Законно е – когато прокуратурата е по-силна от съда
Има ли държавен орган в България, част от дейностите на който не подлежат на правосъден надзор? И какъв брой рисково може да е това? Според ръководителя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов това е прокуратурата и по-точно основният прокурор. Той показа гледната си точка и пред президента Румен Радев по време на консултациите по отношение на избора за идващ основен прокурор: " Главният прокурор на България има пълномощията и монопол да повдига на който си изиска, когато си изиска и за каквото си изиска обвиняване. Наред с това неналичието на надзор върху неговата активност го прави най-силната политическа персона ".
Конкретен на практика образец какво се случва що се отнася до някои актове на държавното обвиняване – да вземем за пример постановленията за привличане на обвинен към отговорност, беше в детайли разказан пред Actualno.com от директен участник в тази ситуация, който ще представим в идващите редове. И въпросът, който незабавно концентрира вниманието на база всички детайлности, е какво се случва при такива публични актове като постановления за привличане на обвинен, които няма опция да бъдат обжалвани от привлечения за обвинен пред съда? Защото според член 200 на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) " постановленията на проверяващия орган се апелират пред прокурора. Постановленията на прокурора, които не подлежат на правосъден надзор, се апелират пред прокурор от по-горестоящата прокуратура, чието разпореждане не предстои на обжалване ".
Именно с парадокса да не може да се обърне към съда се сблъсква 70-годишният господин Иван Иванов. Историята му е почтена за разказ. Още преди 20 години той работи като притежател на издателство, което към този момент не развива активност. По това време дели офис с госпожа А. Нинова, която се занимава с ходатайство за домашни помощници. През 2003 година тя ражда момче – Х. Д. Нинов, а бащата не е открит по законния ред. При съставянето на известието за раждането на детето, госпожа Нинова заявява, че двамата с господин Иванов имат годен брак. Така по презумпцията на дете, родено в брак, общинските управляващи вписват господин Иванов в акта за раждане като татко. Така детето има гражданско положение с прочут баша - господин Иванов, а не непостоянен татко.
Впоследствие госпожа Нинова употребява акта за раждане пред съда. Съдът осъжда господин Иванов да заплаща на госпожа Нинова по 100 лв. на месец прехрана за сина ѝ. Решението е от 16 юли 2009 година, а влиза в действие юни 2010 година. Следва обаче поврат – през 2017 година Софийски областен съд взема решение, в което се показва, че де факто актът за раждане, сочещ господин Иванов като татко, е подправен. Затова съдът разпорежда на община " Младост " да поправи акта за раждане на Нинов, като отстрани от него Иванов и впише, че не е открито кой е татко на детето Нинов.
Междувременно госпожа Нинова подава тъжба до прокуратурата, че Иванов е спрял да ѝ заплаща прехрана, откакто е научил, че неправилно е вписан като татко в акта за раждане на Нинов.
През август 2018 година проверяващи служител на реда от I РПУ в София афишира господин Иванов за общодържавно търсене и наложително довеждане при него като очевидец, нужен на следствието. В постановлението е посочено, че е належащо да му се вземат ДНК мостри. В началото на месец март тази година господин Иванов е арестуван от полицията. Той твърди, че вместо да бъде заведен при проверяващия служител на реда за взимане на ДНК мостри, е арестуван под стража в ареста на 1-во районно управление (на МВР) София за повече от 24 часа, след което е освободен. Не са му взети ДНК мостри, макар че тъкмо за това е арестуван. След това, с разпореждане проверяващият служител на реда приелича Иванов в качеството му на обвинен. В постановлението се твърди, че са събрани задоволително доказателства, че Иванов е отговорен, че не е платил прехрана на низходящия си наследник Нинов съгласно остарялото решение на Софийски градски съд за 14 месеца през 2015 и 2016 година, т.е. 1400 лв. общо.
Тезата на Иванов е, че обвиняването е очевидно подправено, защото проверяващият орган има доказателство, че той е почтен за неплащането на прехрана. Това доказателство е влязлото в действие на 19.04.2017 година решение на съда. С него съдът е решил, че до тази дата не е открито Нинов да е " низходящ наследник " на Иванов, по тази причина не е невероятно Иванов да е направил закононарушение – неплащане на прехрана на " низходящия си наследник " Нинов за интервала септември, 2015 година - октомври, 2016 година. Това решение е влезнало в действие и е наложително за използване от проверяващия служител на реда и наблюдаващия прокурор. При влезнало дефинитивно в действие решение поражда въпросът по какъв начин е допустимо служител на реда и/или прокурор да го трансформират даже и с ДНК експертиза? Разпоредбата на член 219 (1) от Наказателно-процесуалния кодекс не разрешава да бъде привличано като обвинен лице, за което следствието има доказателство, че не е направил закононарушение.
Освен това, с постановлението за задържане на господин Иванов му е наложена мярка за неотклонение " подписка “, която го задължава да не напуща местоживеенето си без позволение на проверяващия служител на реда, т.е. по този метод се лимитира неговата независимост.
