Има хора, които изкарват най- доброто от теб. В тяхната

Има хора, които изкарват най- положителното от теб. В тяхната компания се чувстваш интелигентен, остроумен, мощен. Те те карат да се усмихваш, ценят и те изслушват с внимание. Тези хора са същинско богатство и би трябвало да ги търсим. Има хора обаче – тъкмо противоположното – изкарват най- неприятните ти черти нескрито. Гняв, надменност, податливост към принуждение, пасивност, свадливост. Тях би трябвало да заобикаляме колкото се може повече. Но какво се случва, когато любовта изпревари това решение. Когато се окаже, че индивидът, в който сме се влюбили в действителност ни води към нашата ( обща ) крах?

„ Лошото момче ” – тук не става въпрос за иконичния облик на неприятното момче от филмите, малко бунтовник и неконвенцинален, само че излъчващ толкоз несдържан съблазън, че всичко му е простено. Това момче, което копнеем да опитомим. Говоря за същинското неприятно момче. Кое го отличава ли? Да, първоначално не можем да ги отличим. Все чакаме да е първото, а то все не става. Младежката надменност се трансформира в домашно принуждение, релефните мускули – стоманена опасност, бунтарският дух - липса на почитание, потъпкване на самочувствието, оскърбление след оскърбление. Често искрено приказваме за принудител, сводник, разбойник, мутра. Понякога прекомерно доста време минава до момента в който стане ясно, дали неприятното момче е в действителност неприятно, или единствено го играе такова. Понякога толкоз сме затънали, имаме деца и общ дом, че изплъзване съвсем няма.

„ Емоционалната торба с проблеми ” – тези мъже са прочувствени и не е ли прелестно най- сетне един сензитивен мъж да срещнем. Той е раним, страда от предходна обич, имал е мъчно детство, комплицирани връзки с родители, претърпял е тежка загуба на непосредствен. Горим от съчувствие и предпочитание тъкмо ние да го излекуваме. Може би от време на време се получава – този възстановителен и отрезвителен резултат на любовта. Но от време на време – затъваме наедно с него. Доколко можем да се мотаем в този прочувствен ураган, какъв брой сили имаме да издържим и да прощаваме рецесии, сълзи, егоцентризъм? Не заслужаваме ли почитание и мощно рамо до себе си? Да, несъмнено и би трябвало да избягаме в точния момент от този вид, с цел да не се превърнем ние самите в „ прочувствената торба с проблеми ”

Забранената обич – по някакъв аршин порядките и моралът на обществото жигосва нашата връзка. Колко мощен афродизиак може да е това за нея! Връзка с женен мъж, връзка с по- млад или по- възрастен мъж, от различен етнос, в случай че това е проблем за близките. Много могат да са неразрешените връзки. Синдромът „ Ромео и Жулиета ” – всеки мечтае от време на време да изживее нещо сходно – да въстане против разпоредбите и да пази любовта си до гибел. Защото от време на време и до там се стига. Когато попаднем в такива условия, колкото е допустимо, дано си дадем сметка какво печелим и какво губим. Докога една връзка може да е загадка? Колко дълго можем да издържим в съпротива с всички, на чието мнение до неотдавна сме държали? Има ли излаз нашата обич – той ще напусне ли жена си, ще спрем ли да се крием? Можем ли да живеем с избора си цялостен живот, да градим дом, да имаме деца. Разликата във възрастта става голяма бездна след време, по какъв начин ще изглеждаме като родители един до различен. Наистина не всеки е толкоз самоуверен да държи до дъно на решението си.

Обичайните обвинени – алкохол и опиати. Всичко там също стартира почтено – чашките една след друга не са повече от елементарния битов алкохолизъм. Две ракийки със салатката, две- три бири с мача. С това можем да се оправим. Но с наливане когато и да е, шофиране в пияно положение – това са белези на нещо надалеч по- съществено и даже - животозастрашаващо. С опиатите е същото. Мярката там най-малко е по- отчетлива, зависимостта е по- различима. Ако не желаеме скоро сами да вървим за алкохол до магазина по полунощ или рано заран, да станем дилър на обичания – би трябвало в точния момент да се отрезвим.

Страст или освен това. Без пристрастеност и постоянен, трогателен секс, всяка връзка е обречена, физическото привличане е повече от аршин за една връзка. Но има моменти, когато пристрастеността и либидото надвиват над здравия разсъдък. Е, за някои може да звучи безобидно, само че от дълго време се приказва за сексохолици. При тях мисълта и желанието за секс не могат да бъдат овладяни. Желанието е постоянно, когато и да е, на всяко място, без вземане предвид желанията на другия - а това елементарно може да премине в принуждение. Изнасилването не е единствено " улично " закононарушение, то може да става и зад затворената врата на дома ни. Ако попаднем на подобен мъж, би трябвало да знаем, че това е болестно положение, което не може да бъде излекувано без профилирана помощ. Не е просто нараснало либидо.

Но в случай че тези крайности по някакъв метод не са толкоз страшни за нас, както съгласно близките, които ни поучават непрекъснато - " Отърви се от него! "? Точно тук е разковничето на казуса:
“Ако срещнем подобен мъж, който постепенно, само че несъмнено ни води към самоизтребление – дали самите ние не го желаеме. ”
Дали в нас няма оня катализатор, който трансформира хода на връзката в тъмната страна на връзките. И дали не става въпрос за някакъв килнат мазохизъм. Казват, че в насилието вземат участие двама - този, който го упражнява и този, който го разрешава. Ниската самокритика и самочувствие ни карат от време на време да снижаваме и критериите си за сътрудник, трансформира обективността ни. Ако имаме трагично минало, което ни прави жертви в личните си очи, белким не се слагаме самите ние на пътя на самоунищожението, без някой изключително да има заслуги.

Понякога е доста мъчно да " прогледнем " и да избягаме в точния момент от клопката, от време на време ни се коства, че не можем. Но в никакъв случай не трябва да забравяме, че сами сме създатели на живота си и, изключително като родители, носим отговорност пред децата си. Затова да не стопираме да търсим хората, които ни карат да се усещаме положителни и скъпи. И то – по един откровен метод, а не с капани и скрити претекстове. Любовта би трябвало да извисява, да прави света и душите ни по- красиви и положителни. Така че, в случай че тези, които са ни обичали преди да срещнем тази унищожителна обич непрекъснато ни поучават, в случай че нещо в нас ни подсказва, че „ това не води до положително ”, да не се колебаем да го спрем в точния момент. Всички заслужаваме да бъдем щастливи и да бъдем с хора, които изваждат най- положителното от нас.