Има хора, които идват на този свят с мисията да

Петър Дънов е роден на 11 юли 1864 година в село Хадърча, Варненско. Израства в фамилията на свещеника Константин Дъновски, който също така е деен участник в нашето Възраждане. Дънов приключва междинното си обучение с тапия от Американското научно-богословско учебно заведение в Свищов. На 24 години той е изправен пред алтернативата дали да се заеме с църковна активност, защото има и удостоверение за протестантски просветител, или да поеме по различен път, усвоявайки познанието на своята ера. Така той взема решение да замине за Америка, където приключва поредно четиригодишен курс в Теологическата семинария на университета Дрю, Медисън, и двугодишен курс в Богословския факултет към Бостънския университет. В следствие минава и къс курс по обща медицина в Медицинския факултет на същия университет.

В този интервал Съединените щати се трансформират в люлка на напредъка и в знак на западната цивилизация. Наблюдава се стремително развиване и напредък във всички сфери на обществено-икономическия живот. Всичко това оказва влияние върху младия Дънов. Той се среща на място с новите учения, които раздрусват основите на познанието и стартират да оформят мирогледа на епохата: спиритизъм, теософия, интуитивизъм, феноменология, разнообразни форми на идеализма.

След завръщането си на българска земя, през 1897 година, когато е съвсем на Христова вързаст, той получава просветление за задачата си на Земята. От този миг пътят му е предначертан и през 98-ма изнася първата от известните си беседи. С течение на времето Дънов изгражда собствено религиозно-философско обучение, което се самоопределя като „ езотерично християнство “ и олкултизъм. Мнозинството от почитателите са елементарни хора, само че измежду тях се срещат и представители на висшата класа – интелектуалци, писатели, художници, музиканти, а също военни и политически фигури.

Създава също Паневритмията, система от обикновени физически упражнение с музикален акомпанимент, предопределени да хармонизират силите на индивида с тези на природата.

На Дънов се приписват редица предсказания за бъдещето на света. Многобройни са и разказите за мистериозните случки, описващи свръхчовешките му качества, като левитация, телепортация и други

Такава е и историята за неговата кончина. Седмица преди да почине, на 20 декември 1944 година той изнася сказка, озаглавена „ Последното слово “. Негови почитатели описват, че на 27 декември 1944 година още по мрачно сутринта се потропало на вратата на дома му, в учреденото от него населено място „ Изгрева “ (днес квартал „ Изгрев “). Служителите от милицията били изпратени да арестуват лидера на Бялото приятелство, тъй като след 9-ти септември формалната власт гледа на тях като на рискова „ религиозна фракция “. Ранният час на ареста не бил определен инцидентно. Опасявали се, че многочислените почитатели на Учителя ще се опитат да попречат на задържането му измежду бял ден.

За изненада на чиновниците на новата власт вратата се отворила съвсем мигновено и на прага се посочил самият Дънов. Видът му издавал, че е тежко болен, само че не и изумен от това посещаване. Историята споделя, че той се обърнал към неканените посетители с думите: „ Очаквах ви. Дайте ми малко време да се подготвя. “

Но откакто минали прекалено много минути, а Дънов не се появявал, чиновниците нахлули в къщата. Заварили Учителя мъртъв, опасан от неговите почитатели, които към този момент го оплаквали. Учениците от Бялото приятелство обяснили, че духовният им ментор е завършил земния си път.

Това е едно от преданията за кончината на Петър Дънов, което се популяризира след почитателите му. Няма по какъв начин да знаем сигурно дали този роман е истина, или е единствено мит, който обгръща в още по-голяма тайнственост облика на Учител. По-съществени обаче са духовните упътвания и знанието, които Дънов завещава на поколенията след него.

Нека си напомним дребна част от мъдростта и уроците, излъчени в неговите беседи:

1. Да обича, това е работа на душата. Не се бъркайте в нейните работи.

2. Препятствията, които имате, са камъните, от които ще образувате стъпалата, с цел да се повдигнете.

3. Който обича, всеки път дава; който не обича, взима. По това ще познаете кой ви обича и кой не ви обича.

4. Доброто в никакъв случай не пропада. Няма случай в историята на човечеството, когато положителното да не се е върнало при оня, който го е направил, и то с рента.

5. Единственото нещо, което повдига индивида, е работата. За да се деянията в каквото и да е направление, би трябвало да работите. Работата е свещено нещо. Работа, вършена с обич, е благополучие.

6. За да бъде здрав, човек би трябвало да има три неща: ярък разум, чисти и възвишени усеща и благородна воля, с цел да знае постоянно по какъв начин да постъпва. Човек би трябвало да има висок блян и да бъде стопанин на изискванията, т.е. да не се въздейства от външните условия, а да върви праволинейно към своята цел.

7. Любов, която не дава независимост на индивида и не го насърчава да се качва по високи места, не е обич.

8. Здравето на индивида зависи от следните четири неща: от силата на неговия дух, от добротата на неговата душа, от светлината на неговия разум и от мекотата на неговото сърце.

9. Искате ли да знаете дали даден човек ви обича, спрете се в съзнанието си. Ако мисълта за този човек в никакъв случай не изчезва от съзнанието ви, ще знаете, че той ви обича. Ако и вие не изчезвате от съзнанието му, и двамата се обичате.

10. В плода е събрана съсредоточена слънчева сила. Костилката носи в себе си дървото. Дървото, като даде плод, отново ще се скрие в костилката. Всеки човек се съдържа в своята мисъл. Онова, което съдържа твоята мисъл, това си ти. И това, което съдържат възприятието и постъпката ти, това си ти.

11. Един човек е значим колкото и една слънчева система.

12. Любовта не се изисква. Който желае обич, той няма обич в себе си.

13. Ако мъжете и дамите се съединят в името на тези закони, които съществуват в природата, те могат да преобразят света!

Биографичните данни са по материали на Константин Златев и „ 168 часа “

Инфо: http://www.gnezdoto.net/