласоподавателите ще са по-внимателни, като пускат бюлетината.
– А за какво Министерство на вътрешните работи си мълчи? Говори прокуратурата. Тя поема репутационния риск. Не от през вчерашния ден и освен за Митьо Очите. За всички знакови арести и каузи. Дали това е обица на ухото от присъдите Страсбург за бъбривите акции на министър Цветанов? – Дупета, Октоподи, Медузи, Дедесари… – още плащаме за тях.
– Като че в последната година самодейността в саморекламата мина от Министерство на вътрешните работи в прокуратурата. Макар че и натрапчивото подстрекателство от страна на Министерство на вътрешните работи, че се оправя все по-добре и по-добре с престъпността, е задоволително. Това подстрекателство не довежда утешение, а по-скоро разбиране, че хората са оставени сами да се грижат за себе си и сигурността си. По създание работата на Министерство на вътрешните работи е да основава гражданска сигурност, а не да се хвали. На количеството на хвалбите и присъдите от Страсбург безспорно оказват въздействие.
– Продължителните полицейски митинги против неприятните условия за работа внезапно стопираха. Дали 100-те млн. лева, които министър председателят даде на Министерство на вътрешните работи на старта на европредседателството, задоволиха всички потребности на служителите на реда? Или властта опитоми бунтовните синдикати?
– Убеден съм, че още веднъж предстоят безредици на полицейски чиновници. Некомпетентно ръководство, партизанщината при раздаването на постове, партийните квоти – всичко това не способства за повишение на успеваемостта на работата в Министерство на вътрешните работи. Полицейските чиновници го знаят и не са съгласни, когато управлението ги упреква, че се интересуват единствено от заплатите, а не и от работата си. Те непрестанно приказват за отвратителните условия на труд и безхаберните разпоредби на началниците си. Но не могат да формулират в профсъюзни претенции управническата непросветеност и връзкарството, тъй като върху тях ще се изсипят обвинявания за партийни пристрастия и политическо въздействие. Твърдението на Световната банка за високите заплати на българските служители на реда е безогледно. То е направено по отношение на междинната работна заплата, само че не визира огромния размер ексклузивен труд, съвсем безвъзмезден, нито пък ниското качеството на живот на елементарния служител на реда с неговото възнаграждение. Затишието е моментно и е обвързвано с желанието на служителите на реда за наред европредседателство. Противоречията не са преодолени и евентуално още веднъж ще се изострят през есента.
Нашият посетител
Николай Радулов е роден на 13 януари 1956 година Магистър по ръководство на публичния ред и сигурност от Академията на Министерство на вътрешните работи (1981). Доктор по философия от ВА “Г. С. Раковски ” (1992). Специализирал в Института за транспортна сигурност на Оклахома и Ноу-Хау фонда за демократични практики в Лондон. Експерт в Министерство на вътрешните работи, Столична дирекция на вътрешните работи, ЦСБОП и НСС (1981-1994), Туристспортбанк (1994-1995) и Народното събрание (1995-1997). Зам.-министър, секретар на Министерство на вътрешните работи (1997-1999). Съветник на президента (1999-2003). Член на борда на шефовете на “Егида ” (2004-2006). Преподавател в УниБИТ (2009-2011). Главен помощник, доцент и професор в Нов български университет (2010-2018).
– И мафията ни не е наред, проф. Радулов. По формулировка в целия свят „ мафията е общуване на незаконните групировки с властта – правосъдна и изпълнителна “. А у нас, в случай че съдим по политиците, задържани в един хотел с Митьо Очите, групировките съжителстват не с властта, а с опозицията.
– И по формулировка, и действително не е допустимо проспериране на която и да било незаконна формация без „ чадър “. Освен, че препират пари посредством възнаграждение на политици и чиновници на специфичните служби и полицията, ръководителите на незаконните структури в последните години замислят и персонално присъединяване във властта – към този момент в общинската. Ето образец: Братя Галеви – общински съветници. Изборите в България са скъпо нещо и всяка партия си търси спонсори, без изключително да се замисля за етичната стойност на сходно финансиране. След изборите, несъмнено, дадените средства би трябвало да се отработят. Организираната престъпност има задоволително пари да спонсорира при изборите и властта, и опозицията. А след изборите тя намира форми за връщане на вложените запаси. Това образува сериозна корупционна среда, за която от Европейски Съюз непрестанно ни подлагат на критика.
