Само в Стандарт: Фалити заради веригите
Има огромна заплаха български производители да банкрутират поради рекет от страна на огромните вериги магазини у нас. За това сигнализираха родни бизнесмени по време на полемиката на вестник " Стандарт " " Да! на българската храна ".
Заради повишаването на суровините, като да вземем за пример свинското месо, ние, производителите, сме длъжни да вдигнем цените, с цел да може да продължим да предлагаме първокласен артикул. Когато обаче пратим писмо с такова искане на веригите, те ни карат да чакаме два месеца, с цел да отговорят. А в това време сами ни смъкват цените като вземат решението за това в границите на един ден. Когато два месеца работиш със скъпа суровина на ниски цени, то един от най-вероятните резултати е банкрутът, изясни Атанас Урджанов, ръководител на Асоциацията на месопреработвателите в България. Ние, производителите сме подготвени да сигнализираме за огромния проблем и заплахата от банкрути и премиера Бойко Борисов, сподели от своя страна ръководителят на Управителния съвет на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите Мариана Кукушева.
Държавата да даде рамо на българските производители на храни. За поддръжка, каквато има на всички места в остаряла Европа, настояха още от браншовите организации на хлебари, на преработватели на месо и мляко, по време на обичайния конгрес „ Да! На българската храна ”, проведен от Стандарт в навечерието на коледните празници.
„ Събрахме се през днешния ден, с цел да отчетем постигнатото през годината, да се похвалим с триумфите и да си пожелаем за идната 2020 година доста здраве, цялостни хамбари и още по-добри продажби. Въпреки мрачните облаци над международната стопанска система, годината, която измина, бе доста добра за България. Бизнес климатът през 2019 година припомня за най-хубавите времена на прехода и по-специално върховата 2008 година “, сподели основният редактор на " Стандарт " Славка Бозукова ", откривайки полемиката. " Очакваният растеж от над 3,5% е измежду най-хубавите в Европа, безработицата е на исторически ниско равнище. За разлика от предходната година, когато като главен фактор за растежа бе увеличеното ползване поради растящите приходи, то тази година се появи ясна наклонност - измежду моторите към този момент е и износът, изключително в аграрния бранш “, акцентира тя.
Именно във връзка с цифрите, показващи големия растеж на износа и рекордния БВП от 127 милиарда лв., заложен в бюджета за 2020 година, представителите на бизнеса влязоха в спор с изпълнителната власт.
4,3 милиарда лв. е експортът на селскостопански артикули за 2018 година, като растежът е с 5% по отношение на миналата година. За полугодието на 2019 година по данни на Българска народна банка е осъществен експорт за 1,643 милиарда лв., като растежът е 3%, уточни зам.министърът на стопанската система Лъчезар Борисов. За последните 2 година в бранша са направени вложения за близо 300 млн. лв. по сертифицирани планове, добави още той. И посочи, че става въпрос за инвеститори-преработватели, които връзват веригата с производителите, както е „ Амилум България ” край Разград.
„ Не мога да се съглася, че би трябвало да бъдем суровинната база на Европа, а селскостопанският ни експорт да е най-вече от зърно ”, разяснява Йордан Апостолов, зам.-шеф на парламентарната комисия по земеделие. Той изясни, че у нас доста европейски страни избират да внасят жито от България, а на своите ниви да отглеждат култури, от които могат да получат по-висока добавена стойност.
„ Да не се хвалим с износа на първични материали. Преработвателната индустрия дава по-висока добавена стойност, заплаща по-високи налози и дава по-големи заплати. В същто време износът на храни е по-малък от 2% от Брутният вътрешен продукт ”, уточни депутатът. Според него би трябвало да се постави ново начало на преработвателната индустрия.
