Има ли риск за съществуването на България?След 32-годишен преход –

Има ли риск за съществуването на България?

След 32-годишен преход – време, през което като че ли знаехме накъде се движим, през днешния ден България още веднъж е разкъсвана по оста Изток или Запад.

Страната ни през миналите години направи два основни избора и се причисли първо към НАТО (2004), а три години по-късно – и към Европейския съюз (2007).

До 2014, когато Русия анексира Крим, и до 2015, когато Европа бе залята от бежанската вълна, хоризонтът пред Стария континент изглеждаше слънчев. От обществения спор тревожни въпроси за бъдещето отсъстваха.
Двете събития обаче последователно започнаха да постановат разнообразни гледни/опорни точки, а военната интервенция на Русия в Украйна - да прекатурва света.
България, обичайно свързвана с Изтока, макар съюзническата си обязаност със Запада, претърпява земетресения.
Политическият хайлайф е безусловно раздвоен по основните тематики, които засягат ролята, присъединяване и позициите на България, свързани с разгарящия се спор.
Предишното Народно заседание одобри политическа декларация, с която поддържа Киев и осъди дейностите на Москва. Сегашното гласоподава военна помощ за Украйна.
Рисковете от прерастването на локалния спор в световен стават все по-плътни, въпросите пред елита – съответни и комплицирани.
Общественото мнение е на двата полюса, причините се плъзгат по злободневната изразителност.

В този, без пресилване, исторически миг България не разполага с дълготрайна тактика, която разиграва разнообразни сюжети за бъдещето и проектира върху тях националните ни ползи. Ако това бе факт, позициите евентуално щяха да са лишени от сегашната конфликтност и драматизъм.

През призмата на вероятните развития и националните ползи на България „ Епицентър “ стартира серия от изявленията и търсене на позиции към един главен въпрос: има ли риск за съществуването на България и по какъв начин те биха могли да се проявят в идващите няколко десетилетия. Питането може да се формулира и по този начин: краят на историята не пристигна, само че може ли да пристигна краят на нашата страна?
Предлагаме ви позицията и разбор на настоящите процеси на проф. Георги Карасимеонов, някогашен началник на катедра „ Политология “ в Софийския университет „ Св. Кл. Охридски ”. Доктор по право и лекар на философските науки.

- Проф. Карасимеонов, кои бяха главните неточности на по този начин наречения преход, които ни доведоха до положение на политическа невъзможност, обществени разочарования и даже опасност за съществуването на българската народна власт?

- Трябва да се върнем към началото на прехода и да забележим кои са водещите фактори, които оказаха въздействие върху неговото развиване. Бих откроил два от тях, които се отразяват върху обществото ни и в наши дни.
Първият е едва гражданско общество. У нас нямаше и авторитетно дисидентско придвижване за разлика от централно-европейските страни като Чехия, Полша и Унгария.

Вторият фактор е превъзходството на комунистическата партия и нейната номенклатура върху цялостния политически развой и изключително въздействието й върху икономическата сфера и политическите институции.
Основната цел, която имаше някогашната комунистическа партия, преименувала се на социалистическа, беше трансформацията на политическата й власт в икономическа.
Бившите комунисти сътвориха новите „ капиталисти “, най-точно казано - псевдокапиталисти. Те желаеха да получат надзор върху новите политически институции, свързани с признатата Конституция, и изключително върху политическите партии.

И защото нямаше достоверни капиталисти, те се сътвориха от партийната номенклатура и от силовите структури. С течение на времето се трансфораха в мафиотски групировки, които силово постановиха своята воля върху политическия и икономическия развой. Те не изграждаха нова стопанска система и нова страна, а по-скоро ограбваха остарялата социалистическа страна, откъдето натрупваха своето благосъстояние.
Това не бяха предприемчиви капиталисти, а назначени от комунистическата върхушка, които разрушаваха страната, а не я изграждаха по този начин, както наблюдавахме, че се случва в страните от Централна Европа.
 
Тук действителна грижа за народа и страната нямаше. Имаше отстояване на личните ползи и тези на другарските кръгове.
С течение на времето тези групировки ставаха все по-силни и авторитетни, като върховия миг пристигна с ръководството на ГЕРБ.

- Наблюдавате политическите процеси от години. Помните ли по-тежка и продължителна политическа рецесия от сегашната? Къде ще ни изведе тя?

- Помня дълбоката политическа рецесия от 1996-1997 година, която стартира при ръководството на Виденов. Тя беше изключително тежка, тъй като беше съпроводена от икономическа рецесия – срина се икономическата и банковата система и това съществено засегна голямата маса от българските жители. Заради този аспект тогавашната рецесия беше по-тежка.

Разликата е, че в този момент имаме рецесия в политическата и партийната система, която трае прекомерно дълго – към този момент две години, и в случай че продължи още, може да докара и до съществени стопански последствия.

