8 основни психологични кризи в живота на човека
Има ли избрани спешни интервали, през които минава всеки човек? Според съветския психолог Алена Либлина – да. Но заради обстоятелството, че при едни хора тези рецесии са по-ясно изразени, а при други минават неусетно, не всеки е податлив да се съгласи с сходно изказване.
Представяме ви осемте спешни стадия в житейския ни път.
Криза №1
Първият значим стадий в поредицата спешни интервали в живота на индивида е от 3 до 7 години. Тази рецесия се назовава още „ подсилване на корените “. През това време се образува световното отношение към света: безвреден ли е той или неприятелски. И то израства от това по какъв начин се усеща малчуганът в фамилията, обичан ли е, одобряват ли го или по едни или други аргументи е заставен да „ оцелява “.
Както разбирате, има се поради не физическо оцеляване (макар че фамилиите са разнообразни, включително и такива, където детето се бори за оцеляване в дословен смисъл), а психическо: до каква степен дребният човек се усеща предпазен измежду околните си, защитаван от всевъзможен стрес.
Това е доста значим интервал, защото от възприятието че околния свят е благосклонен, зависи самооценката, отношението на индивида към самия себе си. От тук обикновено се развиват любознателността и желанието да бъде по-добър и още доста други.
Такова дете пораства с възприятието за значителност на личните му старания. „ Аз ще се старая, а целия свят към мен ще ме поддържа “. Такива деца стават оптимисти, не се опасяват да бъдат независими и да вземат решение. Недоверието към света на възрастните (а това значи към света въобще) образува човек постоянно съмняващ се, неинициативен, равнодушен. Такива хора, пораснали към този момент, не са способни да одобряват освен себе си с всичките си дефекти и достолепия, само че и не познават възприятието на доверие към различен човек.
Криза №2
Следващата рецесия с най-голяма заостреност се появява в интервала от 10 до 16 години. Това е преход от детството към зрелостта, когато личните сили се правят оценка през призмата на достолепията на другите хора, непрекъснато се съпоставя: „ по-добър ли съм аз или по-лош, различавам ли се от другите – в случай че да, с какво по-точно и това за мен добре ли или не? “. И най-важното: „ Как наподобявам в очите на другите хора, по какъв начин ме правят оценка, какво значи да си характерност? “. Задачата, която стои през този интервал на индивида е да дефинира степента на своята самостоятелност, своя психически статус, границите на своя Аз измежду другите.
Именно тук идва разбирането за това, че съществува голям възрастен свят със своите правила и правила, които би трябвало да одобри. Затова е толкоз значим опита, получен отвън дома, по тази причина всички директиви на родителите са непотребни и единствено нервират: основният опит е във света на възрастните и измежду връстниците. И желае самичък да си троши главата, без загрижеността на мама.
Позитивното разрешаване на тази рецесия води до още по-голямо подсилване на самооценката, укрепва увереността в личните сили – „ аз мога всичко самичък “. Ако рецесията не е позволена по този метод, то зависимостта от родителите се сменя със взаимозависимост от по-силните и уверени в себе си връстници, от всички, даже от наложените „ правила и правила “ на средата, от събитията. „ Защо да се старая, да пъдя нещо – по този начин и по този начин нищо няма да се получи! Аз съм по-лош от другите! “
Неувереността в личните сили, завистта към непознатите триумфи, зависимостта от непознатото мнение, от непознатите оценки са всички тези качества, които човек не преодолял втората рецесия, носи в целия си по-нататъшен живот.
Криза №3
Третият спешен интервал (от 18 до 22 години) е обвързван с търсенето на своето място под слънцето. Идва разбирането, че черно-белите красни от предния интервал не са задоволителни, с цел да се разбере палитрата на външния свят, който се оказва доста по-сложен и нееднозначен, в сравнение с до момента.