– Политиците, задържани с Митьо в Истанбул, бяха пуснати след 24-часов престой в наши килии. И наказателният развой към този момент се води основно по малкия екран. Можете ли да прогнозирате по кое време делото ще стартира и ще завърши в съда с присъди и то неоправдателни?
– Досега имаме задоволително доста задържани, само че и задоволително доста от тях, които са пуснати. Говори се за многотомни каузи и за твърди доказателства, събрани със СРС. Нека забележим какво ще се предложи на съда и ще има ли очевидци, тъй като българското законодателство не насърчава присъди, учредени единствено на СРС.
– Съобщено бе, че очевидци има. И сигурността им е обезпечена.
– Да, обаче при отсрочване на делото е изцяло допустимо част от очевидците да ги обхване амнезия, други да се откажат от показанията си, а трети просто да се споминат. А и нашата правосъдна система не се слави със сигурна отбрана на очевидците, а по-скоро с противоположното.
– Струва ми се, че Митьо Очите ще се завърне скоро в родината, даже и без да изчака в Турция процеса по екстрадицията. Вие по какъв начин мислите – той не би ли предпочел български арест пред турски? Помните ли по какъв начин си ближеше сладоледа на плажа, когато изтърпяваше 4-годишната си присъда за наркотрафик?
– Аз мисля, че Димитър Желязков – Митьо Очите няма да се уплаши изключително от българския затвор. Ако съдим по предходното му престояване в него, можем да чакаме, че той ще бъде образцов пандизчия, ще се самообразова, ще спортува, ще се явява на шампионати, ще ги печели, ще следва отпуска, отмора, болнично лекуване. Това, което не можем да чакаме, е превъзпитание и преустановяване на незаконната активност. Самият затвор предлага благоприятни условия за развиване на тази активност. Като гледаме епизодичните екшъни с „ отклонение “ на пандизчии, можем да кажем, че прочут “престой “ в наш затвор даже няма да затрудни бизнеса на Желязков. Турският затвор е друго нещо, там на Желязков могат да му се случат много неприятни неща. Тук, в случай че получи присъда, може и да се утежни здравословното му положение. Престъпниците си наемат най-хубавите юристи, както се оплакваше един прокурор. Ама въпросът е за качеството на следствието. Нека обвиняването се показва от най-хубавия прокурор, който и да е той.
– Прокурорът Костов, който склони Митьо Очите да се признае за наркобос и да лежи 4 година по съглашение, се славеше като „ най-хубавия “ преди време. Той беше уволнен дисциплинарно, само че съдът го върна в спецпрокуратурата. Може отново да се заеме със остарелия си познайник и наркобизнеса му.
– Този път Желязков, както научаваме, е търсен за присъединяване в група, обвързвана с рекет, изнудване и палежи.
– Собственичка на погребална организация описа, че е изнудвана да заплаща по 100 лева на заравяне и е пострадала от два палежа. На витрината й има лепенка на охранителната компания „ Аркус “, в която Митьо е съветник. Да не би да се е завърнал положителният остарял рекет с лепенките на ВИС и СИК? Или не си е отивал, може би?
– Ами не съм сигурен. Собственичката отхвърляше по малкия екран връзката на Митьо Очите с рекета. Тя поименно разгласи кой дава отговор за отбраната й – беше афектирана, че заплаща, а тези, на които заплаща, не вършат нищо Национална агенция за приходите да не я тревожи. Според мен връзката не е директна. Просто рекетьорите заплащат налог на господаря на престъпността, без да са част от структурата му. Ако се прави паралел с рекета от 90-те години, може да се приказва за някакво сходство, само че на доста по-високо и префинено равнище.