Постановленията на проверяващия орган може да се апелират от обвинения единствено по член 200 от Наказателно-процесуален кодекс – пред прокурор, а след това - пред по-висшестоящ прокурор.
Очаквайте втора част от историята!
Истинските имена на героите в историята са други.
Конкретен на практика образец какво се случва що се отнася до някои актове на държавното обвиняване – да вземем за пример постановленията за привличане на обвинен към отговорност, беше в детайли разказан пред Actualno.com от директен участник в тази ситуация, който ще представим в идващите редове. И въпросът, който незабавно концентрира вниманието на база всички детайлности, е какво се случва при такива публични актове като постановления за привличане на обвинен, които няма опция да бъдат обжалвани от привлечения за обвинен пред съда? Защото според член 200 на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) " постановленията на проверяващия орган се апелират пред прокурора. Постановленията на прокурора, които не подлежат на правосъден надзор, се апелират пред прокурор от по-горестоящата прокуратура, чието разпореждане не предстои на обжалване ".
Именно с парадокса да не може да се обърне към съда се сблъсква 70-годишният господин Иван Иванов. Историята му е почтена за разказ. Още преди 20 години той работи като притежател на издателство, което към този момент не развива активност. По това време дели офис с госпожа А. Нинова, която се занимава с ходатайство за домашни помощници. През 2003 година тя ражда момче – Х. Д. Нинов, а бащата не е открит по законния ред. При съставянето на известието за раждането на детето, госпожа Нинова заявява, че двамата с господин Иванов имат годен брак. Така по презумпцията на дете, родено в брак, общинските управляващи вписват господин Иванов в акта за раждане като татко. Така детето има гражданско положение с прочут баша - господин Иванов, а не непостоянен татко.
Впоследствие госпожа Нинова употребява акта за раждане пред съда. Съдът осъжда господин Иванов да заплаща на госпожа Нинова по 100 лв. на месец прехрана за сина ѝ. Решението е от 16 юли 2009 година, а влиза в действие юни 2010 година. Следва обаче поврат – през 2017 година Софийски областен съд взема решение, в което се показва, че де факто актът за раждане, сочещ господин Иванов като татко, е подправен. Затова съдът разпорежда на община " Младост " да поправи акта за раждане на Нинов, като отстрани от него Иванов и впише, че не е открито кой е татко на детето Нинов.
Междувременно госпожа Нинова подава тъжба до прокуратурата, че Иванов е спрял да ѝ заплаща прехрана, откакто е научил, че неправилно е вписан като татко в акта за раждане на Нинов.
През август 2018 година проверяващи служител на реда от I РПУ в София афишира господин Иванов за общодържавно търсене и наложително довеждане при него като очевидец, нужен на следствието. В постановлението е посочено, че е належащо да му се вземат ДНК мостри. В началото на месец март тази година господин Иванов е арестуван от полицията. Той твърди, че вместо да бъде заведен при проверяващия служител на реда за взимане на ДНК мостри, е арестуван под стража в ареста на 1-во районно управление (на МВР) София за повече от 24 часа, след което е освободен. Не са му взети ДНК мостри, макар че тъкмо за това е арестуван. След това, с разпореждане проверяващият служител на реда приелича Иванов в качеството му на обвинен. В постановлението се твърди, че са събрани задоволително доказателства, че Иванов е отговорен, че не е платил прехрана на низходящия си наследник Нинов съгласно остарялото решение на Софийски градски съд за 14 месеца през 2015 и 2016 година, т.е. 1400 лв. общо.
Тезата на Иванов е, че обвиняването е очевидно подправено, защото проверяващият орган има доказателство, че той е почтен за неплащането на прехрана. Това доказателство е влязлото в действие на 19.04.2017 година решение на съда. С него съдът е решил, че до тази дата не е открито Нинов да е " низходящ наследник " на Иванов, по тази причина не е невероятно Иванов да е направил закононарушение – неплащане на прехрана на " низходящия си наследник " Нинов за интервала септември, 2015 година - октомври, 2016 година. Това решение е влезнало в действие и е наложително за използване от проверяващия служител на реда и наблюдаващия прокурор. При влезнало дефинитивно в действие решение поражда въпросът по какъв начин е допустимо служител на реда и/или прокурор да го трансформират даже и с ДНК експертиза? Разпоредбата на член 219 (1) от Наказателно-процесуалния кодекс не разрешава да бъде привличано като обвинен лице, за което следствието има доказателство, че не е направил закононарушение.
Освен това, с постановлението за задържане на господин Иванов му е наложена мярка за неотклонение " подписка “, която го задължава да не напуща местоживеенето си без позволение на проверяващия служител на реда, т.е. по този метод се лимитира неговата независимост.
Постановленията на проверяващия орган може да се апелират от обвинения единствено по член 200 от Наказателно-процесуален кодекс – пред прокурор, а след това - пред по-висшестоящ прокурор.
Очаквайте втора част от историята!
Истинските имена на героите в историята са други.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