На този стадий още веднъж може да се появи незадоволеност от себе си, боязън, че „ аз не съм подобаващ, няма да мога…. “. А става дума за търсене на личния път в този нелек свят, самоидентификация, както споделят психолозите.
При неуместно прекосяване през тази рецесия има заплаха да се попадне в клопката на самозалъгването, вместо на личния път, да се търси обект на подражателство или „ необятен тил “, зад който може да се скриеш през останалия живот, или противоположното, да се стартира отричане на всевъзможни престижи, без да се предлага нищо свое отсреща, ограничение единствено с митинги, без градивни решения и пътища.
Именно през този интервал се образува „ навика “ да се усилва личната значителност по пътя на унижението, принизяването на другите – нещо, което много постоянно срещаме в живота. За удачно прекосяване през тази рецесия свидетелства умеенето умерено и с цялостна отговорност да се одобри личната персона такава, каквато е, с всички дефекти и достолепия, знаейки, че най-важна е личната характерност.
Криза №4
Следващата рецесия (22-27 години), в случай че се премине наред, носи умеенето без боязън да променяме някои неща в личния си живот, според от това по какъв начин се променяме ние самите. Затова би трябвало да преодолеем в себе си някои „ абсолютизми “, заставящи ни да имаме вяра в това, че всичко направено в живота до този миг е вечно и нищо ново няма да има.
Глобалният житейски курс, по който сме се движили до този миг, престава да ни удовлетворява. Появява се неразбираемо възприятие за безпокойствие, незадоволеност от това, което е, неясно чувство, че всичко може да бъде по различен метод, че са изпуснати някакви благоприятни условия и че към този момент не може да се промени нищо.
При сполучливо прекосяване през тази рецесия изчезва страхът от промени, човек схваща, че никакъв житейски курс не може да претендира за „ безспорен “, световен, даден един път и вечно, че може да се трансформира и е належащо да се трансформира според от това по какъв начин се променяме самите ние, без боязън от изпробване и започване всичко от нулата. Само при подобен метод може сполучливо да се премине идната рецесия, която назовават „ промяна на житейския проект “, „ преоценка на ситуацията “.
Криза №5
Тази рецесия настава някъде към 32-37 година, когато към този момент е насъбран опит във взаимоотношенията с близките, в кариерата, в фамилията, когато към този момент има съществени житейски резултати.
Резултатите стартират да се правят оценка не от позиция на достиженията като такива, а от позиция на персоналната задоволеност. „ За какво ми е това? Струваше ли си напъните? “ Много осъзнати неточности ни се костват доста мъчителни, стараем се да ги заобикаляме по някакъв метод, опирайки се на минал опит, само че и на илюзорните си идеали.
Вместо умерено да поправя проектите си, човек си споделя: „ Няма да променя на идеалите си, ще се придържам един път и вечно към определения курс, би трябвало да потвърдя, че съм прав непременно “. Ако ви стига мъжеството да признаете грешките си и да коригирате живота си и проектите си, то изходът от тази рецесия ще донесе нов приток от свежи сили, нови вероятности и благоприятни условия. Ако е невероятно да започнете изначало, то интервалът по-скоро ще бъде унищожителен в сравнение с градивен.
Криза №6
Един от най-сложните стадии е интервалът 37-45 години. За първи път ясно осъзнаваме, че животът не е безконечен, че е все по-трудно да мъкнем на гърба си „ непотребен товар “, че е належащо да се концентрираме върху основното.
Кариерата, фамилията, връзките – всичко това не е единствено едно и също, само че е и обрасло с доста ненужни, досадни условности и отговорности, които би трябвало да се съблюдават, тъй като „ по този начин би трябвало “. През този стадий протича битка сред желанието за израстване, насърчаване и положението на „ тресавище “, застой. Налага се да се вземе решение какво да се мъкне и понататък, какво може да се изхвърли, от какво може да се избави.