„ Нуждаем се от очевидни ограничения на прикрит протекционизъм, както го прави остаряла Европа – с усмивка. Не можем да поемаме повече налози. Брутният вътрешен артикул към този момент е забележителна цифра, а какъв брой ни дължи страната на нас? ”, съобщи ръководителят на Националния съюз на хлебарите и сладкарите Марияна Кукушева. За следващ път тя постави тематиката за премахването на Данък добавена стойност за храните, което прилежащите страни към този момент направиха. „ Гърция и Румъния оферират пояси за своя бизнес. Искам да се случи по този начин, че гърци и испанци да дойдат да живеят и работят у нас ”, сподели тя.
По думите й, скритият протекционизъм значи и по-строг надзор за всички артикули, които се разминават с качеството. Например в случай че на етикета е написано едно, а наличието е друго.
Кукушева уточни, че е позитивно развиването на IT бранша у нас. Но в това отношение няма да станем номер 1. Докато в преработвателната индустрия имаме обичаи, а българските храни са били главен акцент в туристическия ни артикул. „ Очаквам реверанса на страната към преработвателите ”, заключи тя.
„ 27 година съм в този бранш. Очаквахме асансьорът да тръгне нагоре, а той пропада ”, разяснява и Димитър Зоров, началник на Асоциацията на млекопреработвателите. И уточни, че единствено страните от третия свят залагат на износа на първични материали, вместо да разчитат по-високата добавена стойност от преработката да остане при тях.
Зоров сподели още, че поради импорт от Сърбия, която е отвън Европейски Съюз, цената на агнешкото в кланиците е паднала от 6 лв. на 4-4,50 лева
Посочи и че има огромни измами с биопроизводителите, доста от които единствено се възползват от помощите, а след това се отхвърлят.
А нашите производители на плодове и зеленчуци изнемогват поради незаконния импорт.
Той даде за образец и ментетата при млечните артикули. При цена на качественото мляко от 75-80 ст. и нужни 7 литра за производсвото на кг сирене, не може цената му в магазина да е 5-7 лв., сподели още Зоров.
И прикани страната да ускори контрола над качеството на храните. Според него те може да са безвредни, тъй като не се умира незабавно от тях, само че храненето с отпадъци също се отразява на здравето.
Подкрепа от страната изиска и ръководителят на Асоциацияна на месопреработвателите Атанас Урджанов. Колбасарите желаят помощ при присъединяване на интернационалните изложби, където постоянно им се дават дребни щандове, на които никой не ги вижда. Особено пък в този момент, когато поради върлуващата Аэфриканска чума по свинете цените на месото на европейските пазари освен са се вдигнали с над 50%, само че и не може да се откри.
Урджанов сигнализира за ниска на комерсиалните вериги над доставчиците. „ На 2 декември сме споделили, че подвигаме цените, само че най-вероятно отново ще чакаме два месеца за утвърждение. Дано да съм неприятен оракул като споделям, че чакам банкрути на преработвателни компании ”, уточни той. И акцентира, че не може да има различен резултат, когато производителите продават на извънредно ниски цени.
Половината от плодовете и зеленчуците, предопределени за храненето на децата в учебните столове, да бъдат българско произвеждане. 5 на 100 от тях ще са биопродукти. Това ще бъде регламентирано в нова разпоредба, заяви заместник-министърът на земеделието Чавдар Маринов. Сметките демонстрират, че по този начин за изхранването на децата ще бъдат употребявани с 800 т повече български храни. Маринов заяви, че България е измежду отличниците в Европа по брой деца и образователни заведения, обхванати от схемата „ Училищен плод и учебно мляко ” – над 360 образователни заведения и 470 000 деца, а усвояемостта на европарите по програмата е близо 100%.
Маринов даде обещание да по-висок надзор против нерегламентирания импорт на плодове и зеленчуци. Идеята му е всички търговци, които транспортират такава продукция, да бъдат вписани в указател и да получат специфичен номер, който удостоверява, че са изцяло легални. По въпроса към този момент се работи с Национална агенция за приходите и митниците. „ Сега товарят буса с домати от Северна Македония и Гърция, а след това ги продават у нас, като и не заплащат налози, тъй като са се записали като производители ”, сподели зам.министърът.