- Темата за приемането ни в Шенген излезе доста напред тези дни и ще продължава да участва в обществения спор. Има ли съгласно Вас риск трайно да останем в периферията на Европа и къде са аргументите за своеобразното неуважение, с което се сблъсква България?

- Чувствителна е тематиката за Шенген. Не е прелестно, че не ни одобриха, само че е явно, че за някои страни, като Нидерландия да вземем за пример, с изключение на техническата подготвеност имат значение и правовата страна, корупцията, отбраната на гражданските ползи.
Струва ми се, че Хага показва официално мненията и на други страни за ситуацията в България.
Нека не считаме, че посолствата на европейските страни не наблюдават обстановката у нас. Те добре виждат корупционните практики, това ги тормози и на тази основа взимат своите решения за Шенген.
Смятам въпреки всичко, че вероятно следващата година ще бъдем признати, изключително в случай че Народното събрание одобри антикорупционните закони и проведем правосъдна промяна. Но не трябва да подценяваме позициите на нидерландския министър председател. Ще бъде изключително неприятно за нас в случай че ни отделят от Румъния.

- Друга тематика, която пронизва политическия спор, е за пълномощията и упоритостите на президента, за концепцията да сменим формата на ръководство и да станем президентска република. В дейностите на президента различавате ли сходни упоритости?

- Нека кажа ясно, че на никое място в Европа няма президентска република от вида на американската. В Европа има полупрезидентски републики, като най-добре позната е тази във Франция. Става дума за засилени пълномощия на президента, изключително в областта на изпълнителната власт.

Дори и полупрезидентската република обаче крие опасности, когато става дума за слаби демокрации и едва гражданско общество. При сходни феномени доста по-ярко се изявяват властнически трендове, изключително в случай че самият президент е с такива настройки.
В България, макар слабостите на настоящия модел, е по-добре да запазим парламентарната република, защото тя защищава повече от промяна на политическата власт в властническа.

- Защо толкоз настойчиво се стартира обаче концепцията за промяна на формата на ръководство?

- Ясно е за какво. От две години следим слабостта на политическите водачи и на политическите партии, някои от които бързо се появяват и бързо си отиват. Естествено е хората да се запитат дали не е по-добре да имаме един център на власт, една фигура, която ще дефинира политическото развиване, вместо раздробена и фрагментирана партийна система, където водачите непрекъснато се карат, и системата буксува.
Естествено е влечението на част от хората към по-силна власт, надявайки се това да донесе по-голяма непоклатимост.

Впрочем, във Франция появяването на полупрезидентска република, отпред с военачалник де Гол след 1958 година, също беше в резултат на рецесията на партийната система в страната, наред и с външно-политически фактори.

- Президентът Радев към този момент прокарва една разграничителна линия сред „ той “ (президентът) и „ те “ (партиите, политическия елит).  Докъде ще стигне президентът, в случай че продължи по този път? Може ли да се оформи опозиция на партиите против тази наклонност?

- Нашата Конституция лимитира пълномощията на президента и от тази позиция българският държавен глава е слаб. Това, което сега дава мощ на президента Радев, е рецесията в политическата и партийната система, опцията неколкократно да назначава служебни държавни управления, които на практика управлява.
Това му дава самочувствие, то си проличава. Това води и до настояванията, за които говорихме.
Но наблягам – персонално аз считам, че това е краткотрайно събитие. Ако не се смени Конституцията в посока на усилване на президентската власт, когато нещата се стабилизират и възстановяват, когато се образува обикновено държавно управление, което ще си изкара мандата, президентът ще си влезе още веднъж, условно казано, в кошарата, където му е мястото.

- Въпросът е по какъв начин да стигнем до тази нормализация? Засега такива признаци не се виждат. Или? Може ли да се осъществя проектокабинетът, препоръчан с първия мандат от проф. Николай Габровски?

- Съмнява ме, че Габровски ще получи нужната поддръжка в Народното събрание. И то не поради самия него, а тъй като е номинация на ГЕРБ, който няма поддръжката на задоволителна част от парламентарните групи.

Мисля, че третият мандат има шансове.
Усещането ми е, че множеството от политическите партии въпреки всичко, макар тежката борба между тях, схващат, че още едни избори ще се отразят тежко върху престижа им, както и върху престижа на водачите.
Има и друго: нищо значително няма да се промени след едни последващи избори. Някои считат, че хартиената бюлетина ще способства за увеличение на депутатите на някои партии. Ако има такова нарастване, то ще е нищожно.

Затова мисля, че, може би, третият мандат ще бъде подсилен от партии, които биха могли да образуват болшинство. Да кажем – ГЕРБ, Движение за права и свободи, БВ и евентуално Българска социалистическа партия. Не изключвам с третия мандат да има постоянно държавно управление, без значение от неговия темперамент и небосвод.