Например част от отговорностите, научавайки се на вярно разпределение на времето и силите, от отговорностите към околните, разделяйки ги на първоначални, фактически нужни и вторични, тези, които вършим по табиет, от ненужни обществени връзки, разделяйки ги на желателни и обременителни.
Криза №7
След 45 години стартира интервалът на втората младост освен при дамите, само че и при мъжете. По думите на един западен психолог, ние най-сетне преставаме да измерваме възрастта си с броя на годините и започваме да мислим за времето, което ни остава да изживеем.
Ето по какъв начин психоложката А. Либина разказва този спешен интервал:
„ Мъжете и дамите от тази възраст може да се сравнят с подрастващите. От една страна организма им бурно се трансформира от закономерните физиологически процеси. Заради хормоналните промени през интервала на климакса те, сходно на подрастващите, стават плачливи, обидчиви, елементарно се нервират от нелепости. От друга страна, в тях се изостря възприятието за самотност, те още веднъж са подготвени да се борят за своето Аз, даже и при най-малката заплаха за тяхната самостоятелност. В фамилията се борят с децата, които към този момент са напуснали или се канят да изоставен фамилното гнездо, на работа се усещат доста неловко и неустойчиво в ролята на „ пенсии “, които ги „ гонят по петите “ по-младите.
Мъжете в тази възраст се сблъскват с от дълго време забравените въпроси от младостта: „ Кой съм аз? “ и „ Накъде отивам? “. Това е годно и за дамите, въпреки че при тях тази рецесия протича много по-сложно.
Много проучвания демонстрират, че най-незащитените през тази рецесия се оказват дамите, смятащи себе си извънредно за домакини. Те се отчайват от мислите за „ пустото гнездо “, в което съгласно тях се трансформира дома им, изоставен от порасналите деца. Тогава те стартират да разместват мебелите и да купуват нови щори.
Много възприемат тази рецесия като загуба на смисъла на живота, други, противоположното, виждат в този неминуем поврат на събитията опция за по-нататъшно израстване. Много зависи от това по какъв начин са преминати предходните рецесии.
В този интервал може да се открият скрити запаси и неизявени до този миг гении. Тяхната реализация става допустима с помощта на преимуществата на тази възраст – опция да се мисли към този момент освен за фамилията, само че и за нови посоки в работата и даже за начало на нова кариера “.
Криза №8
След 50 години стартира възрастта на „ осмислената зряла възраст “. Започваме да действаме, ръководейки се от личните си цели и ползи повече след като и да било. Обаче, персоналната независимост не постоянно е подарък от ориста, доста стартират остро да усещат личната си самотност, неналичието на значими действия, неща и ползи. От тук и горест и отчаяние от миналия живот, от неговата безполезност и пустош. Но най-страшното е самотата. Това се случва при отрицателно развиване на рецесията и за това че предходните рецесии са минали „ с неточности “.
В позитивния вид на развиване човек стартира да вижда нови вероятности пред себе си, обезценявайки предходните си заслуги, търси нови сфери на приложение на житейския си опит, мъдрост, обич и креативен сили. Тогава понятието „ напреднала възраст “ има единствено биологически смисъл, без да лимитира житейските ползи, без да носи бездейност и застой.
Многобройните проучвания демонстрират, че понятието „ напреднала възраст “ и „ бездейност “ безусловно не зависят едно от друго, това е просто публикуван стандарт! Във възрастовата група след 60 отчетливо се наблюдава разликата сред „ млади “ и „ остарели “. Всичко зависи от това по какъв начин човек възприема личното си положение: като тормоз или като тласък за по-нататъшно развиване на личността си, за забавен и пълностоен живот.
Всички тези спешни интервали, с които е цялостен нашия живот гладко минават от един в различен, като стълба, „ през живота “, където не можеш да попаднеш на идващото ходило, без да си бил на предното и от него гладко и вярно да пристъпиш към идващото. И още повече: не става да прескочиш няколко стъпала: все едно в миналото ще се наложи да се върнеш и да си довършиш „ работата над грешките “.
