Учени с нов пробив в изследванията какво се случва след смъртта: Разбират ли хората, че са отвъд?
Има ли живот след гибелта? Поне един път в живота на практика всеки от нас си е задавал този въпрос. И въпреки учените към момента да нямат доказателства, че съществува оттатъшен живот, вярата, че подобен има, е задоволително огромна.
Поредното проучване в тази област е на учените от NYU Langone School of Medicine. Сам Парниа (Sam Parnia) и сътрудниците му са изучили историите на съвсем 2000 пациенти, претърпели клинична гибел след инфаркт. 330 от тях оживели, като 140 души от тях отбелязали, че си спомнят какво се е случило, откакто сърцето им спряло да бие.
Учените разговаряли с пациентите, оживели след клинична гибел, както и с лекарите и сестрите, които са ги реанимирали. Някои пациенти на практика буквално съумели да възпроизведат диалозите, които са чули по време на клиничната гибел, или да опишат дейностите на медицинския личен състав. Един от пациентите, чието сърце било спряло за три минути, в детайли описал какво се е случило в реанимацията през това време, настрана отбелязал звуците, издавани от апаратите, намиращи се в помещението.
Всеки пети пациент разказал, че „ оттатък “ е изпитвал умиротворяване, а към 30% декларирали, че всичко в близост е протичало като на занимателен каданс. Пациентите също загатнали ярка светлина и намигване, излизане от личното си тяло, а също, че са следили реанимацията от горната страна. Учените са на мнение, че сходни чувства изпитват доста повече хора, претърпели клинична гибел, само че заради действието на седативните препарати са не запомнили за това.
Получените от създателите данни индиректно сочат, че мозъкът продължава да работи, а съзнанието се съхранява даже откакто сърцето престане да бие. Ако това в действителност е по този начин, то умиращият пациент може да чуе констатацията за личната си гибел.
Изследователите разясняват, че интензивността на основния мозък след прекъсването на сърцето зависи от количеството О2. Учените се готвят да продължат проучванията в региона на посмъртния опит и граничните положения, с цел да схванат какъв брой О2 е нужен, с цел да проработи още веднъж мозъкът след клинична гибел, а също и по какъв метод посмъртният опит въздейства върху интензивността на мозъка.
Това ще помогне в разбирането какво се случва със съзнанието и тялото след гибелта, може ли да се усъвършенстват реанимационните процеси и какво в действителност се намира от другата страна на живота.
Поредното проучване в тази област е на учените от NYU Langone School of Medicine. Сам Парниа (Sam Parnia) и сътрудниците му са изучили историите на съвсем 2000 пациенти, претърпели клинична гибел след инфаркт. 330 от тях оживели, като 140 души от тях отбелязали, че си спомнят какво се е случило, откакто сърцето им спряло да бие.
Учените разговаряли с пациентите, оживели след клинична гибел, както и с лекарите и сестрите, които са ги реанимирали. Някои пациенти на практика буквално съумели да възпроизведат диалозите, които са чули по време на клиничната гибел, или да опишат дейностите на медицинския личен състав. Един от пациентите, чието сърце било спряло за три минути, в детайли описал какво се е случило в реанимацията през това време, настрана отбелязал звуците, издавани от апаратите, намиращи се в помещението.
Всеки пети пациент разказал, че „ оттатък “ е изпитвал умиротворяване, а към 30% декларирали, че всичко в близост е протичало като на занимателен каданс. Пациентите също загатнали ярка светлина и намигване, излизане от личното си тяло, а също, че са следили реанимацията от горната страна. Учените са на мнение, че сходни чувства изпитват доста повече хора, претърпели клинична гибел, само че заради действието на седативните препарати са не запомнили за това.
Получените от създателите данни индиректно сочат, че мозъкът продължава да работи, а съзнанието се съхранява даже откакто сърцето престане да бие. Ако това в действителност е по този начин, то умиращият пациент може да чуе констатацията за личната си гибел.
Изследователите разясняват, че интензивността на основния мозък след прекъсването на сърцето зависи от количеството О2. Учените се готвят да продължат проучванията в региона на посмъртния опит и граничните положения, с цел да схванат какъв брой О2 е нужен, с цел да проработи още веднъж мозъкът след клинична гибел, а също и по какъв метод посмъртният опит въздейства върху интензивността на мозъка.
Това ще помогне в разбирането какво се случва със съзнанието и тялото след гибелта, може ли да се усъвършенстват реанимационните процеси и какво в действителност се намира от другата страна на живота.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