Има ли нещо по-хубаво за едно дете от това да

Има ли нещо по-хубаво за едно дете от това да има любящи родители? Не познавам майка си и до ден сегашен не знам нищо за нея. Година откакто ме родила, тя избягала с различен мъж. Отгледаха ме баба и дядо, родителите на татко ми, споделя читателка на вестник „ Лична драма “. Самият той е пияч, психологично болен, злобен и аморален човек, който лежеше на гърба на старите си родители.

Не работеше, по цяла нощ пиеше, а денем спеше заслепен от алкохола. Крадеше пенсиите на баба и дядо, биеше ги и малтретираше. Бях на 13 години, когато една вечер татко ми сподели, че ще излезем на разходка. Качи ме в колата и някъде след 5 километра спря до някаква остаряла къща.

Пред вратата ни чакаха двама мъже. Единият от тях ме дръпна мощно за ръката и преди да потънем в мрака, видях по какъв начин намигна на баща. Боли ме да го кажа, само че тази нощ ме изнасилиха.
Оттогава татко ми ме продаваше всякога, когато остане без пари. Звярът, който ме беше основал, ме водеше при клиентите и се договаряше с тях.

Вървях на ниска цена: 20-30 лева, а от време на време цената ми беше бутилка ракия. За 50 лева можеха да вършат с мен каквото си изискат. Случваше се и групово да ме насилват. Сред тези чудовища имаше и един неработоспособен: мъж с неестествен крайник. Докато те се подиграваха с детското ми тяло, татко ми стоеше в колата и безучастно слушаше писъците ми.

Често изчезваше, а след това се връщаше да ме прибере. Но не постоянно. Имаше нощи, когато се прибирах сама. Вървях в мрака и ридаех от боязън, болежка и смут. Една вечер се разпалих. Тогава той ме преби толкоз свиреп, че дни наред прекарах в леглото.

Страхувах се да се оплача на баба и дядо. Притеснявах се, че в случай че научат истината, чудовището ще пребие и тях. Лъжех ги, че ме боли коремът, по тази причина се извивам на две.
На кого можех да призная, че татко ми ме продава? На майка си, която не познавах и която живееше с различен мъж!? Бях сама в този призрачен сън.

Така изминаха две години. В последна сметка баба и дядо заподозряха, че нещо неприятно се случва на постоянните ни нощни разходки и алармираха полицията и обществените служби. Веднъж, до момента в който татко ми още веднъж ме пазареше, група служители на реда нахлуха в къщата на ужасите.

Сега това страшилище излежава дълга присъда. Вероятно, когато излезе от пандиза, ще бъде отпаднал дъртак. Баба и дядо не можаха да понесат болката и срама, който им аргументи личният им наследник и починаха един след различен. Изминаха години.

Днес съм фамилна жена. Съпругът ми е гальовен и любящ. Бременна съм. Скоро ще стана майка, ще имам дете, което ще обичам безпределно. Имам вяра и знам, че ме чака нов живот и ярко бъдеще.