Великите Авантюристи: Робърт Фицрой между мореплаването и метеорологията
Има хора, които вечно остават в сянката на малко по-големи имена, въпреки и техните дейности да са помогнали съществено за общото богатство, възможностите да бъдат пропуснати в историята постоянно са огромни. Такъв образец може да бъде Робърт Фицрой. Славният моряк е бил единственият късмет на Чарлз Дарвин да се качи на кораба HMS Beagle и да направи славното пътешестване, което ще разреши да напише безсмъртния си труд „ On The Origin of Spicies “ през 1859 година
Без присъединяване на Фицрой, Дарвин най-вероятно е щял да стои на крайбрежията и да фантазира за тези далечни светове, надявайки се на знамение. И все пак през днешния ден всеки е чувал за Дарвин и еволюцията, само че е пропуснал инструмента, който случва цялата експедиция. Впрочем самият Робърт е бил другар освен с Дарвин, само че и с други известни персони и благородници по това време. Моряк е последното, което може да бъде поместено в CV-то му.
Фицрой е също по този начин политик, губернатор, публичен представител и даже академик. Според разнообразни източници, потеклото на Робърт може да води корените до Чарлз II. Любопитството било забелязвано доста от дълго време и мнозина постоянно забелязвали младежа да губи повече време пред книгите, в сравнение с в игри.
Само на 23 години, той ще успее да заведе своя екипаж на две много рискови експедиции. Демонстрира необикновен кураж и мощ да се оправи с всички провокации, само че под строгата визия се крият и други качества, само че измежду тях най-големият проблем е, че тежката отговорност отключвала дълбоки депресии, които го превръщали в рисков събеседник. Понякога самият Робърт се шегувал, че тъкмо тази неприятна кръв напомняла за ориста на брат му. При срещата сред Робърт и Дарвин, откривателят ще напише забавно писмо, споменавайки своя капитан. Сестрата на Дарвин ще прочете следното:
„ Той в действителност е впечатляващ човек. Никога не съм виждал човек, който бих могъл да си показва в обувките на Наполеон. “
При завръщането от толкоз забавната експедиция, в която Дарвин изяжда всяко ново създание, на което попада, Робърт получава всички вероятни трофеи и бързо се настанява в западен Лондон, където се храни от купата си. Получава известно въздействие в политиката и прави своята единствена неточност в живота си – приема свободната позиция на губернатор в Нова Зеландия. Стратегическата неточност ще коства прекалено много на моряка. Първо за следващ път ще би трябвало да преплува света, с цел да се настани в една от най-лошите колонии на Британската корона. Нова Зеландия била на път да банкрутира.
Местните племена непрекъснато водили спорове със западните заселници. Всеки опит за помиряване или решение на казуса водило до нови и нови главоболия. Само две години след идването си, Робърт е свикан да се върне още веднъж във Англия. С идването си осъзнава, че е ходил по доста тъничък лед.
Единственото предложение за работа било направено от кралската флота. Издирвал се капитан, който да ръководи един от първите параходи. Въпреки препоръките на Дарвин да се въздържи от този транспортен съд, Фицрой поема контрола и всичко върви обикновено, до момента в който не е изумен от още една тежка меланхолия. С леки проблясъци в тунела и шансове още веднъж да си стъпи на краката, Робърт е ударен от още една жестока вест – неговата брачна половинка умира. В опитите си да прави нещо, което вероятно да го отдели от черните мисли, морякът стартира да финансира нов департамент по метеорология. Оригиналната концепция на този департамент е да се употребява наученото от капитана и по този метод фрапантно да се понижи времето за корабоплаване.
Самият Фицрой към този момент е имал наблюдения и се опитвал да предсказва времето. Наблюденията му се оказали много положителни и доста скоро получил колонка във вестник Times, където споделял своите метеорологични знания и наблюдения. През 60-те години даже съумява да се издигне до звезда измежду хората, които по това време са се опитвали да разгадаят утрешния ден.
Агресивната преса и скептичните научни ръководители постоянно търсели мотив да нарекат учения „ лъжец “ и „ самозванец “. Към 1965 година към този момент изпитва усложнения и е прекомерно изтощен, с цел да продължи своята задача. Пенсионира се и живее малко по-спокойно. Най-вероятно е бил ударен от следващ епизод на черна меланхолия. На 30 април става, облича се, целува щерка си по челото, заключва стаята и си прерязва гърлото.