Разбира се, това също няма да е обикновено държавно управление, тъй като борбата сред двата съществени блока в Народното събрание е доста огромна. Единият блок желае радикална смяна във воденето на политиката, смяна на остарелия модел и основаването на нов, антикорупционен. Другият блок отстоява статуквото. Докато този възел не се разсече, партийната система ще бъде в рецесия.

- Каква е Вашата оценка на консултациите с политическите сили преди процедурата за връчване на мандатите, които президентът организира на „ Дондуков “ 2? Защо президентът толкоз остро се конфронтира с някои от партиите? Демократична България бяха наречени войнолюбци. По адрес на Политическа партия пък бе използвана думата „ шмекерия “. Срещу кого е ориентиран юмрукът на Радев в този момент?

- Президентът сякаш се дистанцира с последните си изявления и дейности от блока, който въплъщаваше митинга. Неговият пестник беше обвързван с неговото предпочитание да се пребори „ модела на мутрите “. Нещо, което в последно време не слушам от него. Той не приказва на тематика корупция, не приказва за радикална смяна на остарелия модел, а както и вие споменахте, той се изрече остро и към Демократична България, а след това и към „ Продължаваме промяната “.

Нарече ги с обидни думи. Фактически той се дистанцира и от двете партии, които въплъщават възможната смяна към европейски демократичен  модел на политическата система.
Това поражда редица въпроси. Не на всички имам отговори, само че ще бъде тъпо, в случай че президентът е попаднал под въздействието на тези олигархични и мафиотски структури, които през последните десетилетия въздействат върху развиването на нашата страна.

Той като че ли се помири с едно положение на страната, което отслабва силата и въздействието на антикорупционните сили.

- Застрашена ли е съгласно Вас партийната система в България? Кой я разрушава? Защо в къс интервал от време станахме очевидци на нови и нови опити, на изгряване и на бързо залязване на партийни субекти, най-яркият образец от които е „ ИТН “?

- Партийната система е отражение на цялостното развиване на нашето общество, на обществените конфликти. Тя отразява и желанията на една част от хората, които желаят да живеят в естествена европейска страна и се опълчват на хегемонията на мафиотската олигархия.

Този развой обаче протича в нестабилна среда, доста от партиите са еднодневки, тъй като не могат да дадат дълготраен израз на ползите на хората. Да си спомним – и цар имахме, и военачалник, имахме и Трифонов, и Сидеров, и още, и още. Много нови партии се изредиха в последните 20-ина години и си отиваха, тъй като не успяваха да дадат израз на мечтаната от доста хора смяна.
Когато жителите видят нов политически индивид, който им дава обещание тази смяна, те му се доверяват, само че това се оказваше краткотрайно събитие. Много от новите водачи се оказваха неопитни или в последна сметка също подвластни от задкулисието.

Затова нараства разочарованието от политическите партии, все по-малко хора гласоподават. Това е доста нездравословно за демократичното развиване и за демокрацията в страната. Делегитимират се политическите субекти. Партиите нямат действителна опора измежду гражданското общество, а това поражда политическо равнодушие и уклон към антидемократични дейности, към нездравословен популизъм.

- Политическата рецесия форсира всички останали рецесии, в това число тези, които са провокирани от външни фактори. Знае ли българският хайлайф накъде ни води, до момента в който светът очевидно се преформатира? Обречени ли сме постоянно да стоим на кръстопътя сред Изток и Запад?

- Смятам, че страната ни въпреки всичко се е ориентирала на Запад. Ние сме член на Европейския съюз и НАТО и огромната част от българския народ поддържа участието в двете структури, изключително в Европейски Съюз. В момента единствено „ Възраждане “ е анти-НАТО и отчетливо про-руски насочена.

Около войната в Украйна виждаме обаче, че съветският фактор продължава да е доста мощен в България. Причините са доста – исторически, стопански. Въпреки това, не считам, че той може да ни върне към Евразия и да ни отдалечи от Запада.
Младото потомство българи – това виждам и измежду моите студенти, е изрично насочено към Европа и Запада, а то рано или късно ще въздейства върху политическите процеси в България.

- Кои са съгласно Вас точките, по които разлики сред партиите, сред ръководещи и съпротива не би трябвало да има, с цел да може България да пази националните си ползи? Кои са, прочее, тези национални ползи, откакто толкоз настойчиво и интензивно се внасят разделения в българското общество и единодушие явно няма?

- Положително е, когато по основни въпроси на развиването на обществото, главните политически партии имат единно мнение.
Вярно е, че в една конюнктура на напрежение, разлики и  борба, това мъчно се образува.
Но би трябвало да имаме, и мисля, че ненапълно имаме консенсус, че би трябвало да пазиме нашата Конституция и демократичната политическа система.
Важно е, че тези, които желаят смяна на системата към властнически системи сега са малцинство.