Заради повишаването на суровините, като да вземем за пример свинското месо, ние, производителите, сме длъжни да вдигнем цените, с цел да може да продължим да предлагаме първокласен артикул. Когато обаче пратим писмо с такова искане на веригите, те ни карат да чакаме два месеца, с цел да отговорят. А в това време сами ни смъкват цените като вземат решението за това в границите на един ден. Когато два месеца работиш със скъпа суровина на ниски цени, то един от най-вероятните резултати е банкрутът, изясни Атанас Урджанов, ръководител на Асоциацията на месопреработвателите в България. Ние, производителите сме подготвени да сигнализираме за огромния проблем и заплахата от банкрути и премиера Бойко Борисов, сподели от своя страна ръководителят на Управителния съвет на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите Мариана Кукушева.
Държавата да даде рамо на българските производители на храни. За поддръжка, каквато има на всички места в остаряла Европа, настояха още от браншовите организации на хлебари, на преработватели на месо и мляко, по време на обичайния конгрес „ Да! На българската храна ”, проведен от Стандарт в навечерието на коледните празници.
„ Събрахме се през днешния ден, с цел да отчетем постигнатото през годината, да се похвалим с триумфите и да си пожелаем за идната 2020 година доста здраве, цялостни хамбари и още по-добри продажби. Въпреки мрачните облаци над международната стопанска система, годината, която измина, бе доста добра за България. Бизнес климатът през 2019 година припомня за най-хубавите времена на прехода и по-специално върховата 2008 година “, сподели основният редактор на " Стандарт " Славка Бозукова ", откривайки полемиката. " Очакваният растеж от над 3,5% е измежду най-хубавите в Европа, безработицата е на исторически ниско равнище. За разлика от предходната година, когато като главен фактор за растежа бе увеличеното ползване поради растящите приходи, то тази година се появи ясна наклонност - измежду моторите към този момент е и износът, изключително в аграрния бранш “, акцентира тя.
Именно във връзка с цифрите, показващи големия растеж на износа и рекордния БВП от 127 милиарда лв., заложен в бюджета за 2020 година, представителите на бизнеса влязоха в спор с изпълнителната власт.
4,3 милиарда лв. е експортът на селскостопански артикули за 2018 година, като растежът е с 5% по отношение на миналата година. За полугодието на 2019 година по данни на Българска народна банка е осъществен експорт за 1,643 милиарда лв., като растежът е 3%, уточни зам.министърът на стопанската система Лъчезар Борисов. За последните 2 година в бранша са направени вложения за близо 300 млн. лв. по сертифицирани планове, добави още той. И посочи, че става въпрос за инвеститори-преработватели, които връзват веригата с производителите, както е „ Амилум България ” край Разград.
„ Не мога да се съглася, че би трябвало да бъдем суровинната база на Европа, а селскостопанският ни експорт да е най-вече от зърно ”, разяснява Йордан Апостолов, зам.-шеф на парламентарната комисия по земеделие. Той изясни, че у нас доста европейски страни избират да внасят жито от България, а на своите ниви да отглеждат култури, от които могат да получат по-висока добавена стойност.
„ Да не се хвалим с износа на първични материали. Преработвателната индустрия дава по-висока добавена стойност, заплаща по-високи налози и дава по-големи заплати. В същто време износът на храни е по-малък от 2% от Брутният вътрешен продукт ”, уточни депутатът. Според него би трябвало да се постави ново начало на преработвателната индустрия.