Източник: spiralata.net
Представяме ви осемте спешни стадия в житейския ни път.
Криза №1
Първият значим стадий в поредицата спешни интервали в живота на индивида е от 3 до 7 години. Тази рецесия се назовава още „ подсилване на корените “. През това време се образува световното отношение към света: безвреден ли е той или неприятелски. И то израства от това по какъв начин се усеща малчуганът в фамилията, обичан ли е, одобряват ли го или по едни или други аргументи е заставен да „ оцелява “.
Както разбирате, има се поради не физическо оцеляване (макар че фамилиите са разнообразни, включително и такива, където детето се бори за оцеляване в дословен смисъл), а психическо: до каква степен дребният човек се усеща предпазен измежду околните си, защитаван от всевъзможен стрес.
Това е доста значим интервал, защото от възприятието че околния свят е благосклонен, зависи самооценката, отношението на индивида към самия себе си. От тук обикновено се развиват любознателността и желанието да бъде по-добър и още доста други.
Такова дете пораства с възприятието за значителност на личните му старания. „ Аз ще се старая, а целия свят към мен ще ме поддържа “. Такива деца стават оптимисти, не се опасяват да бъдат независими и да вземат решение. Недоверието към света на възрастните (а това значи към света въобще) образува човек постоянно съмняващ се, неинициативен, равнодушен. Такива хора, пораснали към този момент, не са способни да одобряват освен себе си с всичките си дефекти и достолепия, само че и не познават възприятието на доверие към различен човек.
Криза №2
Следващата рецесия с най-голяма заостреност се появява в интервала от 10 до 16 години. Това е преход от детството към зрелостта, когато личните сили се правят оценка през призмата на достолепията на другите хора, непрекъснато се съпоставя: „ по-добър ли съм аз или по-лош, различавам ли се от другите – в случай че да, с какво по-точно и това за мен добре ли или не? “. И най-важното: „ Как наподобявам в очите на другите хора, по какъв начин ме правят оценка, какво значи да си характерност? “. Задачата, която стои през този интервал на индивида е да дефинира степента на своята самостоятелност, своя психически статус, границите на своя Аз измежду другите.
Именно тук идва разбирането за това, че съществува голям възрастен свят със своите правила и правила, които би трябвало да одобри. Затова е толкоз значим опита, получен отвън дома, по тази причина всички директиви на родителите са непотребни и единствено нервират: основният опит е във света на възрастните и измежду връстниците. И желае самичък да си троши главата, без загрижеността на мама.
Позитивното разрешаване на тази рецесия води до още по-голямо подсилване на самооценката, укрепва увереността в личните сили – „ аз мога всичко самичък “. Ако рецесията не е позволена по този метод, то зависимостта от родителите се сменя със взаимозависимост от по-силните и уверени в себе си връстници, от всички, даже от наложените „ правила и правила “ на средата, от събитията. „ Защо да се старая, да пъдя нещо – по този начин и по този начин нищо няма да се получи! Аз съм по-лош от другите! “
Неувереността в личните сили, завистта към непознатите триумфи, зависимостта от непознатото мнение, от непознатите оценки са всички тези качества, които човек не преодолял втората рецесия, носи в целия си по-нататъшен живот.
Криза №3
Третият спешен интервал (от 18 до 22 години) е обвързван с търсенето на своето място под слънцето. Идва разбирането, че черно-белите красни от предния интервал не са задоволителни, с цел да се разбере палитрата на външния свят, който се оказва доста по-сложен и нееднозначен, в сравнение с до момента.
На този стадий още веднъж може да се появи незадоволеност от себе си, боязън, че „ аз не съм подобаващ, няма да мога…. “. А става дума за търсене на личния път в този нелек свят, самоидентификация, както споделят психолозите.