Втората точка, по която би трябвало да имаме сходен консенсус, това е ориентацията ни към развитите европейски страни, към демократичните демокрации.

Би трябвало да се добави, че би било потребно да имаме единодушие и по отношение на ограничението на корупцията по върховете на властта и на паразитните мафиотски структури. Корупцията подкопава главните полезности, заложени в Конституцията. Но виждате, че тук борбата е най-остра, тъй като визира непосредствено ползите на тези групировки.

- Говорите за конфликт сред два блока в Народното събрание. В огромния политически дуел сред ГЕРБ и Политическа партия виждате ли и конфликт сред поколенията в България?

- Има конфликт сред поколенията и вярата ми е в младите.
Но има и младо потомство, което е кариеристично настроено, което гледа единствено своя интерес, гледа водача си в „ очите “ и за жалост, такова имаме в множеството политически партии.

Демокрацията се ражда и в партиите. Как за друго мнение един младеж ще бъде изключван?! Случаят Божанков!
Кои партии в България са демократични?! ГЕРБ? Движение за права и свободи? Българска социалистическа партия? Политическа партия демонстрират някаква либералност, като в парламентарната група гласоподават друго по някои тематики в Народното събрание. И по този начин би трябвало да бъде.

- Позволете да Ви конфронтирам с тезата на Вашия сътрудник доцент Огнян Минчев, който в изявление за поредицата на Епицентър.бг изрази мнението, че Политическа партия се държат като революционери, като хунвейбини.

- „ Продължаваме промяната “ е напълно нова партия. За да може една партия да се утвърди, би трябвало да минат години, да се натрупа опит, да се мине през няколко ръководства. Очакванията към Политическа партия са свръхголеми, въпреки че редица хора от протестното придвижване ги поддържаха, тъй като те издигнаха концепцията, която хората желаят да чуят – да се постави завършек на корупцията и на безобразията в страната.

Но очевидно нямат опит в редица връзки, вършат и неточности, споделят от време на време и недомислици. Същевременно офанзивата против тях е голяма, употребява се всеки мотив, с цел да бъдат „ мачкани “.
Струва ми се, че на идващия избор поддръжката за тях ще спадне. Много е мощна мафиотската „ страна “.

- Вие сте създател на книгата „ Гражданите и политиката “. Защо у нас не съумя да се сътвори мощно гражданско общество, което да управлява елита си? Да бъде фактор, с който властта, партиите се преценяват, а не се пробват да го подчиняват на своите ползи?

- С протестното придвижване жителите ненапълно демонстрираха своите стремежи. Но, както Вие казвате, нужно е това да бъде непрестанен развой, с цел да знаят политическите партии, че в последна сметка би трябвало да се регистрират и да се преценяват с жителите.

Това е въпрос на просвета, на струпване на политически и исторически опит. И не на последно място – на политически хайлайф, който утвърждава концепцията за съобразяването с гражданското общество. Кажете ми кой от водачите на партиите в България демонстрира такава просвета? Повечето са властнически водачи. За тях гражданското общество е единствено източник на власт добита по време на избори.

За да има мощно гражданско общество, би трябвало да има развита „ междинна класа “ – общественост от хора, които са относително добре материално, не са подвластни от стопански фактори, които ги карат да се опасяват за живота и за прехраната си. За оцеляването си.
Между 10 и 20 на 100 е делът на хората у нас, за които може да се каже, че се вписват в критериите за принадлежност към „ междинната класа “.
В Европа са 50-60 на 100. Имаше интервали, когато този дял бе 70-80 на 100. Само такава „ междинна класа “ има самочувствието на жители, който желаят упорито и непрекъснато от своите политически представители да реализират техните ползи.

- Има ли България визия за десетилетия напред и какво може да сложи в риск съществуването ни като страна?

- Част от политическите партии виждат бъдещето на България в общността на развитите демокрации, на Европейски Съюз. В тази тенденция има избрана визия.
Имаме шанс, че сме член на Европейски Съюз. Извън него щяхме да бъдем в доста по-тежко положение.
Същевременно светът се намира в нова среда, в нова конюнктура, изключително след началото на войната в Украйна. Геополитически се трансформират редица фактори.
От днешна позиция не виждам риск за съществуването на България. Но би трябвало да сме нащрек за всички фактори, свързани с изострянето на геополитическата борба, възникването на военни спорове, климатичните промени, които биха могли да доведат до мигрантска вълна, която ще залее европейския континент. Не знаем по какъв начин ще се развият процесите в Турция, в Русия, само че би трябвало да ги следим, тъй като те са покрай нас и имат ползи в България.
Засега България остава на картата на европейския континент, само че с намаляващо население и съществени демографски проблеми, които би трябвало да отчитаме.