– ВИС и СИК към този момент ги няма, похвали се основният секретар на Министерство на вътрешните работи наскоро. Имало към 400 незаконни групи само…
– Главният секретар твърдеше, че тези 400 незаконни групировки не са формиращи криминогенната конюнктура. От думите му можем да останем с усещане, че са налице няколко групички дребни мошеници. Всъщност, престъпността в целия свят се модернизира – от познатата ни отвесна йерархична конструкция се ориентира към мрежова – без демонстриране на власт, сложна за опознаване и осведомително навлизане. Моделът е на осъвременените през последните 10 година терористични организации. Организираната престъпност доста бързо се реорганизира, когато измененията водят до по-големи облаги и повече сигурност. Нашата проведена престъпност следва „ положителните практики “ и даже, съгласно европейски специалисти, бележи развиване и лидира в европейски мащаб.
– Митьо е началник на група по теорията на основния секретар. Що за група е това, ще чуем занапред в съда. Сега чуваме политическите престрелки по тематиката. Цветанов: „ Гущерът на Българска социалистическа партия да си скъса до дъно опашката! “ Нинова: „ Спойката на пари и политика е присъща за целия преход, а не за една партия! “ Вашият коментар?
– Естествено е около такава престъпна история да се водят политически диалози и престрелки. Същността е в несъстоятелността на властта да даде на жителите сигурност и в неумението на опозицията да води дебата по този начин, че да получи политически и морални дивиденти. Наистина симбиозата сред престъпност, пари и власт е емблема на прехода. Но това е развой, преминат от всяка разрастваща се страна. Спомнете си сухия режим и насъбраните от контрабанда на алкохол положения на редица американски политици – на клана Кенеди, да вземем за пример. Цветанов може да прави каквито си желае изявления, само че когато става дума за противоречиви предприемачи, свързани с неговата партия, внезапно не помни за познанствата си с тях.
– Обърнете внимание на Бенчо Бенчев – притежателят на 40% от компания „ Аркус “, в която Митьо е съветник. Той е „ зрънчо “, милионер, благополучен притежател на ролс ройс, благословен жител на дворец в Кошарица, общителен хазаин на всички министър председатели и държавни глави, както самичък декларира, почитател на Бойко, който назовава „ мъжага “. Избран е с преференции за общински консултант от гражданската квота на Българска социалистическа партия, препоръчан е от пенсионерски съюзи с претекст, че „ е великодушен и радушен “. Станал е зам.-шеф на общинарите с гласовете на всички партии. Чий избор е той? На мафията? На остарялото потомство?
– Той е избор на тези, които спонсорира, и с които има общ бизнес. Публична загадка е, че на локални избори всички партии обезпечават избираеми места в листите си на едри спонсори – персонално на тях или на техни представители. Фирма „ Аркус “ се свързва със Златомир Иванов – Баретата и Желязков. Присъствието на общински консултант в нея несъмнено приказва за обвързаности и корупция на локално равнище.
– Безуспешни са опитите на репортерите да интервюират сътрудниците на Бенчев от общинския парламент. Канят общинари от всички партии, само че единствено един се озова – един от Българска социалистическа партия, който го прикани да подаде оставка. Останалите декларират, че са в положителни връзки с Бенчев и отхвърлят коментар.
– Явно, общинарите са прекомерно оплетени в общ бизнес. А и без значение от случилото се, надали бизнесът на Бенчев ще пострада за това, че се познава от близко с Митьо Очите. Туристическият бизнес допуска доста свързани с него и с политиците лица, а по Южното Черноморие Очите е босът на престъпността.
– Как тълкувате думите на зам.-главния прокурор Гешев, че Митьо, за разлика от други, няма репутационен проблем да се яви в съда на дело? То било даже „ репутационен плюс “ за него.
– Трудно е да се долови смисълът. Гамата на пояснение може да се разтегне от заплашителна до успокоителна. От това, че Желязков ще се яви на делото и няма да има проблеми – до това, че в пандиза е като вкъщи си и даже затворническата защита го пази.