При неуместно прекосяване през тази рецесия има заплаха да се попадне в клопката на самозалъгването, вместо на личния път, да се търси обект на подражателство или „ необятен тил “, зад който може да се скриеш през останалия живот, или противоположното, да се стартира отричане на всевъзможни престижи, без да се предлага нищо свое отсреща, ограничение единствено с митинги, без градивни решения и пътища.
Именно през този интервал се образува „ навика “ да се усилва личната значителност по пътя на унижението, принизяването на другите – нещо, което много постоянно срещаме в живота. За удачно прекосяване през тази рецесия свидетелства умеенето умерено и с цялостна отговорност да се одобри личната персона такава, каквато е, с всички дефекти и достолепия, знаейки, че най-важна е личната характерност.
Криза №4
Следващата рецесия (22-27 години), в случай че се премине наред, носи умеенето без боязън да променяме някои неща в личния си живот, според от това по какъв начин се променяме ние самите. Затова би трябвало да преодолеем в себе си някои „ абсолютизми “, заставящи ни да имаме вяра в това, че всичко направено в живота до този миг е вечно и нищо ново няма да има.
Глобалният житейски курс, по който сме се движили до този миг, престава да ни удовлетворява. Появява се неразбираемо възприятие за безпокойствие, незадоволеност от това, което е, неясно чувство, че всичко може да бъде по различен метод, че са изпуснати някакви благоприятни условия и че към този момент не може да се промени нищо.
При сполучливо прекосяване през тази рецесия изчезва страхът от промени, човек схваща, че никакъв житейски курс не може да претендира за „ безспорен “, световен, даден един път и вечно, че може да се трансформира и е належащо да се трансформира според от това по какъв начин се променяме самите ние, без боязън от изпробване и започване всичко от нулата. Само при подобен метод може сполучливо да се премине идната рецесия, която назовават „ промяна на житейския проект “, „ преоценка на ситуацията “.
Криза №5
Тази рецесия настава някъде към 32-37 година, когато към този момент е насъбран опит във взаимоотношенията с близките, в кариерата, в фамилията, когато към този момент има съществени житейски резултати.
Резултатите стартират да се правят оценка не от позиция на достиженията като такива, а от позиция на персоналната задоволеност. „ За какво ми е това? Струваше ли си напъните? “ Много осъзнати неточности ни се костват доста мъчителни, стараем се да ги заобикаляме по някакъв метод, опирайки се на минал опит, само че и на илюзорните си идеали.
Вместо умерено да поправя проектите си, човек си споделя: „ Няма да променя на идеалите си, ще се придържам един път и вечно към определения курс, би трябвало да потвърдя, че съм прав непременно “. Ако ви стига мъжеството да признаете грешките си и да коригирате живота си и проектите си, то изходът от тази рецесия ще донесе нов приток от свежи сили, нови вероятности и благоприятни условия. Ако е невероятно да започнете изначало, то интервалът по-скоро ще бъде унищожителен в сравнение с градивен.
Криза №6
Един от най-сложните стадии е интервалът 37-45 години. За първи път ясно осъзнаваме, че животът не е безконечен, че е все по-трудно да мъкнем на гърба си „ непотребен товар “, че е належащо да се концентрираме върху основното.
Кариерата, фамилията, връзките – всичко това не е единствено едно и също, само че е и обрасло с доста ненужни, досадни условности и отговорности, които би трябвало да се съблюдават, тъй като „ по този начин би трябвало “. През този стадий протича битка сред желанието за израстване, насърчаване и положението на „ тресавище “, застой. Налага се да се вземе решение какво да се мъкне и понататък, какво може да се изхвърли, от какво може да се избави.
Например част от отговорностите, научавайки се на вярно разпределение на времето и силите, от отговорностите към околните, разделяйки ги на първоначални, фактически нужни и вторични, тези, които вършим по табиет, от ненужни обществени връзки, разделяйки ги на желателни и обременителни.
