Израел с четири варианта за ответен удар срещу Хамас в Газа
Има огромно многообразие от благоприятни условия, които съществуват, откогато " Хамас " завладя Газа преди повече от 15 години от палестинската власт, в това число всичко сред тези варианти:
1) трайно наново завоюване на Газа;
2) цялостно събаряне на " Хамас ", само че по-късно предаване на Газа на палестинската власт и/или многонационални сили малко след това;
3) навлизане в Газа за нескончаем интервал от седмици или месеци за да се убие по-голямата част от настоящето управление и военни сили на " Хамас ", само че по-късно оставяне на групата да поеме още веднъж контрола по-късно с вярата, че такава дълбока рана ще възвърне опцията за възпиране; или
4) по-ограничена сухопътна инвазия, по-подобна на войните от 2008-2009 година или 2014 година в Газа.
Общото съмнение е, че кабинетът по сигурността ще би трябвало да отиде по-далеч от вид четири, с цел да възвърне възпирането.
Въпреки че през 2014 година, в хода на 50-дневен спор, Израелските сили за защита извикаха 80 000 резервисти, а нашествието в Газа и въздушните удари убиха към 2000 палестинци, към 50% терористи от Газа, малко на брой членове на необятната общност осъзнават, че мъничка част от тези бойци са влезнали в Газа, и то главно едвам на няколко километра от границата. Това в същото време бе единствено дребна част от силите на " Хамас " и " Ислямски джихад " и ги остави и със обилни ракети и оръжия, макар че всички или множеството от тунели за офанзива бяха унищожени.
По това време Израелските сили за защита и кабинетът се опасяваха да навлязат по-дълбоко в Газа, с цел да навредят още повече на " Хамас " въз основа на оценките, че 500-1000 бойци може да бъдат убити в напъните.
Газа е мощно опасана с мини и колкото по-дълбоко навлизат сухопътните сили на армията, толкоз по-малко въздушната мощност обезпечава преимущество заради градската конюнктура и обширните тунели (армията отстрани обилни елементи от вътрешните тунели в Газа през 2014 година и 2021 година, само че обширните тунели остават.)
След като израелските загуби можеха да бъдат поддържани ниски - към 70 бяха убити, най-вече бойци, през 2014 година - кабинетът смяташе такава загуба на живот на бойци за неоправдана.
Но с доста по-големия брой израелски цивилни жертви в този момент и демонстрацията на " Хамас ", че е подготвена да нахлуе и че в този миг не е възпрепятствана от израелската мощ, се чака готовността на кабинета за загуби от армията за възобновяване на опцията за въздържане или да смъкна " Хамас " да бъде доста по-висока.
Предстоят сложни избори за сигурността
Измежду трите оставащи разновидността обаче изборът е сложен от позиция на сигурността.
Премиерът Бенямин Нетаняху е обмислял по-мащабни интервенции, само че в никакъв случай не е обмислял наново завземане на Газа, разглеждайки сходен ход като назад потапяне на Израел за непрекъснато в партизанска война в неподходяща конюнктура.
За месеци или години, в случай че стартира наново завоюване, Израел елементарно може да загуби доста повече бойци, с цел да поддържа непрекъснат надзор в Газа, в сравнение с ще загуби при всички други сюжети.
Освен това повторното завоюване може да докара до големи дипломатически проблеми и проблеми с публичните връзки, които могат да продължат години.
Основната изгода за сигурността от повторното завземане би била прехвърлянето на спора и гибелта от израелски цивилни на вътрешния фронт към бойците на армията в Газа, само че това въобще няма да бъде безкръвно.
Това оставя като двата най-вероятни разновидността свалянето на " Хамас " и замяната ѝ или с Палестинската власт, или с някаква мултинационална мощ.
На доктрина този краен резултат би бил най-хубавият сюжет за Израел. Проблемът е, че въобще не е ясно дали Палестинската власт, която към този момент беше разрушена един път в Газа от " Хамас ", може да резервира контрола или че многонационални сили могат да поддържат надзор.
Освен в случай че дадена страна не е била напълно подкрепяща мира, всяка многонационална мощ в региона в даден миг е била изтласкана оттатък опциите си или желанието на родните страни да пожертват личната си кръв, без значение дали става дyма за силите на Организация на обединените нации, изтласкани от Синай от Египет през 1967 година, UNIFIL (мисията на Организация на обединените нации в Ливан - бел. ред.), която не съумя да попречи на " Хизбула " да построи боеприпас от 150 хиляди ракети в Ливан или различен слyчай.
Друг проблем с този вид е, че " Хамас " се счита за по-малко неприятен от " Ислямски джихад " или " Ислямска страна ", две групи, които биха могли да поемат контрола над Газа, в случай че армията отслаби " Хамас ", само че не успее да ги отстрани.
Израел към момента може да избра този вид, защото може да задържи " Хамас " по-дълго, вместо просто да нанесе бездънен удар, колкото и бездънен да е той, даже в случай че след него " Хамас " може по-късно да си върне контрола.
Още една разновидност може да е комбинация от многонационален надзор на Палестинската власт, Израел и многонационален надзор на силите, с някакъв тип разделяне на трyда сред проблемите на сигурността и ръководството.
Невъзможно е да се планува по какъв начин ще работи това, защото в никакъв случай не е било тествано, само че всички проблеми с другите варианти могат да влязат в деяние и тук.
Нанасянето на бездънен удар посредством убиването на по-голямата част от управлението на " Хамас " и по-голямата част от бойните му сили, само че откакто по-късно бъдат оставени да са под надзор, би означавало, че Израел не е очаквал да отстрани групата и няма да рискува друга, по-лоша група да поеме.
Въпросът е дали Израел би могъл да удари задоволително надълбоко, с цел да предотврати повтаряне на нашествието в събота. До нахлуването цялото израелско разузнаване предполагаше, че " Хамас " в никакъв случай няма да рискува с такава нападателна интервенция и мислеше, че най-лошият сюжет може да е да нападна едно или две близки села за няколко часа.
Дори във връзка с този сюжет израелското разузнаване смяташе, че " Хамас " няма предпочитание за сходно нещо, защото не бе взела участие в последните няколко кръга на борбите сред Израел и " Ислямски джихад " в Газа.
Как биха могли израелските сили да са сигурни, че един бездънен удар, който обаче остави " Хамас " отпред, няма да приключи с нов кръг от ракети или ново навлизане след една или пет години? Освен това 500-1000 смъртни случая на армията към момента са евентуален непряк артикул от такова настъпление и то ще пристигна без да бъде на различен нов държател, който най-малко може да стабилизира нещата.
Изводът е, че повода кабинетът да не извърши нито една от тези варианти е, че всички те имат големи дефекти и непредсказуеми преимущества.
Но с четири извикани дивизии резервисти е евентуално кабинетът най-сетне да избере една от тях, в този момент, когато гърбът на Израел в действителност беше притиснат до стената.
