Има ли нещо в България, което да се издига към

Има ли „ нещо ” в България, което да се издига към облаците като малко сходство на „ Великата китайска стена ”? Има ли „ нещо ”, което да наподобява на каменен транспортен съд, плаващ в небето? Може ли някой преди повече от 1000 или повече години да издълбае бунар в канара с дълбочина 79 метра? Запознайте се с необикновено мощната българска Крепост Овеч - Провадия край днешна Провадия.  Така стартира на телевизионният сценарист, водещ и продуцент  Росен Петров , който както всички знаем, е мощно изкушен от историята. Ето по какъв начин разказва той тази забележителна българска цитадела: Твърдина, която е удивителен общ брой от въображението на природата и строителните умения на предците ни. Ето по какъв начин пределно изсъхнало и обективно я разказват огромните ни учени Димитър Ангелов и Борислав Чолпанов преди много десетилетия: „ Крепостта е ситуирана на тераса, която се издига на 130 м. над околния терен, като от тях 30 м. са отвесни скали. Достъпна е единствено по един скален зъб, дълъг 50 м. и необятен единствено 2 крачки. На скалния зъб има ров, бездънен 4–5 м. и необятен 8–10 м. Над него бил спускан преносим мост. ” От тези сухи числа, може да ти настръхнат косите, дето ги нямам. Кой е издигнал това велико оборудване, от което през днешния ден в действителност е непокътнато много малко? Да стартираме от там, че на същото плато са открити антични тракийски капища и скални гробници. Целият регион е цялостен със скални артефакти от праисторията и по-нови времена, тъй че хората, обитавали тези земи, сигурно са познавали по какъв начин да работят с камък. Нещо повече, те са почитали камъка. Като цяло академичната ни просвета дефинира римляните като първите строители на тази непристъпна цитадела. Съоръжението е призвано да пази империята от непрекъснато нахлуващите от север войнствени нации и племена и да бди над най-възможния метод към Константинопол. Крепост Овеч, Провадия била наречена Проват или Проватон, което ще рече „ Овчата цитадела ”. Най-вероятно е получила това име поради многочислените стада, отглеждани в района. Според друга легенда обаче, крепостта се казвала по този начин, тъй като била кръстена на могъщия овен от мита за „ Златното руно ”. Българското име, както знаем, е Овеч и по време на българските царства тя е от най-важните замъци в Източна България. Именно нашите директни предшественици я трансформират в още по-драстична крепост, тъй като този път тя пазела не ромеите от българите, а българите от ромеите, които имали всесилен военен флот и постоянно заплашвали да завладяват Варна и да настъпят бързо към сърцето на тогавашната българка страна. Колкото и да е необичайно, по иронията на ориста крепостта е разрушена не от завоевател, а от съдружник и другар на българите – фамозния и самоуверен полско-унгарски крал Владислав Трети Варненчик, по време на неговия кръстоносен поход против османците през 1444 година. Неговите рицари, за жал, безусловно срутват това инженерно постижение съвсем до основи, тъй като се страхували да имат в тил такава твърдина, която врага може употребява против тях, при положение, че бъде завладяна. Ако отидете през днешния ден на Крепост Овеч (обектът е организиран доста добре), ще ви изуми и нещо друго. Крепостното плато е осеяно с кладенци, а един от тях е наименуван Говорещия. Дълбок е цели 79 метра, все едно 25-етажен блок, изкопан в земята. Едно малко съпоставяне. Странната Царичина дупка, копана през 1990 година, за която всички сте чували, е ров от 15 метра. Това „ овечко знамение ” е надълбоко повече от пет пъти повече. Кой го е издълбал? Как е съумял, без сонди или изкопни машини? Както ми сподели един съсед с възприятие за комизъм, който беше виждал този бунар: „ Ей, тези в Овеч, все едно са имали някакво ужасно канго за къртене. Само ток от кое място са взимали? ” Според преданията, в случай че прошепнете предпочитание в кладенеца, то се сбъдва. Ако се провикнете по-силно, ехото от дълбините на скалата ви отвръща като че ли с думи от древността. Някои от тях може да са на тракийски, други – на латински или гръцки, може да чуете и военен вик на полски, само че над всичко ще дочувате българския ек на отминалата популярност.     Снимките са с помощта на фейсбук групата - Provadia и