Криза №7
След 45 години стартира интервалът на втората младост освен при дамите, само че и при мъжете. По думите на един западен психолог, ние най-сетне преставаме да измерваме възрастта си с броя на годините и започваме да мислим за времето, което ни остава да изживеем.
Ето по какъв начин психоложката А. Либина разказва този спешен интервал:
„ Мъжете и дамите от тази възраст може да се сравнят с подрастващите. От една страна организма им бурно се трансформира от закономерните физиологически процеси. Заради хормоналните промени през интервала на климакса те, сходно на подрастващите, стават плачливи, обидчиви, елементарно се нервират от нелепости. От друга страна, в тях се изостря възприятието за самотност, те още веднъж са подготвени да се борят за своето Аз, даже и при най-малката заплаха за тяхната самостоятелност. В фамилията се борят с децата, които към този момент са напуснали или се канят да изоставен фамилното гнездо, на работа се усещат доста неловко и неустойчиво в ролята на „ пенсии “, които ги „ гонят по петите “ по-младите.
Мъжете в тази възраст се сблъскват с от дълго време забравените въпроси от младостта: „ Кой съм аз? “ и „ Накъде отивам? “. Това е годно и за дамите, въпреки че при тях тази рецесия протича много по-сложно.
Много проучвания демонстрират, че най-незащитените през тази рецесия се оказват дамите, смятащи себе си извънредно за домакини. Те се отчайват от мислите за „ пустото гнездо “, в което съгласно тях се трансформира дома им, изоставен от порасналите деца. Тогава те стартират да разместват мебелите и да купуват нови щори.
Много възприемат тази рецесия като загуба на смисъла на живота, други, противоположното, виждат в този неминуем поврат на събитията опция за по-нататъшно израстване. Много зависи от това по какъв начин са преминати предходните рецесии.
В този интервал може да се открият скрити запаси и неизявени до този миг гении. Тяхната реализация става допустима с помощта на преимуществата на тази възраст – опция да се мисли към този момент освен за фамилията, само че и за нови посоки в работата и даже за начало на нова кариера “.
Криза №8
След 50 години стартира възрастта на „ осмислената зряла възраст “. Започваме да действаме, ръководейки се от личните си цели и ползи повече след като и да било. Обаче, персоналната независимост не постоянно е подарък от ориста, доста стартират остро да усещат личната си самотност, неналичието на значими действия, неща и ползи. От тук и горест и отчаяние от миналия живот, от неговата безполезност и пустош. Но най-страшното е самотата. Това се случва при отрицателно развиване на рецесията и за това че предходните рецесии са минали „ с неточности “.
В позитивния вид на развиване човек стартира да вижда нови вероятности пред себе си, обезценявайки предходните си заслуги, търси нови сфери на приложение на житейския си опит, мъдрост, обич и креативен сили. Тогава понятието „ напреднала възраст “ има единствено биологически смисъл, без да лимитира житейските ползи, без да носи бездейност и застой.
Многобройните проучвания демонстрират, че понятието „ напреднала възраст “ и „ бездейност “ безусловно не зависят едно от друго, това е просто публикуван стандарт! Във възрастовата група след 60 отчетливо се наблюдава разликата сред „ млади “ и „ остарели “. Всичко зависи от това по какъв начин човек възприема личното си положение: като тормоз или като тласък за по-нататъшно развиване на личността си, за забавен и пълностоен живот.
Всички тези спешни интервали, с които е цялостен нашия живот гладко минават от един в различен, като стълба, „ през живота “, където не можеш да попаднеш на идващото ходило, без да си бил на предното и от него гладко и вярно да пристъпиш към идващото. И още повече: не става да прескочиш няколко стъпала: все едно в миналото ще се наложи да се върнеш и да си довършиш „ работата над грешките “.
Източник: spiralata.net
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