– Твърди се, че политическите трагикомедии по проблема с Митьо са нездравословни. Но съгласно мен е потребно да се дърпа завесата… А съгласно вас за какво режисьорите дават основна роля на Бенчев, а на Узун – второстепенна?
– Когато опрат до политика, нещата излизат от рамките на естественото. Всяка страна упреква другата, а смята себе си за честен съдник. Ако жителите се вгледат деликатно, ще видят че, политиците от другите цветове са като братя близнаци – с разтеглива съвест и морал, търсене на недостатъци у съперниците и безрезервно отношение към своите. Колкото повече такива случаи станат обществено известни, толкоз повече гласоподавателите ще са по-внимателни, като пускат бюлетината.
– А за какво Министерство на вътрешните работи си мълчи? Говори прокуратурата. Тя поема репутационния риск. Не от през вчерашния ден и освен за Митьо Очите. За всички знакови арести и каузи. Дали това е обица на ухото от присъдите Страсбург за бъбривите акции на министър Цветанов? – Дупета, Октоподи, Медузи, Дедесари… – още плащаме за тях.
– Като че в последната година самодейността в саморекламата мина от Министерство на вътрешните работи в прокуратурата. Макар че и натрапчивото подстрекателство от страна на Министерство на вътрешните работи, че се оправя все по-добре и по-добре с престъпността, е задоволително. Това подстрекателство не довежда утешение, а по-скоро разбиране, че хората са оставени сами да се грижат за себе си и сигурността си. По създание работата на Министерство на вътрешните работи е да основава гражданска сигурност, а не да се хвали. На количеството на хвалбите и присъдите от Страсбург безспорно оказват въздействие.
– Продължителните полицейски митинги против неприятните условия за работа внезапно стопираха. Дали 100-те млн. лева, които министър председателят даде на Министерство на вътрешните работи на старта на европредседателството, задоволиха всички потребности на служителите на реда? Или властта опитоми бунтовните синдикати?
– Убеден съм, че още веднъж предстоят безредици на полицейски чиновници. Некомпетентно ръководство, партизанщината при раздаването на постове, партийните квоти – всичко това не способства за повишение на успеваемостта на работата в Министерство на вътрешните работи. Полицейските чиновници го знаят и не са съгласни, когато управлението ги упреква, че се интересуват единствено от заплатите, а не и от работата си. Те непрестанно приказват за отвратителните условия на труд и безхаберните разпоредби на началниците си. Но не могат да формулират в профсъюзни претенции управническата непросветеност и връзкарството, тъй като върху тях ще се изсипят обвинявания за партийни пристрастия и политическо въздействие. Твърдението на Световната банка за високите заплати на българските служители на реда е безогледно. То е направено по отношение на междинната работна заплата, само че не визира огромния размер ексклузивен труд, съвсем безвъзмезден, нито пък ниското качеството на живот на елементарния служител на реда с неговото възнаграждение. Затишието е моментно и е обвързвано с желанието на служителите на реда за наред европредседателство. Противоречията не са преодолени и евентуално още веднъж ще се изострят през есента.
Нашият посетител
Николай Радулов е роден на 13 януари 1956 година Магистър по ръководство на публичния ред и сигурност от Академията на Министерство на вътрешните работи (1981). Доктор по философия от ВА “Г. С. Раковски ” (1992). Специализирал в Института за транспортна сигурност на Оклахома и Ноу-Хау фонда за демократични практики в Лондон. Експерт в Министерство на вътрешните работи, Столична дирекция на вътрешните работи, ЦСБОП и НСС (1981-1994), Туристспортбанк (1994-1995) и Народното събрание (1995-1997). Зам.-министър, секретар на Министерство на вътрешните работи (1997-1999). Съветник на президента (1999-2003). Член на борда на шефовете на “Егида ” (2004-2006). Преподавател в УниБИТ (2009-2011). Главен помощник, доцент и професор в Нов български университет (2010-2018).
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