„ Нуждаем се от очевидни ограничения на прикрит протекционизъм, както го прави остаряла Европа – с усмивка. Не можем да поемаме повече налози. Брутният вътрешен артикул към този момент е забележителна цифра, а какъв брой ни дължи страната на нас? ”, съобщи ръководителят на Националния съюз на хлебарите и сладкарите Марияна Кукушева. За следващ път тя постави тематиката за премахването на Данък добавена стойност за храните, което прилежащите страни към този момент направиха. „ Гърция и Румъния оферират пояси за своя бизнес. Искам да се случи по този начин, че гърци и испанци да дойдат да живеят и работят у нас ”, сподели тя.
По думите й, скритият протекционизъм значи и по-строг надзор за всички артикули, които се разминават с качеството. Например в случай че на етикета е написано едно, а наличието е друго.
Кукушева уточни, че е позитивно развиването на IT бранша у нас. Но в това отношение няма да станем номер 1. Докато в преработвателната индустрия имаме обичаи, а българските храни са били главен акцент в туристическия ни артикул. „ Очаквам реверанса на страната към преработвателите ”, заключи тя.
„ 27 година съм в този бранш. Очаквахме асансьорът да тръгне нагоре, а той пропада ”, разяснява и Димитър Зоров, началник на Асоциацията на млекопреработвателите. И уточни, че единствено страните от третия свят залагат на износа на първични материали, вместо да разчитат по-високата добавена стойност от преработката да остане при тях.
Зоров сподели още, че поради импорт от Сърбия, която е отвън Европейски Съюз, цената на агнешкото в кланиците е паднала от 6 лв. на 4-4,50 лева
Посочи и че има огромни измами с биопроизводителите, доста от които единствено се възползват от помощите, а след това се отхвърлят.
А нашите производители на плодове и зеленчуци изнемогват поради незаконния импорт.
Той даде за образец и ментетата при млечните артикули. При цена на качественото мляко от 75-80 ст. и нужни 7 литра за производсвото на кг сирене, не може цената му в магазина да е 5-7 лв., сподели още Зоров.
И прикани страната да ускори контрола над качеството на храните. Според него те може да са безвредни, тъй като не се умира незабавно от тях, само че храненето с отпадъци също се отразява на здравето.
Подкрепа от страната изиска и ръководителят на Асоциацияна на месопреработвателите Атанас Урджанов. Колбасарите желаят помощ при присъединяване на интернационалните изложби, където постоянно им се дават дребни щандове, на които никой не ги вижда. Особено пък в този момент, когато поради върлуващата Аэфриканска чума по свинете цените на месото на европейските пазари освен са се вдигнали с над 50%, само че и не може да се откри.
Урджанов сигнализира за ниска на комерсиалните вериги над доставчиците. „ На 2 декември сме споделили, че подвигаме цените, само че най-вероятно отново ще чакаме два месеца за утвърждение. Дано да съм неприятен оракул като споделям, че чакам банкрути на преработвателни компании ”, уточни той. И акцентира, че не може да има различен резултат, когато производителите продават на извънредно ниски цени.
Половината от плодовете и зеленчуците, предопределени за храненето на децата в учебните столове, да бъдат българско произвеждане. 5 на 100 от тях ще са биопродукти. Това ще бъде регламентирано в нова разпоредба, заяви заместник-министърът на земеделието Чавдар Маринов. Сметките демонстрират, че по този начин за изхранването на децата ще бъдат употребявани с 800 т повече български храни. Маринов заяви, че България е измежду отличниците в Европа по брой деца и образователни заведения, обхванати от схемата „ Училищен плод и учебно мляко ” – над 360 образователни заведения и 470 000 деца, а усвояемостта на европарите по програмата е близо 100%.
Маринов даде обещание да по-висок надзор против нерегламентирания импорт на плодове и зеленчуци. Идеята му е всички търговци, които транспортират такава продукция, да бъдат вписани в указател и да получат специфичен номер, който удостоверява, че са изцяло легални. По въпроса към този момент се работи с Национална агенция за приходите и митниците. „ Сега товарят буса с домати от Северна Македония и Гърция, а след това ги продават у нас, като и не заплащат налози, тъй като са се записали като производители ”, сподели зам.министърът.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